Къде изчезна любовта?
дата: 24-08-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: дневникът на
7:00 сутринта. Събудих се с ужасно главоболие, което нямаше връзка с вчерашното бързичко минаване през клуба. То бе по-скоро свързано с тягостното чувство, че нещо си е отишло безвъзвратно. Жоро спи. Чувам дишането му, толкова е спокоен. Завладява ме непреодолимо желание да натисна главата му с възглавницата. Усмихва се леко насън. Изглежда като доволен хищник след обилен улов.
Изглежда ми много противен в този момент. А когато започвахме връзката си чаках с нетърпение да го видя и да усетя уханието му. Усмивката му ме караше и аз да се усмихвам. Никога не съм се заблуждавала какъв е всъщност, но ми оставаше мисълта, че с времето нещата ще намерят руслото си. За пореден път осъзнавам, че любовта е илюзия на сетивата. С всеки път, когато пропускаше да ми се обади, с всеки безразличен поглед и всяка крива усмивка ме отдалечаваше от себе си.
Опипва несъзнателно с ръка празното място до себе си. Преди това го караше да се събуди. Сега вече не. Гледам ръката му и мисля дали ако загася цигарата си в кожата му, това ще го накара да трепне? Мисълта започва да ми харесва и май е време да я изхвърля от главата си.
7:15. Това е четвъртата ми цигара. Ужасен навик, от който мислех, че съм се отървала докато не срещнах Жоро. След този ден започнах бързо да пропадам в заешката дупка. Опитах се да избягвам грешките от миналите си връзки, да го приемам такъв, какъвто е, без да се опитвам да го променям, но крайният резултат е плачевен. Самота, която отнема въздуха от дробовете ми, болка, която вече нищо не може да излекува. Исках да му покажа истинската си същност, но него просто тя не го вълнува.
Той остава недосегаем в арогантността си, в независимостта си, в състоянието си на алфа мъжкар. Дори не се опитва да проникне зад милите ми думи, зад грижите за него, зад привидната ми безрезервна вяра.
8:00. Искам да се махна от тук. Искам да изтрия телефона му, лицето му, гласа му. Задушавам се. Усещам прилив на панически страх. Пак сама.
.....и няма продължение....дали съм щастлива?....не се целя толкова високо
|
|