За градския
дата: 21-01-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: анализи
След нова година бях приятно изненадан, когато върнал се от село се качих в Автобус на градския транспорт, и се оказа че цената на билета вече е 80 ст.
Няма да коментирам увеличението, което е абсолютно неоправдано на фона на това, че в София цената е 70 ст. и надолу при условие, че маршрутите на автобусите им са много по-дълги и търпят доста по-големи загуби от тези във Варна поради простата причина, че в София никой не си плаща. Както и да е Варна е най-добрия град за живеене и предполагам, за това че живеем тук трябва, и да си плащаме по някакъв начин. Господата от общината, както и собствениците на транстриумф предполагам, са пътували последно с автобус, когато са ходили на детски лагер. Но има някакви сиви отрудени хорица, които използват градския транспорт ежедневно за да ходят на работа, училище и пр. незначителни неща. И се предполага, че след като вече да вземеш автобус от автогарата до центъра струва, колкото да си хванеш такси от единия край на Добрич до другия, то и услугите на градския ни транспорт би трябвало да завишат стандарта си... Дааа ама не, знаете ли, че понякога в автобуса е по-студено от колкото навън? Много ми е забавно като видя контрольорката омотана в 5 шала и завита със 6 плетени жилетки, сложила ушанка, да обикаля из автобуса като Амундсен около закъсал кучешки впряг. Аре аз съм за две спирки, ама жената цял ден е там, не че ми пука щот аз я мразя по принцип, в България нали е прието така щото, да мразим контрольори, полицай, и всяква таква сган дето ни ограничава в свободния ни избор да бъдем диваци, и ни прибира парите дето можем да изпием, за някакви такси, билети и глупости. Та значи цената на билето можаха да вдигнат, ама нафта за парното в автобуса не можаха да намерят. Да пуснат някой друг допълнителен автобус в пиковете часове, пак не можаха. Не че не ми е приятно някой да ми пътува върху краката, докато дишам във врата на дебелата лека пред мен. Ама има дечица, които изживяват много голям стрес в тея автобуси. Мислех си - "Не е трудно много, да се пусне някое допълнително автобусче" ама на... имам чуството, че графика им е правен от някой пенсиониран военен с увредена простата.
Та седя си аз, и чакам автобуса под "спирката". Във врата ми дъждът нежно вали, а студения вятър весело вее крачолите на панталона ми. Сещам се, че в мазата имам една голяма шперплатова плоскост останала от стария гардероб на баба. Преценявам размерите на пластмасовата спирка и се чудя дали да не я донеса утре и да я зачукам, та да има малко завет. Според мен идеята за плексигласовите спирки със една стена е много добра, и е идеална за условията в страна, в която вятъра духа само в една посока. Чудя се само, тея спирки от каталог за детски играчки ли са ги поръчали, и дали е имало по-евтини в магазина на LEGO. С умиление се сещам за времето на социализма, когато спирките бяха изработени от бронебойна стомана, и можеха да издържат на торнадо.
Замислям се и за инвалидите, честно казано за тях не се притеснявам много, защото те си имат едни такива колички, с които могат да си ходят навсякъде... само не и да се качват в автобусите, което според мен е правилно, защото те и без това не плащат. За сметка на това си имат практичен асансьор на централния подлез, с който цяла варна се гордее.
Също така, с умиление наблюдавам стоте пенсионера, които весело си говорят нагазили в калта и снега, чакайки на опашката за карти. Има две гишета, от които едното не работи понеже Гинчето е в болнични. Надявам се, че някъде там има група умни и съвестни хора, който след 15 заседания, 8 гласувания, и 30 въздържали се, ще сетят за гениалната идея, че ако се сложат допълнителни гишета, може и да няма такива опашки. Не че и това е важно де, щот пенсионерите и без това не излизат много. И тези опашки са идеално място да се видиш със стари приятели, и да завържеш интересни запознанства, особено откакто няма пенсионерски клубове, щот сичките ги напрайха на кафета и денонощни магазини. Но стига толкова за пенсионерите, щот те и без това скоро ще умрат.
Стига толкова и за градския транспорт, защото всичко си е същото, само цената вече е 80 стотинки. То май това е един от най-големите проблеми на тая държава - че всичко си е същото, само цените са различни.
Стамо Стамов
|
|