Българският критик
дата: 05-03-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: анализи
Българският критиk
За всички,които не могат,но критикуват
Съвсем спокойна и в душевно здраве една ранна сутрин отивам на лекции.Мисля си аз,с нов курс съм,нали се шлянкам насам натам последните 2 години,ама едва ли са много по-различни хора.Нали все пак е същата специалност,а и същият университет.Та значи преспокойно се качвам и слизам от тролея и с бодра септемврийска стъпка прекрачвам прага на народното просветно учреждение.
Взимам си кафе и след кратка справка с програмата се качвам към аудиторията.Размишлявам си за общовалидни човешки проблеми,в частност скандала с гаджето от същата сутрин.Ама и той защо така се държи с мен?Много съм притеснена.
Вдигам поглед и точно навреме за да взема спешни мерки и да избегна катастрофата със стоящата пред мен ветрена мелница.Боже,това се казват дълги ръце.А и как ги размахва само,жалко че няма такава олимпийска дисциплина.Продължавам напред по коридора,но с изострено внимание след този опит за покушение.Продължавам си и размисъла.Ама наистина не може така!Ще се консултирам със съвета по семейни проблеми,съвещаващ всеки ден от 4 до 8 в Лаваца.По-спокойна се спирам пред врата на аудиторията,но, понеже още не съм напълно в тази реалност,питам стоящата отпред другарка дали тук се подвизава IV курс на въпросната специалност.Положителен отговор.Влизам.Оставям си чантата и якето и излизам да изпия кафето си в коридора,опитвайки се да настроя мислите си на литературна вълна.Ама каква ти литературна вълна!Излизам от стаята и всред талазите от цигарен дим ми се открива страшна гледка-гротеско лице,с вперени в мен горящи очи.Стъписвам се.За миг обаче се окопитвам и прибирам увисналото си чене.Вглеждам се по-внимтелно-О!Ама това все пак е човек!Анализирам изпратената до мозъка зрителна информация-стоящата пред мен колежка е по всяка вероятност на моята възраст,не много висока,слаба,с гарваново черна коса,гъста и неприбрана,плътен черен грим,надвърлящ трикратно размера на очите й,червило,нанесено в стил късен турбофолк,черни дрехи,и купища евини боклуци по врата.Шокът е с дълготрайни последствия,дума не мога да обеля.Започвам да се чувствам глупаво,а чувството се усилва с напиращата да взриви слуха ми сръбска песен,която момичето припява..Поглеждам часовника си.Сигурно е спрял,никой не пее сръбско в 9 сутринта.Е да,ама реалността взима превез и аз разбирам,че грешка няма.На този извод ме навежда и фактът, че друга една героиня пее беквокал,също толкова неуспешно,а и очевидно завидно добре говори сръбски,щом може да посрой изречение,което разказва за родата по майчина линия.Кафето ми горчи.Ще си го изпия вътре.
Доцентката идва и започва лекцията.Говорим си за американска литература.След стандартната фактология и периодизация идва нашият ред и всеки трябва накратко да представи някой автор.Храня надежди,тук вече нещата може би ще се променят и хората ще станат малко по-творчески настроени.Излиза първата колежка и на почти неразбираем за мен български започва да разказва фабулата на някакъв криминален роман с готически привкус.Настъпва суматоха и вълнение.Започва лудо обсъждане е ли истина или не е, а ако е ,как аджиба е станало възможно да се случи.Започвам искрено да се притеснявам-ами аз имам да говоря за едни разкази на Стайнбек,който с тънка ирония и изящен стил говори за малките семейни проблемчета на обикновени семейства,и нищо трагично не се случва,никой не убива никого,няма световни конспирации,няма тайни и скрити символи.
Но колко ли различни могат да бъдат хората,занимаващи се с литература?
И какви ли критици би станало от тях?
|
|