За свободата
дата: 22-10-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: анализи
Като малък си мислех, че свободата е нещо лошо. За това е виновна Райна Княгиня, избродирала “Свобода или Смърт” на въстаническото знаме през Априлското въстание. Така звучи все едно трябва да избереш по-малката от две злини. Смърт - лошо, свобода - и това лошо ама май не чак толкова. По голяма мистерия беше защо братушките са се били за нашето освобождение, като на тях не им е било до гъза да избират свобода или смърт. От тогава руснаците са ми подозрителни.
В първите класове “свобода” доби допълнителни мрачни краски в съзнанието ми. Започнах да схващам свободата като възможност да се случват неща, които иначе са забранени. Имах свободата да ям бой от по-отраканите ми съученици, бях свободен да пиша домашните на едно зло малко момиченце, кото ме пердашеше редовно.
Към четвърти, пети клас започнах да виждам голяма доза позитивизъм в свободата. Бях наедрял и свободно раздавах шамари на другите сополанковци. Когато спуках и една глава (Кирчо, прощавай - случи се неволно) и ми се размина ме обзе наистина свободолюбив дух.
Като бъдеща самоуверена и екстровертна личност, трябваше да споделя опианението от свободата. Подтикнат от вече зародилия ми се интерес към противоположния пол, предоставих безвъзмездно на по-красивите ми съученички свободата (и правото) да бъдат редовно опипвани по дупето и циците (или мястото където в бъдеще щяха да се намират). Скоро за първи път се сблъсках с репресивните органи на социалната несправедливост. Една от от по-неугледните ни съученички се оплака* (много интересно бе формулирано оплакването, защото нея никой не я беше докосвал) и 5-6 свободолюбиви младежи бяхме изпратени при директора. След като той ни черпи с бонбони, обеща да извика сексолог и се възползва от свободата си да не прави нищо повече.
В гимназията вече ми се драйфаше от свободата и глупостите, които пишеха за нея в учебниците по литература и сборниците с литературни анализи. Любим лирически герой ми беше Дядо Йоцо, който макар да не виждаше свободата, като пълен пич чуваше зеления цвят и надушваше светлината. Пълен джадай. Или ритуалните свещенодествия с кол на Баба Илийца, като избор и дълг на достойната и свободна личност.
Според новата вавилонска библиотека Wikipedia-та свободата е “способността да се действа съзнателно по здравомислещ начин и при самоконтрол в дадена градивна насока”. Мразя дефинициите. Още повече неточните. И най-вече включващи думичките ‘съзнателно’, ‘самоконтрол’, ‘здравомислещ’, ‘градивен’. Първите две олекват до безобразие само като вземем в предвид дълбините и силата на подсъзнателните ни стремления, и неспособността да се сложи граница между съзнателно и подсъзнателно. Без да задълбаваме повече в психоаналитичните простотии е ясно, че вторите две са направо лишени от смисъл. В лудницата си имат следния лаф: “Всички навън са луди” (произнася се бавно, като се набляга на думите ‘всички’ и ‘луди’). Кой тогава е ‘здравомислещ’ и какво е ‘градивно’?
Истината батка е, че свободата струва пари… Даже много пари, защото включва цената на кофата с кокаин, в която ‘свободния’ човек си топи главата след като е чукал поредната манекенка. Също цената на неуязвимия джип (със софийски номер), който превръща всеки мухльо в магистрален каубой.
Лошото е, че живеем в репресивна страна и на хората почва да им писва от чалга лордовете. Обикновения човек се бунтува срещу свободата от типа “ше си праа квот’ си искам” въпреки, че тази свобода е официално толерираната и подкрепяната от държавата.
-------------------------------------------------------------------
* Сега е учителка в средното образование и съм сигурен, че се държи доста строго с ‘непослушните малки момченца, на които пишлетата им стават на кокалче’.
|
|