Даниил Хармс - Случаи (part 1)
дата: 19-09-2008 @ 11:22:30 EEST
рубрика: литера-туря


Писмо

Скъпи

Никандър Андреевич,

получих писмото ти и веднаха се сетих, че е от тебе. Първо си помислих, че току-виж не е от тебе, но щом го разпечатах, тутакси разбрах, че е от тебе, а то бях на път да си помисля, че не е от тебе.

Радвам се, че отдавна си се оженил, понеже когато човек се ожени за оня, за когото е искал да се ожени, значи е постигнал това, което е искал. Като получих вчера писмото ти, веднага си помислих, че е от тебе, после обаче ми мина през ума, че май не е от тебе, но го отворих и гледам ­ наистина е от тебе. Много хубаво си направил, че си ми писал. Отначало не ми пишеше, а после изведнъж ми написа, макар че още по-рано, преди времето, през което не си ми писал, пак ми пишеше. Веднага, още щом получих писмото ти, веднага реших, че е от тебе, и освен това много се радвам, че вече си се оженил. Защото, ако човек реши да се ожени, трябва да се ожени каквото и да става. Затова и толкова се радвам, че най-после си се оженил, и то точно за онази, за която си искал. И добре направи, че ми писа. Много се зарадвах, като видях писмото ти, и още в първия момент си помислих, че е от тебе. Вярно, че докато го разпечатвах, ми мина мисълта, че не е от тебе, но после все пак реших, че е от тебе. Благодаря ти, че ми писа. Много съм ти благодарен и много се радвам за тебе. Ти сигурно не се сещаш, защо толкова се радвам за тебе, но веднага ще ти подскажа, че се радвам, понеже си се оженил, и при това именно за онази, за която си искал. А знаеш ли, много е добре да се ожениш точно за онзи, за когото си искал, защото само тогава желанието ти се сбъдва. Та затуй така се радвам за тебе. А се радвам и защото си ми написал писмо. От пръв поглед реших, че писмото е от тебе, а като го взех в ръце, си помислих: ами ако не е от тебе? А после си викам: ама как, то се знае, че е от тебе. Докато го отварях собственоръчно, се чудех: от тебе ли е, или не е от тебе? От тебе ли е, или не е от тебе? Е, като го разпечатах, видях, че е от тебе. Страшно се зарадвах и реших и аз да ти напиша писмо. Много неща имам да ти казвам, но буквално нямам време. Каквото успях, ти го написах в това писмо, а за останалото ще ти пиша друг път, че сега нямам никакво време. Все пак е добре, че ми писа. Сега поне знам, че отдавна вече си женен. То аз и от предишните писма знаех, че си се оженил, но сега вече се убедих: точно така е, оженил си се. И много се радвам, че си се оженил и си ми написал писмо. Веднага, още като видях писмото, реших, че пак си се оженил. Е, мисля си, не е зле, че пак си се оженил и заради това си ми писал писмо. Само ми напиши коя е новата ти жена и как стана всичко. Поздрави новата си жена от мен.

25 септември и октомври 1933 година

Черна вода


Андрей Семьонович се изплю в чашата с вода. Водата мигом почерня. Андрей Семьонович присви очи и се втренчи в чашата. Водата беше съвсем черна. Сърцето на Андрей Семьонович се разтупа.

В това време кучето му се събуди. Андрей Семьонович отиде до прозореца и се замисли.

Изведнъж нещо голямо и черно прехвърча покрай лицето на Андрей Семьонович и излетя през прозореца. Беше кучето му, което се носеше като врана към покрива на отсрещната сграда. Андрей Семьонович клекна и започна да вие.

В стаята тичешком нахлу другарят Попугаев.

­ Какво ви е? Да не сте болен? ­ попита другарят Попугаев.

Андрей Семьонович мълчеше и си търкаше лицето с ръце.

Другарят Попугаев надникна в чашата, оставена на масата.

­ Какво сте налели тук? ­ попита той Андрей Семьонович.

­ Не знам ­ каза Андрей Семьонович.

Попугаев моментално изчезна. Летейки, кучето влезе обратно през прозореца, легна на предишното си място и заспа.

Андрей Семьонович се приближи до масата и изпи почернялата вода.

И му стана светло на душата..

21 август [1934]



Бунт

­ Пийте оцет, господа, ­ рече Шуев.

Никой не реагира.

­ Господа! ­ повиши глас Шуев. ­ Предлагам ви да пиете оцет!

От креслото се надигна Макаронов и каза:

­ Приветствам идеята на Шуев. Хайде да пием оцет.

Растопякин каза:

­ Аз не ща да пия оцет.

Настъпи мълчание и всички погледнаха към Шуев. Шуев седеше с каменна физиономия. Не беше ясно какво си мисли.

Минаха три минути. Сучков се изкашля в шепа. Ривин си почеса устата. Калтаев си поправи вратовръзката. Макаронов си помръдна ушите и носа. А Растопякин, излегнат в креслото, гледаше уж равнодушно в камината.

Изтекоха още седем-осем минути.

Ривин стана и излезе от стаята на пръсти.

Калтаев го сподири с поглед.

Щом Ривин затвори вратата след себе си, Шуев каза:

­ Така. Бунтовникът си отиде. Да върви по дяволите.

Всички се спогледаха учудено, а Растопякин вдигна глава и се втренчи в Шуев.

Шуев каза строго:

­ Който се бунтува, е негодник!

Сучков предпазливо, под масата, сви рамене.

­ Що се отнася до оцета, аз съм за ­ тихо каза Макаронов и погледна Шуев с очакване.

Растопякин изхълца, смути се и почервеня като момиче.

­ Смърт на бунтовниците! ­ изрева Сучков и оголи почернелите си зъби.





Кариерата на Иван Яковлевич Антонов

Това се случило още преди революцията.

Жената на един търговец се прозяла и в устата є влязла, летейки, кукувица.

Търговецът дотичал на помощ на съпругата си, моментално съобразил каква е работата и постъпил по най-остроумния начин.

Оттогава той се прочул сред жителите на града и бил избран в Сената.

Но като изкарал близо четири години в Сената, една вечер нещастният търговец се прозял и в устата му влязла, летейки, кукувица.

Жена му дотичала на помощ и постъпила по най-остроумния начин.

Славата за нейната находчивост плъзнала из цялата губерния и жената на търговеца била откарана в столицата да я покажат на митрополита.

Като изслушал дългия є разказ, митрополитът се прозял и в устата му влязла, летейки, кукувица.

На канския му вик се отзовал Иван Яковлевич Григориев и постъпил по най-остроумния начин.

Заради това Иван Яковлевич Григориев бил прекръстен на Иван Яковлевич Антонов и бил представен на царя.

Тъй че сега става ясно по какъв начин Иван Яковлевич Антонов е направил кариера.

8 януари 1935 година





Непредвиден гуляй

Веднъж Антонина Алексеевна удари мъжа си със служебния печат и омаза челото му с печатарско мастило.

Дълбоко оскърбеният Пьотър Леонидович, мъжът на Антонина Алексеевна, се заключи в банята и никого не пускаше вътре.

Но наемателите на комуналната квартира, които изпитваха остра нужда да влязат там, където беше Пьотър Леонидович, решиха да разбият заключената врата.

Като видя, че работата му е спукана, Пьотър Леонидович напусна банята, прибра се в стаята си и легна на кревата.

Но Антонина Алексеевна беше решена да преследва мъжа си докрай. Накъса хартия на малки парченца и посипа с тях легналия на кревата Пьотър Леонидович...

Вбесеният Пьотър Леонидович изхвърча в коридора и започна да дере тапетите.

Наемателите се скупчиха около него и като видяха какви ги върши нещастният Пьотър Леонидович, се нахвърлиха отгоре му и му скъсаха жилетката.

Пьотър Леонидович се спусна към домоуправителя.

В това време Антонина Алексеевна се съблече гола и се скри в един сандък.

След десет минути Пьотър Леонидович се върна заедно с домоуправителя.

Като не откриха жената в стаята, домоуправителят и Пьотър Леонидович решиха да се възползват от свободния терен и да си пийнат водчица. Пьотър Леонидович се нагърби със задачата да достави пиенето от магазина на ъгъла.

Тъкмо излезе и Антонина Алексеевна се измъкна от сандъка и се появи чисто гола пред домоуправителя.

Потресеният домоуправител скочи от стола и се втурна към прозореца, но като видя яката снага на младата двайсет и шест годишна жена, изпадна в див възторг.

В този момент Пьотър Леонидович се върна с литър водка.

Като видя какво се върши в собствената му стая, Пьотър Леонидович сбърчи вежди.

Но съпругата му Антонина Алексеевна му показа служебния печат и той начаса се успокои.

Антонина Алексеевна изяви желание да вземе участие в разпивката, но непременно чисто гола и при това седнала връз масата, а там, както се предполагаше, щяха да сложат и мезе за водката.

Мъжете седнаха на столовете, Антонина Алексеевна седна на масата и гуляят започна.

Не може да се приеме за хигиенично гола млада жена да седи на маса, на която се яде. При това Антонина Алексеевна беше доста пълна и не особено чистоплътна жена, тъй че стана дявол знае какво.

Скоро обаче всички се напиха и заспаха: мъжете на пода, а Антонина Алексеевна на масата.

И в комуналната квартира се въдвори тишина.

22 януари 1935 година



Интимното преживяване на един музикант


Нарекоха ме изверг.

Така ли е?

Не, не е така. Няма да привеждам доказателства.

Чух как жена ми говореше в телефонната слушалка на някой си Михюс, че съм глупав.

По това време бях под кревата и не се виждах.

Ох! Какво ми беше в този момент!

Искаше ми се да скоча и да изкрещя: “Не, не съм глупав!”

Представям си какво щеше да стане!

Пак си седях под кревата и не се виждах. Затова пък самият аз прекрасно видях какво направи с жена ми същият този Михюся.

Днес жена ми отново прие този Михюся.

Започвам да си мисля, че в очите на жена ми минавам на заден план.

Михюс дори тършува в чекмеджетата на писалището ми.

Самият аз бях под кревата и не се виждах.

Пак бях под кревата и не се виждах.

Жена ми и Михюся си приказваха крайно неприятни неща за мен.

Не се стърпях и им викнах, че са пълни лъжци.

И ето вече пети ден, откак ме набиха, а кокалите още ме болят.

[1935?]



Рицар

Алексей Алексеевич Алексеев беше истински рицар. Така например веднъж, като видя от трамвая как една дама се спъна в бордюра и изпусна стъкления абажур за настолна лампа, който тутакси се счупи, Алексей Алексеевич, в желанието си да помогне на тази дама, реши да се пожертва, скочи от трамвая в движение, падна и си разцепи муцуната в един камък. Друг път, като видя как една дама, прескачайки оградата, си закачи полата за пирон и не можеше да помръдне ни напред, ни назад, Алексей Алексеевич така се разтревожи, че от вълнение си изби с език два предни зъба. С една дума, Алексей Алексеевич беше истински рицар, при това не само спрямо дамите. С изумителна лекота той можеше да пожертва живота си за Вярата, за Царя и Отечеството, което и доказа през 14-а година, в началото на германската война, когато с вик “За родината” се хвърли от прозореца на третия етаж. Остана жив по някакво чудо, като се отърва с незначителни контузии, и като изключително ревностен патриот скоро след това беше изпратен на фронта.

На фронта Алексей Алексеевич се отличи с небивало възвишени чувства и всеки път, когато произнасяше думите “знаме”, “фанфари” или дори само “еполети”, по лицето му пробягваше сълза на умиление.

През 16-а година беше ранен в слабините и отзован от фронта.

Като инвалид I група Алексей Алексеевич беше пенсиониран и се възползва от свободното си време, за да излее на хартия патриотичните си чувства.

Веднъж, докато си говореше с Константин Лебедев, Алексей Алексеевич изрече любимата си фраза: “Пострадах за родината и загубих мъжествеността си, но съществувам поради силата на убеждението на своето задно подсъзнание.”

­ Глупак! ­ рече Константин Лебедев, ­ най-голяма услуга на страната може да направи само ЛИБЕРАЛЪТ.

Необяснимо защо тези думи се загнездиха дълбоко в душата на Алексей Алексеевич и ето че през 17-а година той вече се наричаше либерал, чиито мъжки атрибути пострадали в името на отечеството.

Алексей Алексеевич прие революцията с възторг, макар че беше лишен даже от пенсия. Известно време Константин Лебедев го снабдяваше с тръстикова захар, шоколад, сланина и булгур. Но когато Константин Лебедев изведнъж изчезна в неизвестна посока, на Алексей Алексеевич му се наложи да излезе на улицата и да проси милостиня. Отначало Алексей Алексеевич протягаше ръка и казваше: “Дайте, за Бога, на пострадалия с мъжкото си достойнство за отечеството.” Но това нямаше успех. Тогава той смени думата “отечество” с думата “революция”. Но и това нямаше успех. Тогава Алексей Алексеевич съчини революционна песен и щом видеше на улицата човек, способен, според него, да даде милостиня, правеше стъпка напред и с гордо вдигната глава запяваше:

На барикадите

ний всички ще излезем!

За свободата

ще осакатеем и умрем!

И буйно, по полски потропвайки с ток, Алексей Алексеевич протягаше шапка и каззваше: “Дайте милостиня, за Бога.” Това помагаше и той рядко оставаше гладен.

Всичко вървеше добре, но ето че през 22-ра година Алексей Алексеевич се запозна с някой си Иван Иванович Пузирьов, който търгуваше с олио на Сенния пазар. Пузирьов покани Алексей Алексеевич в едно кафене, почерпи го с истинско кафе и, дъвчейки баничка, му заразправя за някаква оплетена работа. Алексей Алексеевич разбра само това, че и той трябва да направи нещо, за да получава от Пузирьов скъпоценни хранителни продукти. Алексей Алексеевич се съгласи и Пузирьов веднага, един вид като поощрение, му напъха под масата две пакетчета чай и кутия цигари “Раджа”.

От този ден Алексей Алексеевич всяка сутрин отиваше на пазара при Пузирьов, получаваше от него някакви документи с нечетливи подписи и безброй печати, вземаше си шейната, ако беше зима, или ръчната си количка, ако беше лято, и потегляше според указанията на Пузирьов към разни учреждения. Там показваше документите и получаваше някакви сандъци, които натоварваше на шейната или количката си и вечерта доставяше в жилището на Пузирьов.

Но веднъж, докато Алексей Алексеевич влачеше шейната си към дома на Пузирьов, към него се приближиха двама души, единият от които с военен шинел, и го попитаха: “Вие сте Алексеев, нали?” След това качиха Алексей Алексеевич в автомобил и го закараха в затвора.

Алексей Алексеевич не разбра нищо от разпитите и през цялото време повтаряше, че е пострадал за революционната родина. Въпреки това беше осъден на десет години заточение в северните части на родината. Като се върна през 28-а в Ленинград, Алексей Алексеевич се захвана с предишния си занаят. Застанал на ъгъла на булевард “Володарски”, той гордо вдигна глава, потропна с ток и запя:

На барикадите

ний всички ще излезем!

За свободата

ще осакатеем и умрем!

Но още преди да го допее за втори път, беше откаран в закрит автомобил някъде по посока на Адмиралтейството. Повече не го видяха.

Та това е кратката повест за живота на доблестния рицар и патриот Алексей Алексеевич Алексеев.

[1935?]

blondie: взето оттук: http://fakelexpress.com/texts/f4-2000/f4-2000-harms1.htm



статията идва от E-bane - Even Better Than The Real Thing (Literaturen Front)
http://www.e-bane.net

URL-ът на статията е:
http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2835