бе маанете ми са от главъта с тва заглавие бе!
дата: 31-10-2007 @ 00:00:00 EET
рубрика:
Баче, мноу тегаво стана всичко, да му еба майката. Уж тряа по-добре да стават нещата, ама - кур. По-зле е. Кат се замислиш - сега се бачка, редим си живота, уж по-сериозни сме станали, правим нещо.... Правим - гомна. Тегаво е. А преди кво беше, да го еба - никой не бачкаше, кибичехме на капана нон-стоп, ако е топло, и само се чудехме с кво да се надрусаме и напием - пълни отрепки и безделници. Ама беше яко, да го еба. Все някаква простотия имаше. И да кажеш, че сме ги мислили, ми те сами си ставаха. Едно кафе си зимаш, сядаш си, пушиш и чакаш да дойде простотията. С Паркизана, Пънка и Смъч по цял ден бехме заедно и по цял ден пушехме. Бе къв ден, все дно вечер друго сме правели, еби го. По две шепи трева изпушвахме, паркизаните отделно.
Аз не зобех де, ама мен тревата си ме психясваше достатъчно. Па то тогава повечето трева беше друсана; така я омагьосваха, че паркизан ти не требе. Та писна ни само да пушим в гаража и да висим в "Пломбата" вечер, цяла зима се бяхме свирали там, сега беше пролет, слънце, ама някъде на зелено ни се ходеше, на тревица и на спокойствие, не по центъра. И кво, кво - скимна ми да ходим за лалугери. Щот мо'е да бех дърт наркоман, ма съм си и индианец и обичам да скитосвам по кърищата. По тоя повод Каската ми вика "ангеле, аз тва не моа го повярвам, ти си супер урбанизиран тип...." Бе той по друг повод го каза, за некви гори, ма все тая. Както и да е, тръгнахме за саласунгери четиримата, зимахме две разпинялки, минахме през гаража на Смъч, напушихме се до откат и тръгнахме. Баш до "Аксаков" Смъча вика "глейте сега кво ше направа", извади разпинялката, лупна един камък в стената от дясно и строши един прозорец от ляво, поне на десет метра оттам. Как го направи - още не знаем. После вика, че не искал тва да направи, ама кво искал - не можа да обясни. Все тая, еби го. Усетихме се, че ше се разписка някой, забързахме крачката, ама се правим на лили иванова - вървим си, нищо не знаем и нищо общо немаме. Четирима байхуйовци си ходат по улицата, момчета за убост, нема проблеми. А всъщност четирима видни друсалници в рязък пристъп на параноя - сто процента ни е личало, че не сме читави. По едно време чуваме след нас "ето ги, а, у!", обърнахме се.... кой кво е видял - не знам; аз лично видях поне десет човека с камъни и дърве, тръби и прочее инвентар да търчат след нас. Побегнахме, аз - най отпред. Не знам за гордост ли е, за срам ли, най-бръз ли съм или най-мноу страх ма фана, ама търчех поне 20 метра пред другите. Търчим, потерята ни гони, изскачам аз на площада пред църквата, и моментално заковавам - виждам патрулка. Видях и куките - двама, пият кафе в "Камбаните".Набивам аз контрите, и тръгвам спокойно - не са ме видяли, че бегам, ода си там и никой - нищо. Изнизвам си се бързичко по-далече от куките, и в тоа момент чувам зад мен "Бяааагай!" , и ония тримата щеха да ме прегазат като луда крава телето - минаха покрай мен баш кат изтърван добитък. После псувах Дани една седмица за тва - ми кат видиш, че се права на улав, значи има за кво бе; мое ли как си бегам от цяла потеря, изведнъж да забрава и да тръгна да се влача е така? Както и да е, за послето - после. Тогава за секунда стана ква стана, Данчо са избуча "Бягай!", изтропаха покрай мен и дигнаха прахоляка нататъка, куките още на "Бягай!" беха скокнали от столовете, обаче аз - корав, разигравам "аз само минавам оттук" - вървя си, и ни данчовци познавам, ни смъчовци, ни пънкове. Щеше и да мине номера даже, куките не се усетиха, че сме заедно, щот Дани кат са изрева "бягай" аз не само не побегнах, ми даже не ги и погледнах, само леко им метнах един белтък, тип "я па тия гамени кво са се разкрещели по улиците". Та щеше да мине, ама - кур. То после се разплете историята, тоа къде му счупихме джама им казал, че и аз съм с тях, той па излезе приятел с едното ченге, та се впрегнаха яко да ни гонат.... къде па баш то са случи да е на смяна и да си пие кафето баш там, дееба неговата мила мамица! Както и да е. Та вървя си аз, изнизвам се, Паркизана, Смъч и Съсухрения (тва му беше другото име на Пънка, куките май му го измислиха) ич и ги не знам къде са, излизам на булеварда, след секунди ше се покрия в калабалъка.... и патрулката дъни спирачки пред мен, сече ми пътя, а куката отвътре се пени и напиня да излезе през десния джам, щот му бех отдясно. Изскокна, и от полет ме почна с тукати, дееба неговата мамица дееба, а беше един мустак смешен - една глава под мен и като ме лупаше по гърба, ми търсеше бъбреците по плешките, да го еба. После ми стана смешно, ма в първия момент ич ми не беше до смях - оня вика "влизай в колата", и не спира да ме налага, аз одя от врата на врата, дърпам - те заключени, а оня оди по мен и ма лупа с тукати. Обиколихме колата два пъти, викам "чакай бе, откъде да влеза?", оня са сапикяса, отвори ми и ма натика вътре. Там са почна една "е са ше видиш в управлението кво ш'та права", а, у, тва ш'та права, онова ш'та права....еби му майката.
"къде отидоха другите?" - викам "не знам"
как не знаеш бе? - ми е така, не знам, откъде да знам - фанаха къра нанякъде.
къде бехте тръгнали? - ми никъде.
как никъде бе, казвай, че ш'та спукам от бой! - ми е така, бехме тръгнали някъде, ма много са уплаших сега и забравих - верно тва му казах, да са еба в напушения мозък да са еба, тоа си е мислил, че са гавра с него, а мен ми се струваше, че много достоверно звучи. Кви му ги говорих - еби му мамата, фърлил съм го в размисъл, и през тва време бърникам по джобовете да нема нещо забравено, че отивам в РПУто, тва е ясно. Изфърлих две-три стари картончета по пода, друго немаше, и зех да мисла как ше се измъквам, дееба.
По някое време в колата се появи оня, къде ни гонеше - метър и шейсе лайняно бобче, мамицата му дееба, и с една алуминиева тръба от антена в ръка. Малиий, освирепях. Кога сме спрели, кога са е качил - ич и не разбрах, ама като го видях къв е и щех да умра - аз ако знаех кво ни гони, не че немаше да бягам, ми щех с шутове да го претрепа, без да си вада ръцете от джобовете. Ама пусти друсани мозъци, дееба - цяла потеря ни се стори. После тва си разправяме - кво стана, та изобщо побегнахме, и се оказа, че секи видял амнайсе човека с колове и вили, а то - тоа смешник и сина му, лапе на 8 години сигурно. Еби му майката. Качи са тоя, говорат си нещо с куката, познаваш ли ги, знаеш ли ги кои са, къде живеят, а, у, и дебелия измъкна едно камиче от джоба и вика "е го е, аз и камъка намерих къде строшиха прозореца с него". Аз, да са еба в малоумника, първо си помислх дали може да вземат отпечатъци от камъка, дееба тия филми дееба, ама едновременно с тва им викам "е тоа камък е от разпинялка, па аз такива работи в мен немам", и са отпуснах на седалката като победител, ей, все едно от три обвинения за убийство съм се измъкнал, дееба и друсания джойнт дееба, от едното нищо къв филм ми вкара, а ония ме гледат тъпо. Еби го, фърчим по улиците, буркана пуснат, спирачки свирят на завоите, лада-та поднася, газ, спирачки, хора гледат стреснато по тротоарите и сочат с ръка накъде са избягали ония тримата.... абе екшън да си ебе мамата, после с Смъча се спукахме от кеф, че беше като "sabotage" на Бийсти бойс, ама наживо, и гонеха нас. Ми кво, супер екшън си беше - куки, преследване, сини лампи, все едно терористи гонят, дееба и ченгетата изкукали.... Дигнаха ни рейтинга яко, кварталните келеменца после ни гледаха с респект. Та куката юрка лада-та, хората сочат накъде са свили ония тримата, и след още един завой ги виждаме - бегат право към на Паркизана блока, на нема и 50 метра беха от входа -само минават моста на канала и са у тях. 20 секунди по-късно да беше зел завоя ушев, и немаше и да ги видим, само аз щех да са сета къде са. Ама - кур. Кога не върви - не върви. Даде газ ушевия, задмина ги и им препречи пътя точно на моста, насред платното. Гомньото с тръбата изскочи, подгони Смъча и му не дава да мине моста, а назад нема как, щот куката там. Смъч кривне наляво - оня срещу него; кривне надясно - пак там. Гониха са като в анимационен филм половин минута, Данчо стои и гледа, куката са лензи в патрулката и не ебава грам .... Аз му викам "бе фани го тоа, къде е тръгнал с таа тръба", ма оня само ма изгледа кръвнишки и продължи да гледа сеир. Десетина келеши пиеха бира там, наскачаха и те още кат видяха патрулката....абе цирк. Събрааме маалата. Та куката се хили, хили, после излезе, фана Смъч и го вкара с шутове в колата. Данчо го заебаха, в калабалъка може и да го е забравил. А Пънка въобще и не се усетихме кога изчезна, дееба нинджата дееба, доде беха тримата, и оп - нема Пънк; патрулката още не била спряла, кога направил кръгом в движение и са потопил в другата посока, после ни каза. та фанаха и Смъч, наби му куката неколко шамара, два-три шута, кат го изкара от патрулката - още шутове, на мен ем ми тъпо, ем ма напъва на смях - фанал го за качулката на суичъра, Смъча са тегли напред, оня го бие на боц в гъза - бе жив резил. Както и да е, видя, че сме счупили джама случайно, че нема проблем некакъв, взе на Смъч паспорта, каза "кат платиш прозореца, човека ше ти го върне", и ни пусна. После тоя един месец го дебихме да го набием, кръчмата да му избомбим, ма така си и остана. И по-убаво, че кат се сета от един джам кво стана, заеби.
та така одихме за саласунгери, дееба тяхната мила мамица дееба в ушите клеясали.
|
|