Търси се мъж-хвърчило
дата: 28-10-2007 @ 00:00:00 EEST
рубрика: дневникът на
Писна ми от капаци... Преди време намерих един на една пейка. Много хубав, ама капак. Помислих си : „Капак, капак – ама хубав!” и го взех. Той ме захлупи, разбира се…
„Не ходи там!”
„Не говори това!”
„Не казвай това!”
„Не прави онова!”
„Не бързай!”
„Не звъни по телефона на хората толкова късно!”
„Не пий толкова!”
„Не пуши толкова!”
„Не се смей така високо!”
„Не казвай всичко, което мислиш!”
„И… моля ти се –ПО-ТИХО!”
Накрая ме заряза… (като капак на всичко)
Страдах – аз винаги страдам, когато ме зарежат. Та дори и за капаците. Просто не обичам да се чувствам изоставена. Никой не обича. Не обичам да използвам телефона си само като часовник, на който, понякога се обаждат нашите да питат как съм.
И пак се започна… изнесох се във въображаемия си свят. Започнах отново да се виждам с бившия си въображаем приятел и сега всичко е о’к. Само, че не ми се излиза от вкъщи. Ходя по пижама и слушам Blur. Когато имам лекции слагам mp3-ката и пак Blur. После вкъщи и … Blur. А когато изляза, за да се „позабавлявам” – пак всичките капаци и балони (мъжете – в общи линии са това) и ми става кофти.
Искам да намеря… мъжът-хвърчило в реалността, но все повече се убеждавам, че е невъзможно. Да се хвана за него (не той за мен) и да излетя. Да ме отведе по покривите и да се закачим на някоя антена, на някоя от старите. Някъде в Шотландия – не съм била, но мисля, че там покривите са много хубави. Да поседим малко и после пак – пфффф в друга посока. И когато вятърът утихне – да се понесем плавно към земята и да легнем на нея. Тихо – без думи, без мисли, без страх, без многозначителни погледи, без секс, без физика и без нас. Просто на земята – до следващия вятър.
Той няма тяло… Едно време си измислях такива с тяло (телата ги виждах по телевизията), но се оказа непрактично, защото се запознах с едно такова тяло – даже и бира пихме… Ужас!!! ОГРОМНО разочарование… От тогава не включвам тела.
Както и да е… мъжът-хвърчило няма лице, но има поглед, усмивка и глас. Няма тяло, но прави най-горещия секс на света. Няма нищо – има само мен.
Когато разказах на един… човек за това, той каза, че съм луда (постоянно ми правеше забележка, че не мога да различавам фантазията от действителността). Не е прав.
Светът на ФАНТАЗИЯТА :
Голям е колкото си го създадеш. Понякога е много тих, понякога чуваш само шумът на падащите есенни листа. Понякога е много шумен.
В него слагаш който и каквото искаш. Хората, от който имаш нужда; предметите, които ти липсват; кариерата, която искаш да имаш, но нямаш; любовта, която дава смисъл на живота ти; щастието, което търсиш така отчаяно, но никога не намираш…
Сезони – няма. Прозорците са заледени и са останали само едни малки кръгчета в средата, през който можеш да гледаш навън. А навън има много есенни листа, цветя и птици, сняг, море, планини, къщи, пеперуди и един мак.
Ухае на кухнята на баба преди празник.
Светът на РЕАЛНОСТТА :
Всичко… Зловещо тих е, когато си най-самотен и имаш нужда от някого. Шумен е, когато искаш да си сам.
Има много хора : хора, които постоянно те безпокоят; хора, които никога не те поглеждат; хора, които искат нещо от теб (а ти го нямаш); хора, които никога не се усмихват; хора, които ти се смеят; сиви хора…
Има и една тънка подробност – ПАРИ! Нещо много грозно, към което всички ние се стремим и никога нямаме достатъчно.
Има и алкохол, наркотици, безразборен секс. Те са нещо като бабината кухня – само,че ужасно примамливи, но след време остават само ужасни.
За сезоните няма какво да говоря – след известно време и в реалния свят няма да ги има.
През прозорците се виждат блокове и кръчми; автобуси – натъпкани с бедни студенти (непосредствено до най-новите S класи – с „бедни студентки” в тях); сиво небе; кал; мръсотия; скъпи магазини; болници; полицаи; барбита; капаци; балони и … един мак.
Е… правя разлика между двата свята и със сигурност живея във втория (the fuckin’ reality). Ето, вижте ме – през прозореца; при блоковете, студентите и калта – хванала съм се за едно въображаемо хвърчило и прехвърчам от антена на антена…
Дали съм луда ли?!
|
|