'се едно има заглавие
дата: 14-12-2007 @ 09:10:14 EET
рубрика: литера-туря
Неспокоен беше Иисус, и гневен беше погледът му, не кротък. Вятърът вихреше пясък в босите му нозе, морето с рев връхлиташе срещу него, и тръпнеше земята. Силен беше Иисус, и земята знаеше силата му, но колко зло беше видяла от нея...
"Колко болка понесох, Господи, и колко мъка изтърпях....и за какво, Господи? Какво постигна, какво направих? Това ли искаше, Господи?" Питаше Иисус, и отговор нямаше....Само морето с рев връхлиташе отгоре му - да го прогони.
Пуста беше земята. Не тичаха срещу него хората, не се хвърляха в краката му; криеха се.
"Аз да се бях скрил от вас някога, аз да не бях идвал - мислеше си Иисус - За това ли дойдох, на това ли ви учех - смърт и злоба да влачите след себе си?" И чу се глас человечески: "Нали за тебе убивахме, Господи, за тебе умирахме! И къде е царството ти небесно? Сиротни сме сега, и бездомни; виж ни- зверове без път и посока...."
И ги видя Иисус - хиляди и хиляди - цяло море от хора; мръсни, окъсани, кръстове носеха и проклинаха всичко, що не падаше ничком пред кръста. И изрева им Иисус:
-Спрете се, изчадия адови!
Това ли ви казах аз, на това ли ви учех? Или Сатаната запуши ушите ви и ослепи очите ви, умовете ви ли изгори, та лудост носите и лудост вършите? Какво ви казах аз някога? Бог е любов!
И от любов ли се убивате , изроди?
-Нали за тебе убивахме, Господи? - ревнаха хората - нали за твоята истина път правим, твоята вяра налагаме....
-Не сквернете ушите ми, измет човешка! Затворете устите си и ме слушаите! Не е моята вяра това! И не съм Бог аз, Син Божи съм!
Син Божи си и ти , скитнико, Син Божи е всеки на тая земя, че нали Бог създаде всичко, не проумявате ли?! Всички сме синове Божии! Във вас е Бог, казвах ви! Навсякъде е Бог, в земята , в морето , дърветата, зверовете и хората...А какво направихте вие, безумци? Мене нарочихте, мене Бог нарекохте.... Не съм Бог аз, казвам ви! Само словото Му ви донесох. А вие и думичка не разбрахте! Сатанинско дело е това, казвам ви! Аз ви учех да обичате всичко живо, вие и собствения си живот намразихте!
Телата си измъчвате, Божие царство търсите....
-Но нали казваше, Господи, плътта е грешна?
-Грешни са мислите ви безумни, млъкнете! И не съм Бог аз, демон съм! Та кога съм казвал, че плътта е грешна? Казвах ви, че освен тяло, и душа носите, и тая душа иска чиста плът! Ум имате, не помислихте ли? Че с пробита лодка ще преминете ли реката? Лодка е тялото, река е животът; лодкар е душата! Това ви казвах, това ви казвам и сега! Скудоумни сте вие, казвам ви! И добро да правехте, от страх пред Бога го правехте! А какво добро ражда страха, питам ви? На страх ли ви учих някога? От страха исках да ви избавя, и от глупостта ви, но сила е глупостта човешка, надви ме! Първи път дойдох, пред портите Адови бяхте стигнали.... Грешките ви поправих, начало ново ви дадох.... И какво? Дваж по-бързо към Ада се втурнахте! Човеци -човекa убиваха, против редa Божи вървяхте!
-Неверници те убиха, Господи! - креснаха пак човеците - с неверниците воюваме!
-Тихо, ви казвам, мълчете! Глупаци бяха те, пътя бяха загубили.... Вас по-добри исках да направя! Глупаци сте и вие.... За мене отмъщавали, за мене воювали! Това ли ви исках? Ако войнa исках, с меч щях да дойда, не с мир! Неверници, казвате.... с какво сте по-добри вие, коя вяра ви води?! Те вас преследваха, право е.... и докога? Докато станахте по-силни от тях. И тогава какво направихте? С мир ли им казахте "Новa вяра ви носим - любов е Бог! Няма вече човек човека да убива; обича ви Бог, обичайте се и вие!" Това ли им казахте? Не - вие тях подгонихте, вие убийци станахте.... Колко живот погубихте, изроди?! И за какво? Заради вярата си измислена! Не е от мене тя, мълчете! Сатанинско дело е това! Това ли ви казвах аз - който не се моли на кръста, убивайте го! Това ли, питам ви?!
-Нали ти ни учеше, Иисусе, че зла вяра е езичеството? Че от Дявола са боговете езически, лъжовни богове са те?
-Зли са мислите ви безумни, млъкнете! Казвах ви, казвам ви и сега:
Един е Бог, и той е навсякъде; него почитайте, в него вярвайте.
Няма други богове, отидоха си. Че и на тях омразни станахте! И не от Дявола са те, глупостта ви е от него! От Бога бяха и те, да ви пазят, от глупостта ви да ви пазят! Като стадо ви пазеха, крачка без тях не умеехте.... Но реши Бог, че порастнахте, че помъдряхте. И нов път искаше да ви даде, сами да живеете, равни с другите твари да бъдете. Мене изпрати, волята Му да ви кажа. И път ви начерта, скудоумци, точно да го следвате, заповеди ви прати, от грешки да ви опази.... Но велика е глупостта ви човешка! Едно ви казваше той, друго чувахте вие - че с какво не му изневерихте, коя заръка не потъпкахте? Обикнахте ли се, спряхте ли да се убивате? Колко кръв проляхте, колко живот погубихте в негово име? Името му дори не знаете, мене Бог наричате.... Един, един от вас поне думичка не разбра ли? Като скотове живеете, като скотове се убивате, от собствената си плът се плашите, своя си живот не обичате! С какво на Бог сте полезни, с какво Бог ще възрадвате? Че жена не поглеждате и че през пости не блажите? С това ли, питам ви? Това ли му е на Бог грижата, блажно да не ядете?
Гневен беше Иисус, на хората се гневеше, но и на себе си. Погубено беше делото му. Безумци бяха хората, преди пътя да им покаже, дваж по-безумни станаха след това. Не само другите не обикнаха, но и живота земен намразиха....
"Един, един поне думичка не разбра ли?" Питаше Иисус....
И се зачу тогава друг глас человечески: "Не е загубено, брате, право беше делото ти! Че на келяво стадо пастирът ли му е крив? Глупаци са те, Иисусе, излъгаха се. Хитреци словото ти тълкуваха, Сатаната ум им даваше! От себе си добавяха, по нуждите си нагласяха.... И слушаха ги глупаците, в черното бяло виждаха."
Погледна Иисус; възрадва се земята.... Други хора идеха срещу му.
И хубави бяха тия хора, изправени; спокойни бяха очите им, и страх в душите не носеха, ни омраза.
Възрадва се Иисус."Такъв е бил човека някога, за тоя човек мислеше Господ, това искаше...." И попита Иисус: -От кой свят идете, странници?
-От тоя свят сме, Иисусе, - засмяха се хората - Запази се делото ти, запазихме се и ние. Векове ни преследваха, Иисусе, като бесни кучета затриваха всяка мисъл по пътя си.... Че по тяхната вяра, Иисусе, грях беше всяко знание истинско.
Неволници бяхме в света си, Иисусе.... И тебе намразвахме, и Господа, но не спирахме да търсим. Обич е Бог, не може това да иска.... На хиляда един стигаше близо до истината - убиваха го....
Но друг се раждаше, по-настървено търсеше! Оцеля делото ти, оцеляхме и ние. Отдръпнахме се; не искахме вече очите им за истина да отваряме. Отдръпнахме се от глупостта им, от злобата им се отвратихме, и чакахме сами себе си да погубят....Виж ги сега - като болни кучета треперят в нозете ти. Слава Богу, силна е Земята - не можаха да я затрият. Прежалихме ги и ние, себе си пазехме; и нас не затриха. Оцеля делото ти, оцеляхме и ние. Сега е нашето време, Иисусе, и твоето. Разбрахме те и ние, напразно сме те съдили. И Бог вече не съдим - и той вина няма. Сатанинско дело е това. От глупост се избиваха, за имена воюваха.... Един Бог им говореше, но разни имена му сложиха те, и за тях убиваха - едни за Аллах, други за Иисус; и словото не чуваха; само имена носеха, като знаме, безчинствата им да крият.... Но няма име Бог, ни лице, ни вяра!
Нашето време е сега, и твоето. Един дълг само имаш, Иисусе - плати го! Очи им даде Бог, да виждат - заслепи ги Дявола! Уши им даде - затъкна ги Лукавия! Ум им даде Бог, да разбират, сами да се пазят - в глупост го обърнаха! Един дълг имаш - рано сами ги оставихте! И щом Бога не виждат, и пътя, щом ума си не познават, то нека вземе Бог и силата им, зло да не правят повече!
Послуша ги Иисус, право говореха Новите. Не бе Бог Иисус, но Божи пратеник беше! Божия сила носеше, като всички, но пречиста и по-голяма. Над Новите власт нямаше, но те пътя си знаеха.... Възрадва се Иисус, успяло беше делото му! И легнаха в пръстта хората, разпаднаха се душите им, възрадва се земята.... Поправени бяха грешките, чист стоеше пътят пред Новите.
|
|