корупция
дата: 21-04-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: злоборадостно
Промоция в УНСС - Три изпита за двеста марки и едно прасе
Това ми дава повод да напиша едно разказче по темата
Главен герой е пак моя милост. Действието се развива в сградата на един доста известен университет, стария корпус.
И така... Аз и още две колежки - интелигентки решихме, че няма защо да се борим няколко нощи с висшата математика, щом имаме възможност да не го правим. По време на един обяд дискутирахме по проблема, обсъдихме решенията и стигнахме до извода, че не можем да бягаме от действителността - ние учим в унсс(Абревиатура, значеща Утре Носете Съответните Суми и УМ Няма Студент Става ), а за унсс се знае едно важно нещо - има промоции... А всеки себеуважаващ се потребител винаги се възползва от изгодните предложения. Решението беше взето, само трябваше да намерим връзката с професора... За моя радост, едно от момичетата(рахитна блондинка с присадена коса(Май стана ясно, че не ми е приятна)) познаваше точния човек, който можеше да бъде посредник. Тоя същия май й е помогнал още с влизането във ВУЗ-а, ама това е недоказано. Разделяме се пред Баба Яга с "цунки по муцунки" и всяка си тръгва по пътя...
Два часа чакам обаждане с информацията и ... с цената, защото "Какъв е основният принцип на икономиката?! - Никъде няма безплатен обяд.". Момата звънна. Ах, ше трябва да пестя,
щото не си се представям да звънна на майка и да и кажа "Мами, трябват ми парички, за да си платя изпита, който мога да си взема, ако седна да уча."
Заветният ден дойде. Малко подсмърчам, щото съм болна. Мразя януари. Настанявам се в залата далече от мойте колежки, съзаклятнички. Нещо не съм в настроение за глезотии. Сядам най отзад, щото мразя хората и понякога това си личи. В джоба пищови (За кво ми са?!), а на стола до мене слагам торбичката. А какво има в торбичката?! - стандартното - бутилка уиски и кутия шоколадови бонбони. А що трябваше аз да я нося?!
До мене някво момче се настани. Задачите са дадени, аз се правя, че решавам, тоя се нерви до мене... Пита: "Чаткаш ли ги?". "Не!" - отговарям и продължавам да си се кьоря в листа и да се правя, че пиша нещо. "Айде, като свършиш да видиш и мойте!" - моли ме колегата, който за пръв път виждам. "Хубу! Остави ме сега да решавам!" - проскърцвам аз и пак забивам тъп поглед в листа. Ама комшията по стол все да се върти и да ме изнервя и му взех листа със задачките, та дано спре да шава. "Е, па тва е граница, тия са супер елементарни. Любими ми бяха в даскалото" - и почвам да пиша.... Айде следващата е изследване на функция - е, че и тва ли не мога... За нула време му надрасках двете задачки... През тва време идва шефа, тъй де професора... :"Колеги предавайте! Времето ви изтече ." Аз последна излизам. Армаган му нося.
Два часа по късно. Как можа тоя дзвер да провери 200 работи за два часа никой не знае... Стоим си ние пред кабинета и си чакаме студентсите книжки. Мойта и тези на двете ми дружки излизат заедно. Тройки! Много сме доволни. Книжката на тоя приятел, дето седеше до мен и тя излиза. Взима да ме прегръща: "Леле майко! Имам четри! Идвай да те черпя!" "Не, мерси! Айде някой друг път! Нещо не съм в настроение..." - казвам тихо аз. Тоя пич не съм го срещнала повече. Дължи ми почерпка.
Иначе с мойте колежки сядаме на пейките пред университето и си чакаме остатъка от групата... През тва време Шефа(така де, професорът) минава покрай нас, насочвайки се към паркинга долу... Опа, познах си торбичката, дето я мъкнах с мене. С мойте псевдодружки си разменяме сконфузни погледи. Погледи хвърлят и другите членове на групата... Дреме ми! Всеки се оправя както може!
тука разказчето свършва с хепи енд.
Иначе съм За корупцията и за връзкарството... човек трябва да пробва от всичко в тоя живот,даже и горчилката, за да му е сладко щастието!
|
|