Как от село ти попадна в града
дата: 17-01-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: анализи
Знам че с това излияние на мисли ще подразня много хора, да не кажа едни 5-6 милиона, но проблема си е техен, че в героите по долу те откриват себе си.
И така да пристъпиме по същество.
Студено, въпреки, че е края на април, всичко е зелено и цъфтящо, навън си е студено. Стамат отново недоволстваше пред бремената му жена Калина. Тя беше бременна в 9 месец, скоро трябваше да разжда. В селото им нямаше акушер, нямаше и болница, идваше само един фелдшер веднъж в седмицата, алкохолик, но симпатичен човек пълен с истории. Калина не се притесняваше, тя беше родила вече 3 деца в собственната си къща, на собственното си легло, на което със Стамат създаваха живот.
-Стамате, Стамате, събуди се, Стамате, раждам. - през зъби сумтеше Калина. Стамат бързо отвори очи и хукна да грее вода, да търси чисти чершафи, не забрави да събуди и най-голямото си отроче, дъщеря му Лидка, която беше симпатично тинейджърче, учещо в близкото градче, беше едва 9 клас, но вече знаеше, че щъркелите деца не носят, а ги носят пиянските вечери, силните думи и скъсаните презервативи.
Стамат и Лидка наобиколиха Калина и започнаха израждането. Роди се красиво, малко момиченце, кръстиха го Стефка.
- Гане, Гане - викаше Иванка, лежаща на леглото си заобиколена от двете си малки отрочета. И тя раждаше, същия ден, в същата държава, но в друго село, на около 350 километра от родния край на Стамат, Лидка, Калина и Стефка.
Иванка роди прелестно момче, кръстиха го Григор.
Мина се не мина време Лидка завърши средното си образование и реши да пробва тя късмета си в Столицата. Беше ходила два пъти там през целия си живот, Столицата беше на около 200 километра от родното и селце. Беше виждала само базара в Илиянци и НДК-то.
Учи Лидка цяла година, не излиза, заряза свойто гадже, свойта судбина, както се казваше по нейния край. А той беше героя на селото, най-красивия, най-оправния, имаше 30 декара ливади, 10 крави, 30 овце и разни други малки животни от типа на кокошки и пуяци.
Научи Лидка и отиде да си проба късмета, отиде тя сама, пробва и успя, влезна МИО в УНСС. Тя бе единственния човек от двете фамилии който започнал да учи висше. Когато наесен заминаваше, мама тихо прошепна и в ухото " Какво правиш, какво струваш, там маме да се омъжиш, че тук живота на село е труден, виждаш сама ", ама забрави мама да и каже, че Лидка от селото ще излезе, но селото от нея, уви.
Започна да учи Лидка, открехна се на живот, в началото беше плаха и срамежлива, но нейната дружка и съкилийница в Общежитията я убеди да не бъде толкоз страхлива. Започна смело да се облича в скъпи дрехи и да заявява на тате, че живота в града е скъп, а ученето още повече. Горкия Стамат, продаде 10 крави докато изучи Лидка.
И така лидка завърши, с почти пълен отличен в дипломата, и само с един който не беше спала от цялия студентски град, и това бе пазача на общежитието и. Беше почти на 80, не му стана, иначе се опита хитрушата Лидка.
Намери си работа в голяма, просперираща фирма, вече почти беше успяла да загърби селския си акцент, но още обичаше някоя вечер в новия си апартамент в Люлин, купен с ипотечен кредит за 60 години ( когато го купуваше беше само на 25, дали ще доживее 86 никой не знае ) да си рупа лучец кат ябълка и да си бърка с пръсти в устата. Обичаше много мусакица да си прави, да си гризе ноктите на всичките си крайници, на които ги имаше. Обичаше да си говори с леля Мара, която чистеше входа и също едно време беше дошла да си търси късмета в Столицата.
Една вечер докато скучно гледаше телевизора си ( и той разбира се купен на лизинг ), разбра, че вече е на 26, а все още си няма сериозен приятел, имаше един във фирмата, дето се заиграваше с него, беше му лапала няколко пъти в кенефа, и на един тим билдин му даде да и го сложи в гъза, но нищо повече. Не и харесваше той, беше прекалено интелигентен, изискан, взискателен.
- ...готов ли си да вземеш Лидка за твоя законна съпруга.... - това бяха част от думите които пияния и баща успя да чуе, докато я гледаше с насълзени очи и буташе десетолевки в тарамбуката на циганина от оркестъра.
Тя беше на 31, той на 33. Тя беше вече административен мениджър, той беше красив, не много изискан, обикновен човечец, но с потекло от Столицата. Той имаше 3 кафета, добре развиващи се, изкарваше доволно количество пари.
Тогава Стефка реши, че тя обезателно кат кака си Лидка, ще учи в града, ще срещне своя богат и любящ съпруг, ще имат деца, ще живеят щастливо, ще кара хубава кола, ще има скъпи дрехи, ще пие скъпи кафета ( мразеше кафето ).
Григор, последвал примера на двамта си по-голями брата завърши училището с отличен, изкара книжка, изкара всички категории, които позволяваха годините му, опита се да работи, но видя, че не е за него тежкия труд. Баща му беше тракторист в разпадналото се ТКЗС, братята му и те, но той от малък се бе начел на книжки в които се говореше за онзи, лекия живот, с хубавата работа, много жени, нощните заведения, свободата, ресторантите и всичко което общо взето предлагаше Столицата.
Григор бе станал висок, красив, с красиво загоряло тяло младеж, беше едва на 21, преди година завършил училище, но изглеждаше като 30 годишен. Всички селски красавици от 3 села покрай неговото искаха да го имат, искаха да мърсуват с него, искаха да имат деца от него, искаха да целувата мургава му кожа, биха му дали да ги чука в ушите, ако това ще го задържи при тях.
Реши се Григор и замина да учи в града, влезна той Право в УНСС. Много интелигентен беше човека, отдаваше му се да назубря, пък и тате беше служил с декана едно време, та почерпи прасенце, винце, една бъчвонка ракия и Григор бе първи курс в УНСС.
Стефка също беше завършила, но не започна да учи, понеже забременя, но абортира спонтанно в 3-тия месец. Самата тя не знаеше на кой е детето. В ноща в която забременя спа с 5-тима, все пак беше абитюрентския бал.
Сега тя беше красива, приятно глуповата, но все пак завършила с пълен отличен. И нея като Григор я бяха прославили за местната богиня ( той бог де ).
Тя си бе обещала нещо преди 5 години, че ще отиде във столицата. Последва примера на по-голямата си сестра и отиде да учи в УНСС, само, че нея приеха я право.
Още в първия ден в който Григор видя очите й, лицето й, разбра, че това е неговата любов, тя беше красива, великолепна, чернокоса, леко мургава, слаба, с огромни гърди ( наследство от майка й ). Не се посвени и отиде при нея и й каза: " Здравей, красавице, виждам, че и ти не си от тук, спокойно и аз съм от село, ама само ние си се познаваме, другите ни мой ни разберът ". Стефка се засмя, отговори му нещо и даде номера на мобилиния си телефон, адреса и в общежитието и го целуна по бузата.
Вечерта те бяха в "приятното" кафе във входа на нейното общежитие. Беше топло, тя беше само по потник, без сутиен. Все пак трябваше да впечатли Григор.
На другия ден бяха на "Стриит Бар", после дискотеки, и така прекараха следващите 5 години, щъкайки на площ от 10 квадратни километра. Не им липсваше нищо, те се обичаха, бяха в голямия град, бяха студенти, работеха в международни фирми на ръководни постове, бяха щасливи. Караха свойте коли, допринасяха за ужаса по пътищата на голямия град, допринасяха за все повечето кисели физиономии по улиците на същия този голям град.
И още много като тях правеха същото, раждаха се на село, навирваха нос и си търсеха късмета в града, задушавайки местните, внасяйки своя бит в ежедневието на градския индивид. Техните бащи и майки бяха там, далече, трудейки се с ръцете си, за благото на свойте чада, за да могат да изучат, да се омъжат/оженят в голямия град, без вобще да осъзнават защо, съседското чадо не бърза да си пътува към града. Нямаше как и да имат представа защо, кой да им обясни, че и на село се правят пари, че и на село развитие има, стига да искаш да вдигнеш глава, как ще разберат, че не всичко е в града, когато за тях селото е града.
|
|