още едно тъпо
дата: 26-11-2007 @ 00:00:00 EET
рубрика: как да прекараме...
м даа.... та наближава сватбата на братовчед ми, аз категорично съм предупредил, че нема да ода и да не ме занимават, и повече никой не ми е казал дума за тва. обаче: звъни ми една сутрин майка ми, и вика "ми ние отиваме на сватбата, така и така, що не земеш да дойдеш?" с къв акъл ме кара да се появявам, кат знае, че там ше е цялата рода - не моа да разбера.
дали е мислила, че моа и да не стана за резил, дали майчинския ум отказва да възприеме фактите - не знам. а може и да ми се е обадила от куртоазия и да е разчитала, че нема да се навия. така де, кат съм казал нема - нема! да, ама предната вечер съм се омазал с диазепам и водка - дали съм преглъщал хаповете с водка, или нея съм я замезвал с тях - не моа да кажа; май по равно беха. ама при сички случаи сега ми е едно благо, розово, едно слънчице е пекнало, лятно ли, пролетно ли - еба ли го, ама ми е едно такова много доволно и се навивам да се ява на сватбата. кешки да не бех. както и да е, викам на майка ми "в колко ше тръгвате" и тя ми вика "ми в идинайсе да сме там, бля бля...." абе не помна, ма след 20 минути ги чакам с кастюмчето - черен панталон с 38 джоба, кецове и синя тениска осма употреба. ма така де, аз в казармата си одех с мойте дреи и с брада, та за една сватба ш'са пресенгьосвам....ааайде! у лево! пия май кафе докът ги чакам, качват ма после в колата, и - на "елените". слънце, горски полянки, зеленко, масите навънка.... абе идилия. по масите - цялата рода, естествено, лъснати, лачени - гняс! скатавам се аз на една маса со систъра и двете първи братовчедки, идва малкия братчед и ми носи кола.... той не че е малък де, колко мен е, ма е по-малък от оня, къде се жени, брат му демек. все тая. та носи ми една кола, аз го поглеждам лъчезарно, и му викам "братчед, мани ми са от главата с тая кола и ми донеси ракия". единайсе и нещо сабахлем е, смятайте! ухили са и оня идиот, и след две минути ми цъфва с една бутилка, казахме си по едно "наздраве" с него, и оттам кво стана.... кво е станало точно не моа ви кажа, ама помня, че къде 12 бех гол до кръста и се разнасях по масите с една водна чаша ракия да викам "наздраве" на родата. фърла ли тениската - пиян съм. а отдолу - ужас. в казармата ми викаха "влах, теб ако те вкарат в затвора, ония нема и да разберат, че си нов - най мноу да помислат че от друг затвор са те прехвърлили". а тогава още не се бях омазал. та залитам аз по масите, викам "наздраве" с 200 грама ракия на учителката ми от първи клас, баща ми не стреля по мен само щото е навалица, па "макаров" не е баш от най-точните....абе красота! драго да ти стане! колко време съм залитал така - не моа да кажа; по едно време усетих, че ше мятам серкмето, и тръгнах да се мащам от калабалъка....бе тва ли съм усетил, факс ли са ми пуснали - не знам, ама фанах гората. къде съм одил и кво съм правил мога само да предполагам, следващия ми спомен е че лежа в една канавка до купчина боклук, а над мен загрижени гласове "ейй, много са е напил" - майка ми и един неин братовчед, мноу печен тип. не съм много сигурен, ма май долових някво възхищение в гласа му. а как точно съм се усунал в таа канавка - нема запис. държа да отбележа само, че са дотътрих до там умишлено, сигурно съм планирал да драйфам в нея. и кво, фанаха ме, измъкнаха ме от канавката, а там едно слънчево ми беше, едно уютно - мед-медец; два часа ич и не съм ги усетил. ако не беха ма намерили, щеха да ма изедът котките там. ама е - намериха ма. натовариха ме в колата и айде дома; после се чудех дали е уместно в името на честта си да обясня на баща ми, че една кирлива бутилка ракия на гладно не мое ме спре никога, ма каращисана с дизела от предишната вечер става съвсем друга история, и че той от такава комбинация ше се гътне, ма май предпочетох да не разследваме случая. е те за тва нема да стъпа повече на роднинско мероприятие; не за друго, ми да си не развалям спомените - толкова убаво на сватба не съм си изкарвал!
|
|