Писмо до един Апостол
дата: 30-08-2007 @ 08:20:25 EEST
рубрика: литера-туря
170 години от рождението на В.И.Кунчев - Левски
Здравей, Апостоле. Сигурно ще се зачудиш защо нарушавам съня ти и те занимавам с нашите проблеми. Посъветваха ме да пиша до онези, другите апостоли, евреите дето са 12 ли 13 вече не знам. Ама аз не искам да става международен проблема, та затуй на тебе пиша, на нашия, българския Апостол. Ти, Апостоле, минавал ли си скоро по нашия край, по нашата татковина? Да, същата дето така и не я видя, тази неродената, дето заради нея те обесиха. Не се мина много време от тая твоята история и наистина се пръкна България, едно такова изтърсаче мършаво, гладно, мръсно и бедно. Ала намериха се и тогаз хора, къде руснаци, къде българи, че и немци, та поизправиха го на крака, даже и другите дечурлига в Балканската детска градина успя да понатупа. Туриха му един немец за цар и работата криво-ляво потръгна, взе да му пуши комина. Хубаво, ама намериха се хора, вземаха революции, бунтове да вдигат, метнаха да правят от царства републики. Нали се сещаш, Апостоле, такива чисти и святи, дето ти ги бленуваше. И направиха, успяха. Цели петнайсет. А ние понеже сме по-наблизо така в суматохата станахме и ние република. Хайде, възрадва се народа, изпълни се онуй дето ти ни го завеща. То бяха ятаци, партийци, сборове на Бузлуджа, комитети, секретари, народен съд и прочие. Да ама, мина се не мина половин век, бачо Василе, и пак се врътна историята и политиката и пак се смениха работите. Нашето бедно и рошаво кутре се поогледа, подуши накъде духа вятъра и хукна пак да гони големите псета – френци, немци, ингилизи. Ама то не били кучета, Апостоле, ами вълци и чакали. Сега да ти кажа право и аз вече не знам какви сме. Уж сме република, ама вече не била народна. И цар си имаме пак, онзи същия немец. Харен е човекът, не е лош, даже и ни управлява от време на време. А народа много се обърка вече, Апостоле. Не знаят хората на цар ли да се надяват, на Господа ли, на република ли, на какво ли. И няма кой да ги поведе, като овци са заспали. И пак бягат в странство, ама не по Влашко, а далеко, хе дето е Америка. Ако можеш да видиш, бачо Василе, какви сме ги надробили, от гроба си ще станеш и ще ни прокълнеш. Тебе турците те обесиха, Ботева го затриха в Балкана, а ние сега тия същите ги направихме министри. А децата учат, че нямало робство и били сме с турците петстотин години братя. Та такива ми ти работи, бай Кунчев. Ей затуй исках аз на тебе да се изплача, на нашия си Апостол. Пък ти ако минаваш някой ден и ни видиш някъде отгоре, поспри се при нас да кажеш някоя добра дума, така, само за кураж, пък ние да му мислим.
Прощавай, Апостоле, хайде със здраве.
|
|