Искам да умра....Защото смъртта ми ще е красива!
дата: 26-02-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: на всеки в устата
...Когато ти си тръгна в тъмнината след теб остана само тишина, прегърна ме дълбока самота, като змия в моята душа.Безумно се въртя и обикалям, да стане чудо моля се без глас...вратите с надежда се отварят, но няма те..и всичко остава в мрак.Когато ти си тръгна нямах сили, на колене молитви да шептя, заклевам те където и да идеш да те преследва моята тъга, очите ми сънят ти да изгарят...и само мен да виждаш ти!
Така се чувствах, а спомена не спира да бучи...! Незнаех какво е Любовта, а я изгубих без дори да разбера, дори от мисълта за тази грешка ме пари отвътре мн. нечовешки. Нечовекът беше той, а ограби ме без бой! И какво се получи в крайна сметка, в устата на всеки бях като подметка. За кратко време му се доверих, заслепена и глупава в очите на приятелите ми, като лесна мацка за безброй момчета, и играчка в ръцете на копелета. А всъщност какво стана, след 1вата седмица, както си лежахме и се целувахме - натисна ме, да се ебем, чакай бе момче...след 2рата същата работа, след 3тата //-//-.... а след 4тата чао!!! И после ми говорете, че мъжете не са свине, но това мойто не е нищо в сравнение с други... И така, колкото и банално да звучи разочарована от живота, плача неутешимо няколко месеца, а тъпия спомен не зараства...по дяволите колко пропиляно време ... на плажа да лежиш и само за един човек да мислиш...(Той беше грозен, но чаровен.Беше прост, но забавен.Беше беден, но известен.Беше моя мъж за кратко...)Беше спомен, при който се връщах всеки път, когато отпивах от горчивата глътка на несправедливия живот! Той беше с други, а отвътре ме изгаряше...бавно ме разяждаше омразата, а само 1 негова целувка можеше да излекува изтормозената ми душа. Бях сляпа, но слепци сме всички. Бях глупава, но глупци сме всички. Бях хлътнала, но кой не е бил...!?! Какъв ми беше проблема, влюбих се в недостатъците му. Недостатък беше и невежеството му, дори тогава, аз си мислех на ум, удрях главата си от масата и пращах всичко по дяволите. Това беше абсурдно, как можах, ама какво видях в него, знаех, че не ме заслужава и мислех, че дори не го обичам. Глупачка, глупачка бях аз и едва след като го загубих осъзнах какво означаваха тези 2 думи, каква болка и радост носеха те. Те виновниците, още са тук, забити в сърчицето ми, а как боли. Боли ме от това, че дори и сега ми минава тази мисъл, да му звънна (но изтрит е номера му), да му кажа, това което пазя толкова месеци, но няма съм сега! Коя съм аз? И какво правя на този свят? Намерих смисъл, изгубих го! Една любов с друга се заменя, и ето така и стана. Появи се Новото Момче, момче без име, момче толкова различно, и симпатично. Боже, да признавам сладък е, привлича ме...а като разбрах и някои неща за него...той бе това, което до сега без път вървях и търсех. Той бе мечта - умен, красив, тайнствен, но добър..мил поглед и невинно излъчване...ахх а колко още има!!! Но ме впечатли и докато се усетя вече, щом минеше покрай мен, коремът ми се свиваше от притеснение...срам ме хващаше, не мога да го заговоря! Тайно се надявах, че той ще запълни празнотата и ще ми даде всичко от което се нуждаех. А сърцето ми крещеше.. "Намерих те! В душата си намерих теб!" , но Съдбата изкрещя " ти ужасно закъсня" .. Намерих те, но вече има друга с теб... Нямам сили да се боря, а и след като знам, че я обича, нямам желание да ги разделям. Толкова мн искам да му кажа, но думите не излизат от устата ми, защо. Защо си толкова суров с мен. Ех, живот, живот, на инат те живея и нахално се смея в лицето ти... Мразя да използвам текстове от песни, но го правя, защото най-точно описват състоянието ми в момента...Както и да е...Живот има навсякъде, но аз не искам да те живея...чуваш ли мееееЕее НЕИСКАМ.................
|
|