Безсънно...
дата: 04-10-2007 @ 07:50:32 EEST
рубрика:
Стоя, гледам празния монитор...
Котарака е сгушен на дивана, мъркосва се на час два и пак заспива, идилия....
Да де, ама 03.26 нощеска, а съня не идва, бяга, бяга силно и наистина сериозно. То не беше порно, то не бяха филми, бахмааму, метнах петнайсетина писти на НъФъСъ и на Вольфенщайн са озорих с някакъв катил, не можах да го набия говедото и толкоз!
Да де, ама сън няма... То да кажеш, чрезвечайно, ама най-плашещото е, че туй взе да влиза в графата редовно. Аз, тъй да са каже, си циркулирам с завидна свобода, ама май зе да омръзва, тази прима-виста малко или много е добра ситуация, сичката мисъл я забута там дет слънци ни огрява! Гледам днес, вървя по улиците, хора млади, щастливи и обратното - нещастност и мизерия..., винаги съм се впечатлявал от мизерията, изпитвал съм я не веднъж и дваж.... Миналата година гледах, как една прилично облечена госпожа бърка във фонтана на НДКакси за да вади стотинките.... Иман двайс стинки, не ги хвърлих, а и ги дадох, та ми каза, че не е учтиво да я третирам като просякиня, хвърлих ги, а тя бръкна и ги взе.... Имам снимки, ама нямам ДъВъДъ, че да ги турна, ама и туй ше стане... Не знам защо се сетих, нямам представа, сетих се и за няколко стопаджийчета, сетих се и за няколко проститутки, няколко наркомана, сетих се за колеги, които някои не са вече сред нас... Отлях питие в тяхна чест! Нека, дано да го усетят...
Сега е тъмно, мрачна е нощта, вятър, студ, дори и комшийката с менталните увреждания от осмия етаж не хвърля нищо, нито нощни шкафчета, нито саксии, нито дрехи, нито туршии... Явно нощта е самотна. Не, не е самотна, просто малко тъжна, няма звезди, няма шум, няма досадна чалга, няма нищо, все едно всички са умрели, бързо и без болка.... Де да беше така..., ама не би.
И тъй, самотно. Сетих се за стари приятели, лъже-приятели, истински приятели, сетих се за отдавнашни усмивки, закърняли и заровени от времето, сетих се за любови, събрани на едно място, дерейки си очите, сетих се за роднини, сетих се за морето, блъскащо в скалите, сетих се за старата ми кочина, една брилянтна Волга, сетих се за мириса на прясно окосена трева, сетих се за мириса на горящи есенни листа....
Сетих се, подшушна ми го вятъра....
А Тигъра спи необезпокояван... Това му е работата, да спи и да се мъркосва, държи ме жив, от няколко години...
Мисълта препуска, ама кат се замисля и ме боли, начи имам един ръб, на тила, и като се напрегна, болката е безумна. Спрях да мисля, спрях да се надявам, спрях да усещам, само складирам разочарования, малки, големи средни, а, да - грешки... И те като разочарованията.
Като бях макък, беше лесно, имаш добри оценки - имаш кинти, ако нямаш оценки - ринеш лайна, а те дават кинти..., не исках да рина лайна. Ама никой не ми искаше мнението, зарад туй няма оценки които да дават кинти, и ето, лайната форева!
До тк добре...
Последните 72 часа съня е около 4 часа, а той не идва, съня си стои там нейде и не ще да се вясне, а го желая, искам да го прегърна да изпадна в безсъзнание, да не сънувам, щот има някакви натрапници, кошмарчета, средна работа, излезли се едно от треторазреден японски хорор, ама кошмарче....
Обичам сутрин, докато се будя да остана на ръба между съня и събуждането, има една граница, дето ходиш по нея все едно си въжеиграч, все едно, че си хокеист на пролетен лед, дето очакваш на всяко следващо плъзване да се...., събудиш....
Сутринта е хубаво, щото помня границата и преживявам всичко пак, всяка сутрин, то е като наркотик, ама не фаща дикиш...
Умасям се бавно, мисля за хората около мен, мисля за изпушената кутия цигари, мисля за няколкото ракии, мисля за течен шоколад...
Мисля да си лягам....
Писах на прима-виста, тва е, малко наивно, но тва е...
И нека Турските русалки да бъдат с вас!!!
|
|