Лежа си на тъмно
дата: 02-02-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: дневникът на
Лежа си на тъмно, загледан в екрана,
лежа и си мисля за думички разни,
Защо любовта се превръща във рана,
Защо "мили мой" се превръща в "омразни".
Лежа си на тъмно, но отговор няма,
Дори да го търся, има ли нужда?
Когато "една среща" става "измяна",
когато "Тя" вече не е "възбужда"?
Лежа си на тъмно, вече не диря,
Онуй чувство светло, тоз звучен ритъм,
Когато "целувка" е "тон сякаш от лира",
Когато "обичам" е просто "обичам".
Лежа си на тъмно, и зима в душата,
но скоро ще съмне - съзирам зората.
Зората, която е вечен палач,
на мисли неясни, обгърнати в здрач.
И ето изгрява на небосклона,
слънцето златно със свойта корона.
и вмиг става ясно, че любовта,
не е тъй проста, не е тук и сега.
А тя е велика, и също обширна,
и като птица в небето - жива, безспирна.
"Любов" вече не е като "увлечение",
немож' я описа с едно уравнение.
"Любов" сега има божествена роля -
вечен двигател на човешката воля.
Не е тя само за теб и за мене,
а смисъл един за хорското племе.
|
|