Нощ в гората
дата: 21-09-2007 @ 10:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
Тишината беше убийствена. Гората беше тъмна и пуста. Все пак беше вечер, а тук по това време нямаше жива душа. Не зная каква ме влечеше на това място в късните часове, но ми беше довре...чувствах се свободен и спокоен. Е, тази вечер знаех защо. Бях тъжен. След като със Сара се скарахме, за пореден път, по телефона, исках да съм далеч от всички и гората беше точното място за това.
Още щом затворих телефонната слушалка тръгнах от вкъщи. Минах да си купя цигари и веднага запалих една. Часът беше 22:00. Страшно много ми се пиеше бира и побързах да отида до маркета, докато не е затворил. Градът беше малък и тук хората нямаха навика да пазаруват след 21:30. Единици бяха тези, които излизаха късно вечер. Улиците бяха пусти и мръсни. Тази година септември навлезе с гръм и трясък и от високи температури и непоносими жеги вече се разхождахме с дълги ръкави и якета. Тази вечер също беше студена. Взех си един галон от 2 л. бира и продължих към гората. Бях бесен. Не исках да се карам с нея, но тя все ме обвиняваше в разни неща и не спираше да ми натяква, че трябва да се разделим.
Вървях по главния път. Покрай мен мина само една кола. Тази пустош беше стряскаща, но тoгава не помислих за това. Завих на дясно по пътечката към гората. Тя беше асфалтирана, но сигурно доста отдавна, защото вече имаше дупки. От двете и страни имаше дървета, които преди бяха много повече, но с времето отсичането им се увелечи и те намаляха. В края на този път имаше хижа, а преди нея стара каменна чешма, към която се бях запътил. Със Сара често ходехме там. Отворих бирата и отпих.
Не беше студена, но ставаше за пиене. Отново запалих цигара, седма подред. Вървях по пътя и не мислех за нищо. Това място изсмукваше мислите ми. Тази вечер имах чувството, че гората е различна. Струваше ми се пълна с умраза и гняв. Пиех бързо и вече не усещах студа. Започнах да се стряскам от собствените си стъпки. Почти всяка вечер бях тук и се чувствах добре, а сега мракът ме подтискаше.Стигнах до чешмата.
Вятърът влизаше под яката на якето ми, но не настръхвах от него. Усещах напрежение, но не исках да си тръгвам. Отворих бутилката и пих. Загледах се между дърветата и сякаш видях сянка. Стреснат погледнах към шишето и видях, че бирата свършва. Опитах се да си втълпя, че видяното е следствие от алкохола. Тук нямаше пазачи, а и хора не идваха. Помислих си, че може да е някой като мен, който също търси усамотение. В този момент отново видях човекано този път след себе си влачеше и някой друг.
Странникът извади нож и намушка в другия в гърдите, след което го захвърли на една страна. Аз останах вцепенен. Не бях на себе си след това, което видях. Сянката се обърна към мен все едно знаеше точно къде се намирам. Лицето му беше бяло и изпито. Веднага щом тръгна към мен аз побягнах. Бягах дълго, докато не излязох на главния път. Бях толкова изморен, че не можех да стоя на краката си. Облегнах се на едно дърво и се свякох...
От тук нататък нищо не помня. Не зная как съм се прибрал, но на сутринта, когато се събудих бях в леглото си. Станах... и видях, че целите ми ръце бяха в засъхнала кръв, а на пода имаше нож...
|
|