Двама
дата: 07-05-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
Едно лигаво-сериозновато стихотворение от след раздяла... Казва се "Двама"... Надявам се да Ви хареса...
"Седят двама влюбени един до друг
Тъй близко, а са толкова далеч
Тя се моли все за него, не за друг
Той надява се да не е късно веч
Тя в единият край на леглото стои...
В другия сгушил се той лежи сам...
Без прегръдки, без ласки, без думи...
Ще си тръгне тя, аз знам...
Как омайно говореше, нежно
От сърце го целуваше тя
Сега е тежко някак студено
Няма я в тях любовта
Няма смях, няма даже и поглед
Тя ще стане с походка прекрасна
Той не ще пусне любовния порив
Ще я остави... вратата се трясна
Ще поиска от него тя прошка
И приятелство ще му предложи
Ала в него горещите чувства
Тя не ще знае че има ги още
Как приятелски той да я гледа?!
Как небрежно за дни да говори?!
Тези длани за здрасти да хваща?!
тези устни - хладна реч да се рони?!
Та той държеше горещите пръсти
Той прегръщаше тази жена
И страстно те впиваха устни
и струеше в тях любовта
Няма как да я вижда отново
Той го знае лежейки в леглото
Всеки край, начало е ново
Няма сили той вече в сърцето
Сякаш всичко се срина за миг
Тя излезе със сълзи горчиви
Той бе истрелял последния вик
Няма място за извинения мили
Би могъл да я последва навън
Би могъл да я върне във входа
Би могъл но ще е само на сън
Достойнство! Той плаче на пода...
Тя очакваше своят мил принц
На колене да я моли за прошка
Да я помилва, нейният принц
В сърцето - горещата болка
Тя стоеше на входна врата
Той лежеше свит сам на пода
Тя мечтаеше той да излезе сега
Той - да отвори вратата му тя
Седят двама влюбени един до друг
Тъй близко, а са толкова далеч
Тя се моли все за него, не за друг
Той надява се да не е късно веч"
|
|