700g Живот
дата: 31-07-2008 @ 18:07:05 EEST
рубрика: литера-туря
0g
Гледам в тавана. Мързи ме да стана от леглото. Продължавам да гледам в тавана. Поредната събота. Цяла седмица чакаш да дойде, а когато настъпи се чудиш с какво да я запълниш. Ставам и протягам ръце. Животът е на една ръка растояние… Стига да се намираш където трябва…
Отивам да си направя кафе и чак в кухнята се сещам, че бях решил да го откажа. Паля цигара. И тях мислех да ги откажа ама стигнах само до отказването да хвърлям последната кутия. Изглежда глупаво когато хвърчиш до най-близкия нот-стоп по анцунг изнервен като… като… айде да си го кажем – човек страдащ от абстиненция. Наливам си вода. Ей това вече е чудо на природата. Замества всичко – яденето, кафето, цигарите. Стига да имаш силна воля и още по силни нерви. Поглеждам навън. Градът вече отдамвна се е събудил и се хили от калните си зимни улици. Животът изумително много наподобява града през зимата. Когато падне първия сняг всичко е красиво. Бяло, спретнато, спокойно. Но много скоро всичко това се превръща в нещо, което упорито си отказвал да ядеш в децката градина. Безформена сива каша вдъхваща доверие, колкото ухилен циганин. Май ще е от онези дни…
50g
Седя си на бара и противно на всеобщото мнение дори не си и помислям да пия лимонада. Взел съм си една бутилка водка и твърдо съм решил да я опустоша до края на деня. Каряй, че още е обяд… Тя седи на отсрешния край и ме гледа… Може би защото е още обяд… Аз й се усмихвам. Мисля, че я изплаших. Казвам на бармана да й сипе едно мартини. Него вече нищо не може да го учуди. Не и след първата ми поръчка… Тя ме поглежда и се опитва да се усмихне… Да! Това е знака. Приближавам се. Пита ме защо пия толкова рано. Аз и казвам, че никога не е късно да зяпочнеш. Гледа ме и се чуди дали да се смее. Въздишам дълбоко и започвам да й говоря. Казвам как току що съм се разделил с дългогодишната си приятелка (4 години и 3 месеца), защото открих, че ми е изневерила с шефа ми. Как съм напуснал работа и сега се опитвам да убия мъката с алкохол. Дори подсмърчам леко… Въображението ми в този момент не е способно на нищо повече… Тя отпива от мартинито, поглежда ме със съжаление и започва да ми разказва за последните си няколко връзки. Колко отчайващо ужасни били, как вече не вярвала в любовта, как намразила всички мъже и какви проблеми имала навремето с баща си. Аз се опитвам да изглеждам дълбоко заинтересован и кимам с глава при всяка пауза. Поръчвам още едно мартини на бармана. Оттук нанатъка е въпрос на време…
100g
Лежа си, а тя разкопчава колана ми и започва да практикува хватките научени от някое женско списание. Не й не отдава, но поне се старае. От уредбата звучи “Memory Motel” на “Rolling Stones”. Много ли е лошо, че си мисля за друга? А, може би и тя си предтавя, че съм някой друг. Някой футболист сигурно. Винаги съм се чудил защо точно футболисти. Но е логично донякъде… Ние гоним манекенки, а те футболисти… Може би защото повечето манекини са гейове. Пък и не са толкова известни. Ох… Взе да усеща какво трябда да прави… Ще се чуем след малко…
150g
Тя си тръгна. Все повече се замислям как в наще време проблемът с искането на телефона на някое момиче се мести във времето и пространството. Най-често някъде след около дву часово целуване или бурен (или скучен; в зависимост от изпълнението) секс. И най-забавното е, че все пак не си сигурен, че ще ти го даде… Дори понякога те хваща яд когато я питаш само за да не я нараниш, а тя ти се усмихва и ти отговаря достатъчно уклончиво за да разбереш, че не иска да се чувате повече… Взеха и те да се учат…
200g
Лежа си и си мисля за градински джуджета. Виждали сте ги по филмите. Едни такива малки, усмихнати, винаги весели и все занимаващи се с нещо дребосъци. Но има и нещо тъжно в тях… Сякак токущо са били насилствено ампутирани от снежанка и сега се опитват да намерат цел в живота си. Мисля си за градински джуджета и затва дали някога ще имам такива. Въпросът не е в това дали мога да си ги позволя. Още сега мога да накупя няколко и да ги сложа в апартамента си, но това освен налудничево и непрактично, би било като цяло доста глупаво. За да имаш градински джуджета трябва да водиш определен тип живот. Тих и спокоен, в някое предградие в Америка. Да жодиш на скучната си работа с усмивка, да се връщаш при жена си с усмивка. Да играеш беизбол с детето си в събота с усмивка. И един ден хладнокръвно да ги убиеш и двамата… с усмивка най-вероятно… А после съседите ти да се редят пред телевизионната камера за да разправят, колко спокоен си изглеждал и как никога не са очаквали такова нещо от теб. Хмм… май няма да имам градински джуджета… Но определено ще си взема пръскалки…
250g
Седя пред компютъра и лазя по разни сайтове. Не сърфирам, а лазя. Не защото ми е бавна връзката, а защото повечето сайтове са пропити с толкава мръсотия, лъжи и лицемерие, че е малко трудно да се предвижваш. Сайтове за запознанства – полу голи пубери изведнъж решили, че са порно звезди защото хиледи други сексуално обременени пубери коментират как биха ги опънали… Чудесата на 21 век наистина са неизчерпаеми. Порно сайтовете пък те карат да се зачудиш какво ли не правят хората за пари. То не са коне, то не са извращения… Мисля, че причината е в пренасищане. Едно време са се радвали на оголено коляно, а днес можеш да погледнеш през прозореца и вече няма да остане кой знае колко за въображението. Нормалните неща са ни омръзнали дотолкова, че всички вече сме извратени. А тези, които са извратени по рождение се чустват като у дома си… И ако ме питате какво правя по въпросните сайтове ако толкова много ме отвращават, то веднага ще ви отговоря – стига глупости! Интернета е предимно порно индустрия. Да, можеш да обменяш информация… Да запазиш стая в някой хотел в който ще си наемеш проститутки, да поръчаш пъдарък за лйбовницата си, да намираш загорели ученички, да попаднеш на голи снимки на дъщеря си… Все интелсексуални неща…
300g
Стоя на балкона и наблюдавам колко време му трябва на едно яйце за да долети до улицата от петия етаж. Кое все пак е било първо? Яйцето, кокошката… петела? А защо никой не споменава петела? Винаги е така… Този, който като луд трябва да гони женската по цели дни за няколко секунди щястие винаги остава в сянка… Звукът също е интересен… когато се удря в земята де… “Пльок” Сигурно като този при създаването на вселената… ама малко по тих… Май уцелих някой… Да го питам ли защо не го хвана? Може би не… Не е докато съм по боксерки. Яйцата свършиха, а има още толкова много философски въпроси за решаване…
350g
Надул съм “Pink Floyd – Wish you were here” и получавам душевен оргазъм… Дори ме е срам, че споменавам албума в този текст… Срам ме е от себе си… От мръсните думи… От алкохола… От живота, който водя, но най-много от самия себе си… Иска ми се да съм някъде далече в някоя азиатска страна. Да си шепна някоя мантра под носа и да се потапям в блаженно безстрастие… Ама нас европейците не ни бива в тая работа… Все трябва да търсим щастието извън семе си… Капитализъм… Все още не мога да разбера как всичките ми проблеми ще се решат и всяка сутрин ще се събуждам щаслив ако си купя еди кой си течен шоколад… Но да се върнем на темата - “Wish you were here”. Наистина ми се иска да беше тук… не някой конкретно и не точно тук но ми се иска… Иска ми се да мога да споделя този момнт с някой… Без да съм убеден, че не ме разбира и без ревниво да си го пазя за себе си… Иде ми да се разплача… Имаше едно старо вярване, че бог е сътворил света защото се е почуствал самотен… А ние постоянно искаме да избягаме от него поради същата причина…
400g
Съседа се отзова на силната музика… Казва да намаля. Казва, че му е омръзнало да пускам музика по никое време. Казва, че му е омръзнало от такива като мен. Казва, че преди не е било така. Казва, че ние не сме нищо повече от едно изгубено поколение… Нещо в мен кипва и думите напират навън… “Изгубено поколение? Вие ни изгубихте! С Вашете световни воини, Вашия комунизъм, фашизъм и капитализъм. Вие проливахте кръвта един на друг за слепи вярвания, пари и власт. Вие повторихте на два пъти най-голямата грешка на човечеството. На вашата съвест лежат милиони трупове. Вие взривихте атомната бомба на главата на японците и Вие погубихте чернобил. Вие ни дадохте да радберем, че звездите не са нещо далечно, прекрасно и недостижимо, а само туристическа гледка с цената на озоновата дупка която ни оставихте. Вие поробихте негрите и сега искате ние да им викаме афро-американци. Вие решихте да продавате алкохол и тютюн и сега се чудите защо ние си ги купуваме. Вие създадохте LSD, Ecstasy и анфетамини за доброто на човечеството и за да друсате войниците си, и казвате на нас да не ги ползваме. И точно заради Вас те се продават на всеки ъгъл. Вие решихте, че музиката и кокаина са нещо готино и ни докарахте дотам, че да конструираме малките масички в тоалетните на заведенията за да може да щмъркаме от тях. Вие израснахте с музиканти които са консумирали толкова наркотици и алкохол, че малкото, които са живи днес едвам ходят по предаванията на нашето MTV. Вашето НАТО и ООН, вашите бомбардировки и вашето лицемерие… Вашата стара и мързелива Европа, вашата глупава Америка и вашата гладна Русия… Вие създадохте бързото хранене и газираните напитки за да може да пестите от нашето време докато се разболяваме от Вашите болеси 30 години по-рано от Вас. Вие ни дадохте интернет и сега се чудите как да ни вдигнете от компютрите. Вашите мутри, супер модели, поп звезди, порно магнати и всякакви измамници ни накараха да мислим, че парите са най-важното нещо на този свят. Вие с вашето добро-старо-време, опашките за хляб и децтва без играчки и дънки. Вие с вашия спокоен живот на кредит, къси шорти и летни почивки по моретата на изостаналите държави. На запад ни оставят кредити като наследство, а на изток спомени и поучения. Вие създадохте всичко това! И какво искате от нас? След всичко това да вярвяме във вашия Бог? Да слушаме историиките ви? Да ви гледаме в очите? Поне веднъж си го признайте… Вие ни докархте дотук! Вие сте виновните. Вие направихте света такъв, какъвто е! А ние просто живеем в него… “
500g
Седим със съседа и го черпя една водка… Не е виновен стареца. Май прекалих малко. Чак се разплака. Казва се, че неговия внук е в Америка. Работи там в един ресторант и праща пари насам всеки месец. Дядото съжелява, че се наложило да замине, ама тука живота бил лайнян… Нямало пари за нищо. Пенсията едвам му стигала да се наяде, камо ли да му помогле с нещо. Пускал тото всяка седмица и чакал да спечели… Тупвам го по рамото и му пожелавам това да се случи. Той ме поглежда и ми казва, че и той навремето бил така. И той бил млад и буен и не обичал, когато го поучавали. Но сега разбрал много неща. “Всичко вече е във ваши ръце. Искаме просто да се справите по добре от нас. Да не допускате нашите грешки. Да върнете на тази страна това, което й се полага. Да успеете в живота. Понякога ви гледам и си мисля, че нищо няма се оправи. Вие, вие сте бъдещето…” Стареца пак се разплака… Чуствам се така, сякаш съм посегнал на пет годишно дете… Слагам пак ръка на рамото му и не намирам какво да кажа… Понякога е по-добре да си мълчиш…
550g
Обаждам й се… казвам й, че я обичам, а тя ме пита дали пак съм пил. Някои хора просто нямат чуство за хумор. Казвам й, че ми липсва, и че никога не съм спирал да мисля за нея. Казвам й, че знам че съм буклук, но ще се опитам да се променя. Казвам, че съжалявам за всичко с което съм я наранил, всичко което съм й казал. По гласа й усещам, че не ми вярва. Казвам й, че вече съм пораснал, че не съм глупака който съм бил, че наистина я обичам повече от всичко и ще се опитам да не я разочаровам повече. Казвам й колко мното ми липсват разговорите с нея и как никоя жена, мъж или каквото и да било там същество няма да може никога да я замени. Казвам й, че вече виждам много неща различно и осъзнавам всичките си грешки. Че не трябваше да я ядасвям, да я лъжа, а повече да я слушам. И да правя това, което тя ме съветва. “Нали знаеш, че си ми син и въпреки всичко винаги ще те обичам” – отговаря майка ми и ми затваря телефона…
600g
Битие и небитие… Материя и анти-материя… Аз и аз… Светът е изграден от противоположности… Светлина и тъмнина… Загасям и светвам лампата в стаята докато се опитвам да уловя тънките нюанси в общочовешките екзистенциални въпроси. Живеем в свят, в който най-доброто приложение на една книга за повечето хора е да ударят някой по главата с нея. Особенно по-големите с дебелите корици. Виждаш ги на улицата… Хора изкарали почти цели библиотеки и ги продават на безценица. Иска ти се да им дадеш пари и да избягаш преди да видят в очите ти съжалението. А понякога, ако намериш някой по рядък екземпляр направо не ти се иска да го взимаш от треперещите им ръце. Душата се продава Дами и Гаспода! И само и единствено днес и в близките няколко години можете да я получите на изкрючително изгодна цена! На хората вече не им се налага да търсят дявола и да подписват разни там договори с кръвта си. Той седи в някой ъгъл на подземното си царство и псува защото хората се научиха да продават душите си един на друг... Продават не само телата си, но и вярванията си, мислите си, националността си, кръвта си, спермата си, органите си… И не си мислете, че го правят за благото на ближния. Правят го за пари. И ако не го правят те самите, винаги ще се намери някой който да го направи вместо тях… Mainstream… Всечки ние сме X’a в някое уравнение на маркетинговите гений. Но не, това пак щеше да е добре… Дори не сме X’a а точно определена система от поведенчески модели със точно определени функции… Виждали ли сте лабораторни мишки? А, сега се погледнете в огледалото…
650g
Звам къде съм, подозим какво съм, нямам представа защо съм, но съм сигурен, че съм. Проблемът с мисленето, е че има толкова много проблеми. Денят мина бързо, а сега стоя на балкона и се оглеждам в небето… Пуша цигара след цигара. Последната винаги е най-сладка… поне докато всяка следваща не ти стане последна… Carpe Diem! Улови деня! Само да имаше и къде да си го сложа… на някое чистичко, спокойно местенце далеч от всичко това… Гледам луната и тя също ме гледа... Аха, да ми проговори… Очаквам да каже неко много мудро, нощо което не съм чувал досега… “Лягай си ве пич! Не ти ли писна вече?” Това е другия съсед, отгоре… Май е време да изключа музиката… ама от друга страна… Майната му! Майната му и на него и на всички! Майната му на всичко! Не съм се раждал за да гния в някаква умираща държава, заобиколен от невежество и глупост! Не съм се прераждал векове наред за да гледам как човечеството стремглаво е поело към майната си! Заставам до перваза и поглеждам надолу… Защо хвърлях ония яйца? Може би подсъзнанието е намеквало нещо… А, може би просто е знаело повече от мен и е проверявало какво точно би се случило… А що да не? Какво имам да губя? Какво ми остана да печеля? Поглеждам надолу още веднъж… денят найстина се очертава интересен…
700g
Лежа в леглото си и се унасям… Вие к’во си помислихте? Никога няма да оставя последните 50g недопити… пък и в крайна сметка има още предостатъчно бутилки… А, и след като влязох ме домързя пак да се мъкна до балкона… някак си, разваля се ефекта като обикаляш натам-насам… Слушам вечната класика “The Show Must Go On” на Queen и си мисля, че няма перфектни неща на този свят… освен снежинките може би… Заглавието трябваше да е – “The Show Will Go On”. Закото чесно казано не е въпрос на избор… Животът си продължава… Със или без нас… А, щом е така то е по-добре да поостанеш малко, да се нагласиш по удобно и да се наслаждаваш на представлението… Лека нощ… и добро утро…
|
|