Митко и Събка
дата: 29-10-2007 @ 00:00:00 EET
рубрика: дневникът на
чети нататък...
Всеки ден след като се върнеше от работа Митко пребиваше жена си без да знае точно защо. Беше убеден че има повод и причина но не се задълбочаваше да размишлява какви са те. Жена му някак си беше свикнала с това негово отношение и двамата си живееха в някаква семейна идилия обичаха се и се радваха на съвместния си живот.
Това продължаваше вече над 10 години. Бяха се влюбили на един студентски купон, един от онези с безпаметното напиване и срамните спомени (ако исобщо имаше някакви). Така се случи и тогава- след изпиването на заслужаващо уважение количество алкохол, предимно ракия, Митко се прибра в стаята си в студентското общежитие и на следващата сутрин се събуди с едно такова пристягащо корема и слабините чувство. Чувството беше съвсем нормално впредвид факта че беше обул едни прекрасни прашки, по принцип червени на цвят (сега леко розовееха) с малка пеперудка на задника. Опита се да си спомни от къде са се взели но слава богу не успя.
Не се наложи да се чуди чии са тъй като Събка дойде да си ги търси и да му върне боксерките. Стана му малко неудобно, не заради това което може би бяха правили вечерта (и двамата не си спомняха и не изгаряха от желание да говорят за това) а заради жълтеникавото петно отпред и малката дупчица отзад. Иначе бяха нелоши боксерки, беше изкарал казармата с тях. Някаква химия се получи тогава между тях и това бе съвсем нормално, все пак всеки би желал да научи нещо повече за човека носил гащите му. Малко по малко химията придоби по биологичен вид и след време тя му пусна (може би за втори път, това не знаеха със сигурност).
Мина известно време и малко след като завършиха – той атомна физика, тя- молекулярна биология, се взеха и заживяха зедно. Ожениха се две седмици по-късно.
Всичко вървеше по-вода, Митко започна работа в една кланница в близост до апартамента в който живееха, Събка стана учителка по физическо с изгледи да преподава биология, стига дъртото магаре което заемаше тази позиция да пукне или в най-лошия случай да се пенсионира...
Денят беше хубав и Събка беше в добро настроение, малките кретенчета от 6Б бяха избягали вкупом от час и тя се бе прибрала малко по-рано от работа. За днес Митко й беше обещал да я заведе на вечеря в близкия ресторант „При Хари”. Хари всъщност беше Харалампи и се явяваше шеф на Митко което осигоряваше на съпруга намаление в размер на 56% от сметките но това не можеше да помрачи радоста на Събка. Тя си беше облякла анцуга и чакаше Митето (както тя го наричаше) да се прибере, да катализира напрежението натрупано на работа в два потока –този на лявата и дясната си ръка. На последък се беше променил, беше по-мил и я удряше само с отворена ръка, не оставаше синьо и не я болеше толкова.
Беше седнала и го чакаше. Часът вече беше 18.30 и той закъсняваше с половин час. Митко никога не закъсняваше. Тя започна да се притеснява, а ако нещо му се беше случило?
Вече се замисляше дали да не тръгне да го търси когато чу познатото подрънкване на ключовете му. Усмивка грейна на лицето й и се приготви да помогне на съпруга си да се разтовари от днешното напрежение.
Митко влезе, остави ключа на шкафа до вратата и й се усмихна, целуна я нежно по устните както не беше правил много отдавна и я прегърна.
Събка не знаеше как да постъпи, погледа и беше объркан и се чудеше как да постъпи.
- Има ли нещо Мите?- попита тя и не знаеше на какъв отговор се надяваше.
- Днес разбрах колко много значиш за мен, колко много те обичам и колко глупав съм бил до сега. – Митко се умихна и отида да се преоблече за ресторанта.
След 5 минути беше готов. Излезе в коридора и завари Събка там-паднала на колене и заровила лице в дланите си. Сълзи капеха между пръстите й.
"Странно нещо са жените…" помисли си Митко
|
|