“МЕЖДУСЕЛСКИ КАВГИ” ЕПИЗОД ІІ – ТАКСИДЖИЕВИ АТАКУВАТ
дата: 13-11-2007 @ 00:00:00 EET
рубрика: хахо и хохо
Преди много, много години в едно далечно село...
Усилията на кмета Храчо Таксиджиев да приобщи село Пръдлево към Междуселския съюз продължаваха. Назрелият скандал около връзката на дъщеря му Жужи Таксиджиева и Аризан Ламбрев още повече затягаше примката около врата му. Селската кръчма все още си стоеше непокътната, а легендите за Халбира Каомирова се носеха из прашния въздух на селото и объркваха още повече председателя на Междуселския съюз професор доктор главен кравар господин Мазнислав Кибритлийски. Неизбежният провал на Храчо като кмет само още повече го озлоби и той реши колкото се може по-скоро да си отмъсти на ветераните...
Мисъл на съмнение се прокрадна в острия като сатър ум на Храчо – дъщеря му от малка си беше мъжкарана и носеше слипове вместо така модерните за онова време прашлоти ( ултра фьешън комбинация между прашки и кюлоти ), но сега от цялото й оформено до безформеност тяло се носеше ароматът на загорял коч, вероятно и предполагаемо от мъжки род. “Ламбрев?”, помисли си Таксиджиев, но за момент спря да мисли, защото една гарга катастрофира върху покрива на отсрещната на кметството кланица. “Пилешко?” – отново се върна към мисленето кметът, но усети, че е в грешна посока и гласно на ум си изкрещя “Аризан!!!”. Това име кънтеше в главата му от доста време, но напоследък уж беше отшумяло. Сега обаче щерка му Жужи, която цялото село наричаше вдовицата без гащи, волно подскачаше покрай супер и изключително важните книжа на кмета и той се усъмни в искреността на нейните думи, с които му беше обещала повече да не докосва косматите крайници на Ламбрев Джуниър. При всички положения и отрицания нещата трябваше да си дойдат на мястото. Това, разбира се, нямаше да бъде никак лесно, защото преди това Храчо трябваше да се справи с четиримата ветерани и с разгонения син на един от тях, както и с неуморната и сексопорна кръчмарка Халбира, за която вече се досещаха доста от висшите управници на Междуселския съюз, включая неговия свръхпроницателен шеф Мазнислав Кибритлийски, на който незнайно защо му викаха Мазния кибрит. Всички тези задачи до безпредел объркаха иначе толкова интелигентния Храчо и той сметна, че ще трябва да сподели намеренията си с интригаджийката Гъзибара, за която се говореше, че ако не била тя Храчо изобщо нямало да стане кмет. За разлика от Жужи и баща й, кметицата беше сравнително свежа за възрастта си, защото се поддържаше с ежемесечен лифтинг и ежедневно мацане с Лептен LF. И ако умът на Храчо беше остър като сатър, то този на Гъзибара направо цепеше като брадва. Затова и той винаги се доверяваше на ценните й до безцение съвети и знаеше, че и този път няма да сбърка.
Докато Таксиджиеви сътворяваха своя акт на отмъщение, в любимата стара кръчма “Спиртна среща” четиримата ветерани и техният нов ученик Аризан Ламбрев празнуваха успешното завършване на първата по рода си каруца с две колела, наречена със звучното “каруцерия”. Въпреки обвиненията на Шкембежура и останалите ветерански съпруги, че това е пълна загуба на време, аверите бяха безумно щастливи, че са свършили нещо полезно за себе си и за околните, и са въвели ново изобретение н техническия живот на селото. Хаджи Дечо Мастиев дори беше толкова обезумял от вълнение, че за няколко часа спря да пърди, което накара останалите да въведат предложение селото да се прекръсти на Антипръдлево, но разбира се това не стана, тъй като въпреки моментния си запек, Мастиев отново започна да си пръцка и това до някаква степен успокои всички. Нещо друго обаче не даваше мира на Хараламби Снегорина, а именно признанието на Халбира, че Аризан не е бил с нея повече от месец. Сякаш остър нож се заби в сърцето на бащата, когато той чу страшните думи на Отварачката, че синът му не я е докосвал скоро. Ножът беше толкова остър, че чак мина през цялото му тяло и проби гърба му, този така здрав селски загорялник, изпитал върху себе си умората от 10 кг картофи в чувал за 5 кг. Аризан, който тъкмо навлизаше в занаята с пиячката, но вече се справяше доста убедително, за момент подочу покъртителната и наскърбителна история на Халбира и побърза да се изниже от кръчмето, преди Хараламби да го спре за обяснение. Той дълго си развяваше намацаните с вода и захар кичури из селските улици, дори мина покрай плевнята на Кючуклопови и с носталгия си спомни думите на премръдрия си баща да не влиза в сеното в ляво, защото е напикано, докато най-сетне не стигна до декарите с царевица на Баяташакови. Там, сред зелените листа и жълтите като капак на лютеница зърна, го чакаше тя – неговата истинска и неповторима, голяма и несравнима, грозна, но чаровна с грозотата си Жужи. Те нямаха нужда от думи – трябваше само да се взрат в кафявите си като засъхнали лайна очи, за да разберат че повече не могат да чакат – Аризан я сграбчи като щъркел жаба и с едно движение свали секси слиповете й, докато тя ровеше с пръсти в захаросаната му коса, за която се смяташе, че едва ли не е болна от диабет. Двамата флюбени дълго озказваха любовта си, а слънцето вече залязваше, когато Жужи се сети, че започват “Трима братя, три сестри” и просто не можеше повече да си въргаля в царевицата на Баяташакови...
Следващите няколко дни преминаха в непосилни до безпредел усилия от страна на Таксиджиеви, които се чудеха как да си отмъстят; на Жужи и Аризан, които се чудеха как да се крият; на Хаджи Тодора Мастиева, която се чудеше как да изпере гащите на Дечо и в същото време да не умре; но най-вече на ветераните, които подготвяха първото в историята на света, та чак и космоса, състезание с каруцерии. Гениалната идея им беше хрумнала, когато осъзнаха какви невероятни и галактически скорости може да развие новосъздадената от тях каруца с две колела и как могат да издухат конкуренцията като торнадо катерица от хралупа. Толкова беше хубаво да усещаш, че създаваш нещо епохално, че аверите дори наеха поляната на Баиризкачакови, като отделиха от луканката в кръчмата някой лев и го вложиха в подкастряне на приказната тревица, която се зеленееше като жаба в гьол.
И ето, че чакането си струваше – най-сетне дойде денят, в който истината щеше да излезе наяве – кой в селото щеше да стане състезател номер 1 и щеше да спечели чисто нова каруцерия S класа, създадена от ръцете на гениалните в научен и всякакъв друг смисъл ветерани. Разбира се ветераните не бяха съвсем изключително много – да си го кажем направо – петима на брой, ама и петимата професионалисти! Естествено листата се водеше от Хараламби Ламбрев, след него беше Хаджи Дечо Мастиев, после Груди Обръсникосов и Станчо Салапатлийски. Накрая не съвсем убеден в смисъла на надпреварата беше Хълмослав Баиризкачаков, който просто се тревожеше да не му оризилят полянката. Въпреки дефицита на състезатели, публиката беше екзалтирана до последно и очакваше неочакваното. Шкембежура си беше взела безжичния и говореше с майка й Целулита Коджабаджакова, която живееше с баща й Тлъстомир Коджабаджаков в не много близко село Свиница. Аризан стоеше кротък до всеотдайната си майка, но еротичният му поглед не можеше да се откъсне от сочните пъпки на Жужи, която стоеше при родителите си на отсрещната трибуна. А всъщност точно там се беше курдисал и Мазнислав Кибритлийски, който беше в Пръдлево по държавни дела, но заинтригуван от предстоящото шоу просто не можеше да си тръгне без да го изгледа. Храчо доволно потриваше ръце в очакване на отмъщението си, но пък Мазния кибрит ясно му беше заявил, че ще бъде по-трудно от всякога да го приеме в съюза.
И докато се случваха тези колосално важни и глобални събития, петимата каруцерийни босове вече бяха излетяли от старта като мухи от лайно, което е загубило вкуса си. На практика превозните им средства вече доста се бяха поразбрицали и едва ли някой щеше да иска да им ги купи, но хайде хайде, да не ставаме злобни... На половината път всички вече издишаха, а Жорж и Ганьо, които дърпаха съответно Снегорина и Груди, бяха изплезили езици и едвам успяваха да пийнат от разхладителната пикня на едни мравки, които дефакто в този момент пикаеха в действителност. На 20 метра от финала, Хараламби забеляза нещо изключително познато – фустата на Халбира! Но, о Боже! Самата Халбира беше в своята фуста и лежеше неподвижна върху подкосената тревица, без да може да стане и да се защити от бясните животни, впрегнати в каруцериите. Единствен Станчо Салапатлийски в този миг прозря жестоката истина – това беше капан!!! Някой искаше да прецака и Халбира, и тях четиримата! В своето отчаяние, Хаджи Дечо Мастиев изпадна в безизходица и единственото, което можеше да направи, бе да пръдне... Мощна като цунами и ароматна като обор, пърдежната вълна помете всичко живо – птиците по дърветата си запушиха човките, но и това не помогна, мравките дори спряха да пикаят, но какво ти... Със 100 възела в секунда, като бясно торнадо миризмата прекосяваше разстоянието и стигна чак до трибуните. Ужаст! Отмъщението се върна при тези, които го бяха замислили – Храчо и Гъзибара се строполиха на земята в несвяст и ни мръднаха, ни дишнаха... Когато вълната отмина, картинката стана ясна: ветераните и Хълмослав се събудиха и видяха, че Халбира и фустата й са добре, а Жорж и Ганьо повръщаха в храстите. Единствено Аризан и Жужи се бяха вкопчили един в друг, явно намерили се в мъглата от лайнян прах. Малко по малко всички се разсъбудиха и забелязаха как Жужи държи косматата ръка на Ламбрев Джуниър до своите гърди, които по-скоро бяха вдлъбнати, отколкото издлъбнати. “Нима са още заедно?” – шокираха се всички, които видяха ставащото. Но най-шокирана беше Халбира, която чак сега разбра защо Аризан вече не иска да я чука.
И така, разтърсващо, покъртително, изумително... това не можеше да опише дори част от случващото се, защото Аризан и Жужи обявиха сватбата си, Мазнислав публично каза, че докато той е председател, Пръдлево никога няма да стане част от съюза, а Халбира остана без единствения мъж, с който й беше кеф да преспива. Когато Таксиджиеви и Ламбреви разбраха за връзката на Жужи и Аризан си мислеха, че по-зле не може да стане. Ето, че може...
В ГЛАВНИТЕ РОЛИ: ЕПИЗОД ІІ
АРИЗАН ЛАМБРЕВ
ГРУДИ ОБРЪСНИКОСОВ
ГЪЗИБАРА ТАКСИДЖИЕВА
ЖУЖИ ТАКСИДЖИЕВА
МАГАРЕТО ГАНЬО
МАГАРЕТО ЖОРЖ
МАЗНИСЛАВ КИБРИЙТЛИЙСКИ
СТАНЧО САЛАПАТЛИЙСКИ
ТЛЪСТОМИР КОДЖАБДЖАКОВ
ХАДЖИ ДЕЧО МАСТИЕВ
ХАЛБИРА КАОМИРОВА – ОТВАРАЧКАТА
ХАРАЛАМБИ ЛАМБРЕВ – СНЕГОРИНА
ХРАЧО ТАКСИДЖИЕВ
ХЪЛМОСЛАВ БАИРИЗКАЧАКОВ
ЦЕЛУЛИТА КОДЖАБДЖАКОВА
ШКЕМБЕЖУРА КОДЖАБАДЖАКОВА – ЛАМБРЕВА
КАКВА Е СЪДБАТА НА СТАРАТА КРЪЧМА? КОЯ Е ПРИНЦЕСА ШИКИ ТИКИ КАРДИ? КАКВО ПРАВИ МЕСТНАТА КЕФ ТВ В ПРЪДЛЕВО? КАК ПОПАДА ЗАПРЯН В КОЛОНИЯТА НА ПАТКИТЕ? КОЙ ВСЪЩНОСТ Е ЩЪРКЕЛЪТ, КОЙТО ЧАКАТ АРИЗАН И ЖУЖИ?
ОТГОВОРИТЕ НА ТЕЗИ И ОЩЕ МНОГО ВЪПРОСИ МОЖЕТЕ ДА ОТКРИЕТЕ В
“МЕЖДУСЕЛСКИ КАВГИ
ЕПИЗОД ІІІ: ОТМЪЩЕНИЕТО НА ХАЛБИРА”
COMING SOON
|
|