Компютърният вандализъм
дата: 13-10-2008 @ 00:00:00 EEST
рубрика:
Още щом се установи, че е възможно да се разработват такива програми, всички започнаха да ги пишат. Първите вируси не бяха вредни, но притежаваха способността да се разпространяват незабелязано. Повечето нови вируси бяха дело на отегчени хакери с явното намерение да унищожават информацията в компютрите на хората. В контекста на метафората за “симулирания живот”, тези вируси се движеха, размножаваха и ядяха незащитени данни.
Писането на вируси днес е престъпление. През 1995 г. Кристофър Пайл от Плимут в графство Девън получи година и половина затвор за написването на вирус, унищожавал данни в избрани комрютри между четири и пет часа в сряда следобед. Една софтуерна компания изчисли, че вирусът им е струвал изгубени данни за половин милион лири. Писането на вируси е електронен вандализъм. Тъй като компютрите станаха изключително важни за администрацията във всички области, от въздушните линии до болниците, компютърният вандализъм може да отнема човешки живот.
Компютрите могат да се използват и при извършване на тежки престъпления. Банките използват компютърни мрежи, за да извършват паричните си преводи, осигуряващи моментално движение на капитали за нуждите на съвременните глобални пазари. Банките се опитват да ни убедят, че сигурността им е идеална и парите ни се съхраняват на сигурно място във формата на цифри в тяхната компютърна памет. Както се убедихме обаче, всички компютри са уязвими за неупълномощени инструкции и всяка система е точно толкова сигурна, колкото е програмирана. Както ще видим в следващия случай, ако престъпникът получи неупълномощен достъп до мрежата, банковият обир се свежда до натискането на един единствен клавиш.
Една сутрин в края на 1994 г. търговците в представителството на международната стокова борса “ИнвестКапитал” в Буенос Айрес включили компютрите си и установили, че са им изчезнали двеста хиляди долара. Предишната вечер парите със сигурност били в сметката им и покривали стойността на закупените акции. Без тях, брокерите трябвало да нарушат сделките - изключително пагубна перспектива.
Силно разтревожен, шефът на представителството се свързал с банката на фирмата, “Ситибанк”. Казали му, че парите незабавно ще бъдат възстановени. Банката щяла да поеме разследването и щяла да открие грешката, довела до изчезването. Успокоен, шефът на “ИнвестКапитал” затворил и започнал нормалната си работа. Само едно нещо го озадачавало. Защо в “Ситибанк” толкова спокойно приели загубата на двеста хиляди долара?
Защото в резултат на компютърни престъпления вече били изгубили суми, в сравнение с които тези двеста хиляди изглеждали като капка в морето.
това е за рубриката "А може би са те?"
|
|