СБОГОМ, ДАНИЕЛА
дата: 25-06-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря


Според сенките в стаята вероятно е късен следобед. Събуждам се трудно, макар че съм спал поне 18 часа. Припомням си събитията от вчера. Ще трябва да си прибера колата, но къде я оставих...

Преди два дни трябваше да заминеме на море. През пролетта, по време на един от дългите уикенди, ходихме на Халкидики и много харесахме една къщичка с излаз на морето. Капарирахме я за две седмици през август. Обикновено, аз излизам в отпуска август, а двамата приятели и жените им са със свободни професии и нямат проблеми. Оказа се обаче, че шефа ми има други планове за мене през август, или поне за част от времето, което бях определил за ваканция. Жена ми трудно прие тази новина.
- Не можеш ли да му кажеш на тоя педал, че имаме резервация от пролетта! А и пари сме оставили...
И мене ме яд, още повече че наистина му казах, а той вика „ще те компенсирам финансово, а и работата е само за 2-3 дни.” Да, ама от понеделник, а нашата резервация тече от събота. А бе, много куцо стана, мамка му. Махам за сбогом сконфузено, докато жена ми се качва с малкия във вана на приятелите. Те заминават, аз гледам тъпо след вана, после се качвам горе и пия бира сам. До понеделник нямам работа, а от 10 минути – и семейни ангажименти. Помотах се час-два из къщи, но нещо не ме свърта. Взимам едно лятно сако от гардероба и излизам по дънки и ризка, без да се преобличам. Хващам едно такси до Арт-клуба и преди да слеза ровя из джобовете на сакото за дребни банкноти. Пари не намирам, но вадя някаква салфетка и тъкмо да я хвърля виждам, че нещо пише на нея. Плащам таксито, влизам в „Арта” и докато си чакам малкия бърбън разгръщам салфетката. На нея с ярко червило пише телефонен номер и от долу „Даниела”. А стига бе, това пък от къде се появи? Изведнъж си спомням, че преди 2-3 седмици имахме служебен купон, който продължи в редуциран състав в „Дали”. Там 5-6 девойки празнуваха рожден ден. Една колежка разпозна сред тях своя позната, заговориха се нещо и между другото ме запозна с нея. Разменихме 2-3 думи, симпатична пичка, слаба, висока, дълга кестенява коса и макар че няма и грам цици, ми прозвуча доста секси. След малко идва и мушка една салфетка в ръцете ми, аз се чудя кво да я правя, видях че нещо пише на нея и я прибрах в джоба на сакото. Явно съм забравил да я изхвърля. То как да не забравиш, така се освинихме, че като се прибрах бях забравил и името на жена ми, камо ли тая салфетка.
Трето малко пия, гледам салфетката и изведнъж набирам номера.
- Даниела? - питам колебливо.
- Аз съм, разбира се - чувам в слушалката женски глас с леко „р”.
- Амииии, може би не си спомняш, преди 2-3 седмици се запознахме в „Дали”, каза да ти се обадя някой път...
- Ааа, колегата на Лили! Значи все пак не си я изхвърлил...
- Кво ще кажеш по-късно да пием по едно малко? - сменям темата.
- Става. Можеш ли да ме вземеш от нас?
Дава ми някакъв адрес в „Надежда” и се разбираме за 8 вечерта. Има цял ден до тогава и решавам да се прибера. В 7;55 съм пред блока и й звъня от колата да слиза. Излиза една пичка към 1,80 м, 25-26 годишна, слаба, с дълга коса на кичури, небрежни дънки, късо потниче и некакви сандалки. Стегнат корем, грациозна походка, много ми напомня за момичетата, които тренираха лека атлетика, докато играехме бокс на стадиона. От мене не стана боксьор, но поне се млатехме на воля, а и с някои от момичетата се опознахме от близо. Абе спорта е голема работа, както казваше един приятел.
- Къде отиваме? - вместо здрасти пита Даниела, докато влиза в колата. Никакъв грим, само леко червило. Не че й трябва, но много малко девойки проявяват такава смелост на първа среща и при налична дневна светлина. Няма и дамска чанта, в ръцете се държи кутия „Виктори” и телефона. Странна птица ще да е тази.
- Имаш ли предпочитания къде точно? – отговарям разсеяно.
- Не, стига да не е някоя квартална кръчма.
Половин час по-късно паркирам пред Арта, много го обичам това място. Полупразно е, от бара струи дискретна музичка. Поръчвам два големи бърбъна, паля един „Вилиджър”, подавам и на нея огънче, докато водим небрежен лаф за глупости. От 6 години спрях цигарите, но от време-на време пуша пури, с уискито ми върви.
- Как можеш да пушиш тея гадости – гледа ме през облак дим.
- Ти кво искаш, да козя ли – пробвам да се заяждам.
Кефи ме тая пичка, честно казано. Изобщо не е мой тип, но има толкова сексапил в нея! Опитвам се да опровергая първоначалното си убеждение, че гърдите й са по-плоски от моите, но истината се натрапва. Под потничето се виждат зърна и почти нищо друго. Сутиен нема, ама за какво ли й е. Искам да протегна ръка и да я пипна. Вместо това, поръчвам нови големи и си говорим глупости.
- Спортуваш ли нещо? – питам през облаците дим над масата.
- Да, пия и пуша като за световното – хили се тя. Преди тренирах лека атлетика. Преди 2 години не пушех изобщо...
- Какво счупи?
- Глезен. И с това приключих със спорта.
- Поне секс правиш, нали? – дразня я аз.
- Мммдааа – навежда се към мене, така че свободно хвърлям поглед към циците й, по-точно към липсата им, мамка му, въпреки това е много секси! - Знаеш ли, аз съм лесбийка.
Зяпам в нея тъпо и с мъка подтискам клишета от сорта „тогава кво правиш тука”, „аз да ти приличам на пичка” и т.н. Улавям, че тя следи с интерес реакцията ми, пуши и духа дима към мене.
- Добре де и какво от това?
- Със Соня сме заедно малко повече от 2 години. Тренирахме заедно със сестра й. Като си счупих крака останах изведнъж съвсем сама, а тя беше толкова загрижена за мене, постоянно идваше при мене и ми помагаше. Беше толкова мила...
- Що, сега не е ли вече мила? – питам така от немай къде.
- Даже повече от преди. Само че взе да ми писва от жени.
Слушам разсеяно нейния разказ за съвместния й живот със Соня, колко се обичали, колко се ревнували и т.н. и не мога да повярвам в къв тъп сценарий се набутах. По едно време тя се сеща за мене :
- Оная вечер празнувахме нейния рожден ден в „Дали”. Сега разбираш ли защо беше тая конспирация?
- Не – честно отговарям аз.
- Ами, не помня от кога не съм била с мъж. Докато тренирах, все ни ограничаваха, после дойде Соня и съвсем забравих...
За пореден път тази вечер зяпам тъпо и се чудя кво да кажа.
- Наздраве – като нямам кво да кажа и това става. И аз съм женен.
Продължаваме да се наливаме, говорим си глупости, а в очите й виждам все повече пламък. Нощта едва започва, решавам да се насладя на флирта. Вече е ясно на къде отиват нещата, по-интересно е как ще се случат. Плащам сметката, взимаме едно такси и влизаме в „Суинга”. Свирят Jam – Born to be wild. Много ме кефи това парче, групата също. Пием текила, после танцуваме, после пак текили и блус. Ръката ми търси и намира под потничето малка гърда с голямо зърно и, противно на очакванията ми добивам мощна ерекция. Тя се притиска в мене с все сила и става ясно, че трябва да се махаме от тука веднага, щото не се издържа вече. Жалко, щото Jam много ме кефят, ама тук напрежението е достигнало пределна точка. Вече не говориме, не се докосваме, само се гледаме като състезатели преди старта. Ей, това спорта е голяма работа и преди съм го казвал!
Таксито спира пред „Парк-хотела”, плащам му двойно заради късото разстояние, както се разбрахме, стигаме до рецепцията, правиме некаква регистрация с измислени имена и аре в една стая на 7-мия етаж. От вратата става ясно, че търпението и на двама ни се е изчерпало до краен предел. Баси как ме кефи тая пичка! Има неща, които не бих направил за всяка жена, но за Даниела това не важи. За щастие, има пълна взаимност, щото и тя дава всичко от себе си, за да стане това едно незабравимо ебане. В такива моменти губиш представа за времето, то някак се разтяга и има един период на безвремие. Вече не броя колко пъти тя свърши, огромното количество алкохол все още ме възпира, но накрая природата си казва думата и финиширам мощно в нея, без изобщо да се замисля. Лежиме един до друг незнайно колко дълго. После пушиме, душ и пак отново. За момент силите ме напускат, но желанието ме тласка все напред и напред. Направо ме побърква тая кльощава лесбийка! Иде ми да я убия от секс, мамкайдеба! За добро или лошо, такъв филм до сега няма – жена умряла от секс не е регистрирана.
Вече съм напълно трезвен. Лежа във ваната и пия бира. Влиза Даниела гола, висока, слаба, мускулите на корема и краката й изпъкват, косата се спуска над лицето й.
- Искаш ли свирка? – и без да дочака отговора ми се навежда надолу. Искааааамммм, дааааа! И пак отново!
Изнасяме се от „Парк-хотела” към 8 сутринта, свежа лятна утрин, бащи с децата си отиват да карат колело в парка, лелки разхождат кучета, а ние примигваме на слънчевите лъчи.
- Аре да пиеме бира с шкембе – предлагам аз.
- Бира с шкембе в събота сутрин?! Има една много смотана кръчма в „Младост”, ама правят страхотно шкембе, точно като за събота сутрин! Баща ми живее наблизо.
Казах ли вече колко много ме кефи тая кльощава лезба? Пиеме бира в едно смотано кръчме в „Младост” в събота сутринта. По едно време идва бащата на Даниела, пиеме заедно бира и като гледа, че пуша пура ме пита някак небрежно :
- Ще се ожениш ли за нея?
- Не. Аз вече съм женен. Освен това, тя също е женена – отвръщам нагло аз. Даниела се хили, мене също ме избива на смях.
- Отивам на работа. Да не си посмяла да се качвате горе! – баща й е нещо гневен, струва ми се. Заминава на работа или където там отива, а ние си допиваме бирата и право горе.
- Какво ти се слуша? Баща ми има страхотна колекция хард и хеви.
- Turbo Lover на Judas. Пусни я да се върти само тя.
Пиеме водка от бутилката и се чукаме на пода като за последно. Слънцето ми блести в очите, вече изнемогвам, но мобилизирам и последните си сили за заключителната част. После лежа в несвяст, а Даниела се навежда над мене и казва с усмивка :
- Чудя се, защо казват, че мъжете са силния пол. Не носите нито на пиене, нито на секс!
Слизам от таскито пред дома ми. По навик бъркам в джоба на сакото и вместо пари вадя една салфетка, върху която пише нещо с червило. Не го чета, смачквам салфетката и аре в кофата до нас.
Сбогом, Даниела.







статията идва от E-bane - Even Better Than The Real Thing (Literaturen Front)
http://www.e-bane.net

URL-ът на статията е:
http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2796