Хан Тервел утвърждава българската държава
дата: 31-03-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
copy/paste, струва си да се прочете
Популярна история на България
(книгата е одобрено учебно пособие за помощните и частните елитни училища. Предназначена е освен това за депутати, манекенки и министъра на културата)
Глава трета
Възход на българската държава при хан Тервел
През 700 година хан Аспарух загинал в битка с хазарите. На трона на Дунавска България се възкачил синът му хан Тервел.
Малко по-рано, през 695, византийците се разбунтували срещу император Юстиниан ІІ, понеже много лъжел и крадял. Затова го хванали за врата и му потърсили сметка къде е държавното съкровище. „Ама... Нека гледаме позитивното...”, оправдавал се императорът. – „Требва да знаете, че Европа ни гледа... Освен това баща ми си даде живота за вас...”. Да, ама византийците питали къде са им парите, а той не можел да отговори задоволително на този въпрос. И понеже вотовете на доверие не били дотам усъвършенствани както днес, а пък не им се искало да го убиват, отрязали му носа. След като го привели в подходящ вид, за да си личи отдалеч, че много лъже, изгонили бившия император на най-далечния край на Черно море. Там той прекарал доста години в размисли за милото си отечество и своята спасителна роля в него. Когато преценил, че „му е дошло времето”, през 705 Юстиниан избягал от заточението си и потропал на вратата на хан Тервел. Българският хан обмислил въпроса, посъветвал се със своето Първо главно управление и направил някои изчисления. След това приел бившия император и според Теофан Изповедник между тях се състоял следният разговор:
- Ювиги хане, ако ми помогнеш да си върна престола, ще ти дам каквото поискаш!
- Ммм... Даа ... Седнете, Юстиниан Константинович. Виждате ли, ... въпросът не е дали аз ще се обогатя (защото аз при всички случаи ще се обогатя). По скоро... требва да гледаме... за доброто на народа... и в крайна сметка за световния мир...
Още тук императорът трябвало да надуши опасността, но той нямал нос и не я надушил.
- Ние тук в Плиска се посъветвахме... и решихме..., че можем да ви окажем известна помощ... да се върнете..., разбира се, демократично... на власт.
- Демократично, как иначе! – съгласил се охотно бившият-бъдещ император.
- Естествено... имаме некои условия... в интерес на двата народа...
- Приемам ги! – отсякъл Юстиниан величествено.
- Нема полза да се бърза ... – монотонно го прекъснал домакинът - Първо, требва да ме назначите за кесар... („кесар” значеше „съимператор” – ни повече, ни по-малко).
Юстиниан се опитал да изобрази мъдрост, като се почеше замислено по носа, но се сетил, че няма как да го сърби там и ръката му безпомощно увиснала.
- Точно това си мислех да предложа на път за насам... – възкликнал с престорен ентусиазъм. – Колко добре, че мислим еднакво! Те и бащите ни бяха големи приятели... – даже би подсмъркнал от умиление, ако имало как.
- За в бъдеще ще мислим все по-еднакво – констатирал ханът и Юстиниан можел да се закълне, че го побили тръпки и вече наистина го засърбял носът. – Ще требва да дадете... некои неща на некои наши фирми...
Ханът разгънал един свитък и започнал да чете:
- Да дадете византийските митници на фирмата консултант – „Агенти на ханската корона”;
- Да дадете „Византийския застрахователен институт - ВЗИ” на боритаркана (дето лани пребори един таркан) Кюл Емилев – собственика на “Славянексим банк”;
- Да назначите за финансов министър багатур-багаина Вълчо Миленов и да му дадете да преобразува дълга ви от сребърни тетрадрахми в златни номизми. Това е изцяло във ваш интерес. След това, за да го запази по-добре, ще му дадете да натовари държавното съкровище на галерата на Йоан-Теодор – Доктора и да го откара на място, дето само той го знае.
Юстиниан се задавил с нещо и почнал да кашля, но ханът невъзмутимо продължил да чете:
- Да назначите за министър на транспорта Николай Василий от Одесос, да му подарите електрическо влакче, да назначите педагогичен и медицински персонал и да го търпите и забавлявате по програмата за втора група от детската градина.
- Да продадете компенсаторните книжа на хората, дето си загубиха земите вследствие на арабското нашествие. Сделката да се извърши на фондовата борса в Плиска при цена 10 на сто от номинала. След това срещу тях ще ни подарите „Византийската телекомуникационна компания”.
- Да продадете на компанията „Тъпако кепитъл” холдинга „Византабак”...
- Ама, ювиги хане - плахо се намесил Юстиниан – тютюнът още не е открит.
- Ще го откриете и ще го дадете – невъзмутимо вметнал ханът и продължил да чете:
- Да ми възстановите собствеността върху Влахернския дворец, Златния рог, връх Олимп, полуостров Пелопонес, остров Крит, град Никея и град Солун.
- Да ми разширите двора с областта Загоре.
- Да сключвате всички нечисти сделки само чрез довереницата ми Лидия Шулия.
Юстиниан бил посинял и преглъщал като риба на сухо. В сравнение със справедливите искания на хана разграбването на Рим от варварите му се струвало като благотворителна акция на Червения кръст. Затова Тервел престанал да чете.
- Има и други искания, но ще ги научиш като му дойде времето. Сега ми кажи има ли някой да те обича или подкрепя в Константинопол?
- Амии... – Юстиниан взел да се почесва – ми то сигурно...
- Нищо! – отсякъл господарят на българите – Ще ти създадем подкрепа. Имам там една приятелка – добро момиче. Та тя има еднолична партия - ЕП „Партия на византийските жени”. Ще й подарим една таверна с бардак край Златния рог и е готова. Ще ползваме и „Движение „Четиридесетте разбойници”. Те ще ти бъдат мандатоносители. После ще създадем едно голямо „Национално движение Юстиниан Втори” и едно по-малко „Новото византийско време”. Ще вкараме в сената де що има сган, та да знаят, че зависят само от тебе. А са вдигнали глава, а си им я окастрил. Ще привлечем и анадолския бег Ахмад Сокола. Е, ще дадеш на неговите джелати две-три министерства и концесия за грабеж...
При този подробен план Юстиниан започнал да вижда властта в ръцете си. Сега вече цената не му се струвала толкова висока. Така де! Да не би да я плаща той. Пък и неблагодарният народ, дето го изгонил немил-недраг по чужбините, си го е заслужил. Даже и повече. Ханът продължил да нарежда:
- За всички неблагополучия ще обвиним предшествениците ти. Ще ги разобличим публично и ще кажем, че идваш да въведеш нов морал. Ти с лошото нема да имаш нищо общо. Ако стане скандал – царедворците са те подвели. Ти ще си гледаш само позитивното...
* * *
Както казал ханът на българите, така и станало. Скоро той се явил с войската си под Константинополските стени и понеже не видял всенародни тържества за посрещане на новия-стар император Юстиниан ІІ, а портите били здраво залостени, вкарал своето протеже по единствено възможния начин – през градската канализация. Нейсе. Важното е, че взели властта.
В чест на новия морал император Юстиниан решил да не отмъщава на никого. Тези, които го свалили от власт и техните семейства, били подложени единствено на наказанието, което той бил претърпял. Само дето джелатинът се попрестарал и подхванал носовете им по-издълбоко – от врата.
След това дошъл ред на празненствата. Българският хан седял до императора, на същия трон и в същите дрехи. Тронът бил поставен върху цяла планина копринени тъкани, а ханът с едната си ръка хвърлял шепи злато, а с другата - сребро. Така пише летописецът. В същото време галерата на Йоан-Теодор-Доктора, натоварена с държавното съкровище на Византия, поела в неизвестна посока под вещото командване на багатур-багаина Вълчо Миленов. Някои казаха, че отишла в Лондиниум (дн. Лондон), други я видели в Нови Картаген (дн. Картахена) в Испания. Иманярите още я търсят, но факт е, че някои български семейства изведнъж здраво се замогнали.
И всичко станало, както бил решил българският хан. Назначените министри, агенти и сенатори развили такава бурна дейност, че през 717 година арабите си разположили военния лагер до стените на Константинопол, а в града избухнал глад и чума. Византийците се усетили и отново гласували вот на недоверие на Юстиниан ІІ, като този път, за да са сигурни в процедурата, го убили още преди гласуването. Само че било късно. Държавата била слаба, а арабите силни. И отново хукнали да молят хан Тервел. Той дошъл с войската си, изгонил арабите и отървал Византия. На каква цена? На това място в летописа на Теофан Изповедник текстът е силно замазан и не се чете. Според някои учени византийският автор горко е плакал и сълзите му са размили мастилото.
Така българската държава укрепнала, а международният престиж на нейния владетел се изравнил с императорския.
Марин БОЖКОВ
|
|