Седим си оня ден в
дата: 16-10-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: по света и у гъз
Седим си оня ден в "Дървеното ", посръбваме конячета и си говорим глупости.
Мишо нещо тръгна да се прави на много хитър и Жоза ревна : "Млъквай бе, дърто". "Ба, дърто..." - пелтечи Мишо. Гаргата, нали и той пенсия вече, се завтече в защита: "Жозо, ти да мълчиш. Че нали знаеш оная приказка - там за оня старец..."
"Кой старец бе ?" - любопитства младежта. "Ами там дето настанал глад, царят заповядъл да се избият всички старци, че бадева ядат. Само един момък се смилил над баща си, скрил го, ама старецът разбрал, че нещо става, и пита :
- Сине, кво става бе ?
- Ами, тате, голям глад, царя така и така....
- Ааа - рекъл дядото - я вземайте по една пръчка и бегайте да ровите дупките на мравките, там има достатъчно зърно...
И така спасил народа от гладна смърт. Скива ли сега ?"
"Бе не питай старило, питай патило" - неубедително контрира младежта....
В този момент откъм бара доплава Рейнджъра, с 2 коняка в едната ръка, 2 бири в другата и сметанка за кафе захапал (за кво му беше тая сметана, така и не се разбра).
- 'ъо 'оорите ъе?
- Абе разправяме на Жоза приказката за стареца дето там.... с мравките номера....
- А това нищо не е - изплюва Рейнджъра сметанката - ти да видиш на Гелето от нашия блок, на пра-прадядо му какво му се е случило... Живял той още в старовремски времена - започва Рейнджъра, изтръсквайки смачкан "Мелник" от още по-смачкан пакет - в некво село там, не му помня името, той Гелето ми го каза, ама аз го забравих. Та една зима се изсипал един сняг - не ти е работа... абе много сняг, като оня път, когато ходихме на Гинци и трошихме съединител на "Синята лавина". Както и да е де, станало напролет, почнал да се топи оня ми ти сняг, ама то нали планинско село и реката придошла. Бучи здраво, ще залее селото. Събрал кмета де що има селянин на мегдана, да умуват какво ще правят. Мислили, мислили, ама нищо не измислили. Тогава на Гелето пра-прадядо му рекъл - "Така и така, съберете по една жълтица от мало и голямо у селото и аз ще ви кажа какво да правите". "Бре, по една жълтица" - почнали да се чешат селяните, ама тя реката бучи, ще наводни нивите, добитък ще завлече, па и човек може зян да стане. Накрая кандисали, събрали парите, па му ги дали. Та се вземе на Гелето пра-прадядо му, та право в кръчмата. Пил, черпил, пил, черпил и накрая така се напил, че умрял на място, лека му пръст на човека!"
Тук ние почнахме да гледаме тъпо, а Рейнджъра се обиди : " Какво бе, верно е тва, за кво му е на Гелето да ме лъже..."
|
|