Демокрация и пазарна икономика или гигантско икономическо насилие
дата: 14-11-2007 @ 00:00:00 EET
рубрика:
началото на прехода в България има около 80 на сто средна прослойка. 15 на сто от населението притежават кола, вила и апартамент, 35 на сто имат две от тези неща, а 40 на сто - поне едното, най-често апартамент. Само 10 процента не притежават нито едно от тях [7]. Съществуват практически пълна заетост, всеобщо неплатено образование, гарантирано и незаплащано лично ниво на здравна защита, висока защита на майчинството, достъпна почивна и спортна база, високо ниво на културно потребление, огромни обществени фондове за потребление, значими държавни ресурси за интеграция на малцинствата, несъизмеримо повече от сега средства за наука и култура.
През втората половина на 80-те години, и особено през 1989-1990 г., обаче това се съпровожда с много по-високи очаквания за рязко подобрение на положението в резултат на „демокрацията и пазарната икономика”. Тези очаквания се разминават радикално с реалната посока на промените. Равнището на потребление на основни стоки от 1989 г. няма да бъде достигнато и през 2007 г., т.е. близо две десетилетия преход няма да доведат до онова равнище на удовлетворяване на потребностите като цяло, което гражданите на България са имали в края на социализма.
По същество протича процес на гигантско икономическо насилие над обикновения гражданин с методи, типични за първоначалното натрупване на капитала – експроприация на собственост и бързо увеличаване на социалното неравенство, свързано с крайна липса на ресурси. Извършва се експроприация на два вида собственост. Първата са личните спестявания, унищожавани чрез взривна либерализация на цените, инфлация и създаване на безконтролна банкова система, чието рухване ги стопява. Втората е гигантската собственост, принадлежаща на всички граждани, която се присвоява от едно малцинство.
В периода след 1944 г. в България се одържавява собствеността на немалка част от населението. Тя обаче след това се умножава и на нейна основа се развива една българска версия на социална държава. В периода 1989-2001 г. отново протича процес на отнемане на собственост. Това са основните фондове, с които разполага държавата; собственост, близо сто пъти по-голяма от експроприираната от частни лица след 1944 г. Тези средства са принадлежали на всички българи, но са отнети от тях, а след това - унищожени, разграбени и разпределени между хора, съставляващи малък процент от населението. Извършена е експроприация на собственост, несъпоставима по размери с тази от 1944-1956 г. Тъй като този процес се извършва официално от политици, политически сили, правителства, той води до криминализация на не малка част от новопоявилия се политически елит, което от своя страна има силни деморализиращи последствия за най-широки слоеве от обществото. Криминализирани са всички сфери на човешкото битие.
В резултат на всичко това над 800 хиляди души (съставляващи една десета от населението) по същество икономически насилствено напускат България. Загубата на човешки ресурси е по-голяма, отколкото във всички войни, водени преди това от буржоазна България.
Monde Diplomatique/ Българска Редакция
(Един вестник, който всеки трябва да чете за да е в час въобще какво става, това според мен е единственото издание, в България което наистина представлява нещо различно от жълта преса, и то само щото си е Френски вестник преведен на Български)
това не е типична статия за е-бане.нет...
по-скоро попада в рубриката: "Munda D'Automatique"
|
|