Било е сън,било е само сън......
дата: 18-06-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: дневникът на
Отдавна усещах присъствието и в тази къща.Тя се спотаяваше в оставените от светлината ъгли,тихо стоеше там и чакаше.Усещах нейното присъствие като тайна,скрито и осезамо,нямо като нея самата.Нейното ухание попиваше в стените и мебелите,всяка изречена дума някак преминаваше през нейната невидимост и падаше в това несъщестуващо пространство.Тя чакаше.Идваше и си отиваше,без да я канят,без да я изпратят,без да я познаят.Идваше и си отиваше.И идваше пак,седеше в сенките и чакаше.Думите ставаха все по-кратки,а мълчанието по-дълго и тя най-накрая остана тук. Спотаена и тиха.
И самотна.
Понякога виждам очите й. Невиждащи и дълбоки. Невиждащи и сломени.
В нея няма радост, тя цяла е тишина. Непонятна , неразбираема, неразбрана. Нечакана и нежелана. Тя е вечността и времето ,и истината ,и светът.Тя знае, но мълчи. И чака. Спотаена и няма. Спотаена и тиха.Слива се със сенките и едвам диша.
Тя чака. Тя чака мен.
А аз одавна чакам нея. Нея-последния пристан. Безброй пъти я сънувам-гола,грозна ,зла,отмъстителна. А тя-с очи на сираче.Тъгата е попила в кожата й. Дойде до мен и каза-време е. Отдавна знаех,че е време. Тръгнах с нея. Всичко бе вече друго-някак неусетно плътта изпадна от мен като ненужна вещ, материалния свят за миг се пресътвори. Без мен.
Тя ми каза-Виж!
И аз видях. Целият ми живот бе минал в усилия да забравя за нея, концепции за морал и етика, безразборни връзки и безпризорен живот, строго порицание и самоубииствено безхаберие-само съм я предизвиквал,искал съм да й кажа-ето,виж,безсилна си.А тя е гледала тихо и тъжно в своята неразбраност и просто е чакала.Чакала е да разбера.
Толкова съм бил наивен. Нима съм си мислел,че нещо от това ,коет правя има значение? Нима промених живота на едно единствено листо? И така щедро страдах..Нима съм мислел ,че имам право да съжалявам,да съчувствам?На това има право само ТЯ...Тя ,която остава след нас,която е била винаги и ще бъде винаги-Тя ,чието начало е хаоса и живота,която е тяхна сестра и сянка,само тя може да съчувства,защото знае и таи,защото не преживява, а събира и къта всяка билчица,всяка сълза...
Тя се спотаи в своята сянка. Утрото я целуна с благодарност. Било е сън,било е само сън......
|
|