Strangers in the Night
дата: 22-12-2007 @ 00:00:00 EET
рубрика: литера-туря
Разхождаше се из мудната нощ. Стъпките и бяха равномерни , тихи и леки.
Стъпваше сякаш не бетон , ами коприна.Косите и се вееха , а лицето и само от време на време
бе осветено от някой и друг игрив лунен лъч.
Беше като едно красиво привидение , като същество не от този свят
във ноща , студена и увличаща те в стегнатите си обятия .Някак си притегляше
към своя хлад и ако се поддадеш , никога повече не би отворил очите си навярно.
Беше валяло сняг , първият сняг от толкова време насам.Една глуха красота..
Белите поли на зимата , сияйните лъчи на пълната луна , тихите и стъпки..
Нанси , просто обикаляше наоколо.Обичаше нощният полумрак ,
за пореден път бе ядосана на себе си , на хората , на всички .На глупавата си
романтичност , за кой ли път се чудеше дали бе благословия или проклятие.
Погледа и се заби във луната , ах тази луна. Всеки път все повече я привличаше ,
но достатъчно я и отблъскваше.
Най много се страхуваше , че не знае.
Да , не знаеше , не вярваше и тя дори самата се чудеше в какво и кой.
Всяка , всяка вечер тя беше някъде с някой , раздаваше се ,
сякаш че имаше много да даде от себе си.
Поредният окаян нещастник , беше новата и любов , поредното и разочарование
и накрая тя винаги оставаше с едно гнило сърце , пълно с червей..като една изгнила ябълка беше.
И нямаше кой да я излекува.
Не беше измислен и лек , за нейната болест.
И сега , се бе запътила към поредното така наречено парти , на което би трябвало да и е забавно.
Забърза крачката ..и ето виждаше се смачкания и някак сив , както дните и блок.
Изморен от тежкото ежедневие , приличащ на една бездна , готова да те глътне ,
да погълне ценностите ти , идеалите , че дори и мечтите , а тя имаше мечти.
Или това беше прекалено отдавна , когато още не се бе отрекла до такава степен от себе си.
Бленуваше , целуваше с очи звездите ..преди да я попари покварата , и да превземе всичко.
сега всичко , целият и свят се изчерпваше с една затворена кутия , един опарен звук и крайна празнота.
Качи се в сдъвканият асансьор и натисна бутона с малък надпис 13.Машинариите мигновенно се
задействаха , звуците бяха скърцащи ..както някой мъченик проплаква в пред смъртната си агония.
Бавно се изкачваше , човек би си помислил че всеки момент може би ще се продъни.И блокът би те
грабнал в дълбоката си бездна.
След 1-2 крайно неприятни минутки , етажа дойде и тя слезе.
По етажа звучеше , доста силна музика и разни гласове.
Натиска протъркания звънец и на вратата се появи глава на момче..
- О ти ли си , айде бе крайно време беше ..влизай преди да си изпуснала всичко. - беше просто поредният "приятел" честно казано тя дори и името му не си спомняше.
Все пак влезе , той и каза да не се събува. Още с самото си стъпване вътре , главата и се замая от
високите децибели звуци , от задушният въздух..миришещ на плът , говорещ за разврат , за едно нравствено падение , в което тя би се напила до смърт и на следващата сутрин щеше да си отиде с едно огромно главоболие
и същата поразяваща празнота...а трябваше да и е забавно нали?
Първото нещо което подхвана бе чашата с бяло вино , излезе на балкона , запали поредният фас
и засмука от тютюна така зажадняло , сякаш би я избавил от малкият ад , който умишлено си бе създала.
Направи една две , три дръпки и го остави да догаря в хладната вечер , разкъсвана от дънданията. Никога не ги
допушваше тез фаски , не можеше , не искаше , като да изпуши себе си докраен предел - такова нещо не можеше
да позволи.
Отпи от чашата с вино и с замечтан и унесен поглед , загледа луната...
Той - красив , висок , измамно изискан , строен , хладен..с похотлив поглед огледа обстановката.
Всичко си беше на ниво , музика , хора ..въздуха разнасяше миризмите и звуците ,
а неговите уши бяха сякаш антена за всичката тази суета.
И тогава я видя , нея ..сама , непознатата , с веещите се коси , с красивите и дълги пръсти , впили се
жадно в студеното стъкло - чашата. Устните и , червени и сочни , вкусващи от питието , изсмукващи ,
сякаш всичко наоколо..атмосферата беше твърде пренаситена откъм посредствеността и
простоватото уж "сложно ежедневие" ... Един късометражен филм , в който лентата изненадващо не свършва?
Приближаваше бавно към нея , но все още не знаеше какво да и каже. Колко ли глупаво би изглеждал ,
но какво пък толкова , само ако можеше да и разбере името.
А тя изглеждаше прекалено далечна , дори и така близко до него , деляха ги няколко крачки , а всъщност
биха били дори и километри .
- Луната е стряскащо красива тази вечер , като самата вас ..да опредлено е като вас - плътният му глас ,
сякаш се беше отразил по повърхността на кожата и.
Тя вдиша дълбоко силният му парфюм и закова очите си в неговите.
- Да , тя винаги ме е привличала ..сякаш се вливаше в мен и аз като един бряг очаквах с нетърпение вълните
и.
- Хм , странен начин да се изразиш за нещо , толкова относително не смятате ли?
- Прекалено много неща са относителни..Името ми е Нанси , да прескочим любезностите - отвърна тя с усмивка.
Наистина може да е странен , но именно за това ми звучи по запленително и красиво - и ето , тя му изпрати още една усмивка.
Той отвърна на нейната ..
"Значи Нанси се казваше , тази така загадъчна девойка.." Внезапно мислите му бяха заглушени от случката вътре , а именно разни пияни типове вилнееха.
- Какво ще кажеш да се разкараме от тук , Нанси? Естествено ако не звучи прекалено самонадеяно и нагло и ако нямаш нищо против? - запита той опитвайки се да звучи поне малко убедително.
- Все още не съм разбрала името ти ? - отново му приложи от онези погледи , сякаш можеше да види душата му.
- Ох , извинявай..доста съм разсеян като че ли? Франк , името ми е Франк. - и той и подаде една от своите грабващи усмивки , показващи два реда изключително бели зъби.
Като цяло той си беше доста спретнат младеж , умееше да съчетава дрехите си придавайки си един леко екстравагантен вид.
Косата му беше черна и доста гъста , седеше в една небрежна форма , леко рошава.Носеше
черени джинси и черна риза , първите две копчета бяха нарочно откопчани , допринасяха едно съблазнително излъчване , а очите му бяха като два смарагда преплитащи се с нефрит и грееха в очните си орбити. Усмивката му бе леко непринудена и засилваше чара му.Всяка една част от него крещеше - НЕУСТОИМ.
Тя определено не можеше да устои , въпреки че и беше пределно ясно , държанието и беше непроменено.
- И накъде смятате да ме отведете , Франк? - сега бе нейн ред да впусне усмивката си в действие.
Цялата тази игра на усмивки , беше доста по лична и необикновенна от това което изглеждаше да е.
- Ами , не знам имам кола , имам и бира ..не е прекалено изискано , не е правилно да карам и да пия , затова си седи за специални случай..винаги можем да отидем нанякъде. - опитваше се да измисли горе долу подобаващ отговор..
Но всъщност да ви кажа , няма значение , просто някъде , ще караме. Някак си не обичам да определям нещата.
По ми допада когато всичко е..
- ..спонтанно? - довърши тя
- Да , спонтанно - засмя се закачливо той , направи приканващ знак с ръка и се поклони леко.
След като бяха успяли да си проправят път през цялата тази "сган" най накрая , успяли да се измъкнат от обятията
на студеният бетон , стигнаха заветната цел - колата. Черен понтиак , доста запазен и голям.
Той отключи колата , след което отвори вратата за да може Нанси да влезе.
- Доста малко са хората като теб в днешно време - някак отегчено прозвуча тя.
- Какви хора ?
- Ами в случая , кавалери , възпитани ..досега толкова малко хора са ми говорили на вие , дори след като те помолих да ме наричаш Нанси , още повече самият ти вид , не издава такива маниери ..
- Предполагам не сте попадала на подобни хора , Нанси .
- Предполагам..е все пак накъде сме се запътили - сменяйки посоката на разговор.
- Ще видите - след което пусна тиха джаз и запали колата.
Вечер София , изглеждаше прекалено красива. Някак си тихо застинала , но не и спяща , не. Празна , безоблачна
нямаше ги навалиците хора , нямаше го ненормалното движение , задръстванята , хилядите непознати пресичащи , сновящи и нараняващи улиците на града. Една великолепна картина си беше.. и целият сняг , по паважите , студа заскрежил прозорците.. ноща озвучавана единствено от мотора на колата и тихия джаз.От толкова време прекарано в този кът на света , нито единият от двамата не бе опознал столицата в тази и светлина. Сякаш времето бе спряло , въпреки че и той , и тя често сновяха , безпосочно и безцелно..
Сега всяка една лампа , беше приказен светилник , всяка улица нов път към красотата ..едно спиращо дъха великолепие.
И ето клубът изскочи пред тях , в шепнещия мраз , който нагло измукваше топлината от телата им.
Той отвори вратата , за да може тя да влезне..и ето
отново бяха вътре в поредният малък и топъл свят ...въпреки че нищо не изглеждаше така посредствено вече.
Нови миризми , топлини , ухания и музика.
"Strangers in the night, two lonely people, we were strangers in the night up to the moment .When we said our first hello.Little did we know ..love was just a glance away " - звуците , сякаш се разливаха из дължината на цялото и тяло ,
пускаха корени в съзнанието и ..думите се разпръсваха в душата и , всичко изглеждаше така необикновенно , а нагледно си беше най обикновенно. Фрапиращия джаз клуб , нямаше много хора , но това не пречеше на тези които бяха вътре.
- Ще може ли един танц - галантно запита той.
- Ами аз не съм много добра в танците - заоправдава се доста непохватно ,
всъщност магазина в който си купих обувките навярно само леви са ми дали . - отвърна с поредната усмивка и се засмя леко.
Той отвърна на смеха и ..
- Е ще ги видим тез твои леви обувки.
И двамата се понесоха , в един така различен свят , сега съществуваха само нейните очи впити в неговите..
само нейната глава опряна в неговото рамо. Съществуваше само музиката , която ги водеше към дебрите
на едно ново чувство загнезидило се в душите им , карайки ги да пръскат усмивките си навсякъде.
Светът нямаше значение , тя бе извън нейната кутия , извън посредственият си облик , извън всичките предпоставки , които я определяха , но не я допълваха.
Той беше далеч , от всички чужди погледи , от всяка една тъжна мисъл , от всеки един сив ден , монотонна изолация , от всички бръмбари на този свят , тихо живеейки си в тяхните места , заобиколенни от толкова свят ,
страхувайки се да го разкрият.
Общо казано всички имаха равни начала , но един се задоволяваха и изчерпваха до едното място в което
се загнездват , тяхният си остров и вечно заобиколени от толкова вода , се страхуват да видят , да опознаят какво има отвъд , отвъд представите , отвъд пределите , отвъд себе си.
Изгрева наближаваше , двамата лежаха на капака на колата му , въпреки студа лазещ по телата им.
Тя бе сгушена в него и някак сънено и невярващо бе вперила поглед в небосвода.
Франк я погледна малко по втренчено наведе глава към нейната и я целуна. Плъзна ръцете си към главата и
и ги зари с косите и , които се посипваха като злато..Усещаше вкуса и , усещаше топлината и дъхът и , чувстваше се
необяснимо , изглеждаше дори така , звучеше неадекватно.
Слънцето огря с лъчите си измръзналите им лица , а двамата не спираха да се гледат с този му опияняващ и жаден поглед.
"Strangers in the night, two lonely people
We were strangers in the night
Up to the moment
When we said our first hello.
Little did we know
Love was just a glance away,
A warm embracing dance away and -
Ever since that night weve been together.
Lovers at first sight, in love forever.
It turned out so right,
For strangers in the night."
|
|