Ода за гъза
дата: 02-10-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика: литера-туря
Сред цялата житейска какафония
на този свят объркан и чурук,
гъзът е най-удачната хармония
на форма, миризма, на цвят и звук.
Но той е и най-нещастен според мене...
Мълчи без стон и тегли си каиша.
Цял живот го сплескват от седене,
но рядко ще го чуеш да въздиша...
И ако ежедневно в пек и студ
нежно го забърсваш с вестник „Труд”,
ти можеш като мъничко дете
дори да го научиш да чете.
Гъзът ни дефинира пестеливо
как би могло да се обоснове,
че всяко нещо доста справедливо
може да се раздели на две.
Затова, а не от суета
не мога туй без трепет да отмина,
в жените най харесвам таз черта,
деляща им гъза наполовина
Не ме е срам това да изразя,
защото даже с риск за свойто его
каквото и да кажа за гъза
ще е разтегливо като него.
И нека хулят разни индивиди
осмивайки гъза със кални струи,
че по-добре е дин път да се види,
вместо десет пъти да се чуе.
О, нека го охулват гадно! Нека!
Ще повтарям пак със страст гореща –
гъзът е кат сърцето на човека,
не чувства, той горкият, но усеща...
Може би затуй са тъй оскъдни
шегите ни и нямат вече хъс..
Как весело, кажи човек да пръдне
с тоя тъжен и загрижен гъз?
И за да остави този стих следа
надигам гневен и протестен вот.
Гъзът е изход, драги господа!
Недейте го превръща и във вход!
|
|