В главата на един луд
дата: 29-10-2008 @ 00:00:00 EET
рубрика: дневникът на
Последните секунди се изнизаха с равномерно темпо, отброени от часовника изработен от стари флорентински майстори. Голямата стрелка изящно се придвижи на дясно и застана точно над малката сочейки потъмнялата римска цифра , с което ознаменува края на деня и началото на новия. Поредния цикъл свърши и неминуемо започна новия. Цикъл ознаменуващ изминалия ден, една завършена обиколка на Земята около оста си, един миг от живота на индивидите, донесъл на някои радости, на други тревоги, на едни повече на други по-малко. Винсънт забеляза настъпването на новия ден, задържа погледа си върху ритмичното движение на стрелката отброяваща секундите, наслаждавайки се на прецизния механизъм прибран в дървената кутия висяща от стената измерил всяка една секунда през последните 150 години. Време през, което доста неща се бяха променили, много се бяха появили, други постепенно бяха загубили значението си. Едно нещо обаче, което свързваше стария флорентински майстор и младежа , който притежаваше и се любуваше в момента на сръчната му изработка оставаше все така живо, значимо, вдъхващо смисъл за живот, предизвикващо различни чувства и страсти. Без значение как го наричаха хората, какъв смисъл влагат, колко често го практикуват ебането продължаваше да играе фундаментална роля в живота на всички хора.
Малко след полунощ по пустеещата улица „Хемингуей” бледото сияние на луната освети една фигура, чиято сянка се плъзгаше по мокрия асфалт. Притежателката й се движеше уверено и целеустремено , като човек който неведнъж беше минавал по този маршрут и беше видял всичко наоколо. Не й направи впечатление нито старинната архитектура на сградите нито случващото се в тези от , чиито прозорци светеше. Дори не обърна внимание минавайки покрай №26 на гласа на г-жа Спенсър, който доста изразително възхваляваше Господ, и по специално този негов пратеник, който в дъждовната вечер се беше озовал върху повяхващото й аристократично тяло.
Потънал в тъмнината и тишината на стаята, нарушавана единствено от дискретното движение на стария часовников механизъм, застанал в края на френския прозорец, с изглед към „Хемингуей” ,Винсънт я забеляза как приближаваше. Още веднъж се възхити на елегантната й походка. Въпреки лошото време , което беше причина да носи този дълъг шлифер, скритата сексуалност в движенията й не можеше да остане незабелязана . Знаеше, че има още точно 20 секунди, време през което щеше да измине оставащите 30 метра до мястото, където отиваше, за да й се полюбува. Хвана предварително настроения „Nikon” , фокусира по най- добрия начин и започна да щрака. Пет, десет , петнадесет пози докато се движеше. Шестнадесет, натискаща звънеца. Седемнадесет и осемнадесет докато вратата се отваря. Двадесет как влиза в къщата. Двадесет и първата закова затворената зад гърба й врата.
Беше глупаво да я кани в къщата си. Но имаше основателна причина да рискува. Все пак работеха заедно, всички знаеха че са работохолици, че тя е дясната му ръка и че той обожава жена си. Освен всичко останало благодарение на нея и аристократичния й произход до голяма степен се дължеше факта, че в момента Бари Гудман заемаше кметското място в това градче, чиито жители за първи път от дълго време избираха кандидат , който не произхожда от местен род, чиято история на това място можеше да се проследи до Гражданската война.
Мисис Гудман преди два дни бе взела десетгодишния си син и бе отлетяла в първа класа на борда на „Northwestern” към Колорадо и неговите снежни планини, оставяйки грижата за семейната къща в ръцете на Мария Васкес.Младата 25 – годишна икономка беше напуснала родното Мексико в търсене на щастие в страната на неограничените възможности.
Сеньорита Васкес получи разрешение да прекара уикенда с приятели давайки шанс Бари да остане сам в изисканата си къща и да посрещне Кари Риърдън, негово пресаташе, в ранните съботни часове.
Докато наливаше приятно изстуденото чилийско шардоне в стилно обзаведената дневна и през ум не му минаваше, че на това място преди не повече от десет часа невзрачната, но иначе много способна и дискретна икономка си беше позволила да вкара без разрешение новия доставчик. Докато го развеждаше из къщата телефона иззвъня и тя се принуди да го остави сам докато разговаряше на родния си испански с човека от другия край . Въпреки , че напираше да прекъсне разговора Винсънт успя да я задържи на линия достатъчно дълго време, което да осигури нужното спокойствие на човека в дневната да инсталира едни от новите японски достижения на техниката.
Кмета и неговата гостенка се бяха разположили на канапето и се наслаждаваха на изискания продукт на чилийските технолози. Намираха се в близост до една от япоските дяволии и гласовете им съвсем ясно достигаха до Винсънт. Водеха непринуден разговор за времето и природните условия в далечната южноамериканска страна осигуряващи идеални условия за развитието на винарската индустрия.
Компютърът грижливо записваше постъпващата информация, без да се отвлича и вълнува от ставащото от другия край на улицата. Това позволяваше на Винсънт да се съсредоточи върху гласовете, които долитаха съвсем ясно и изпълваха пространството. Гласа на Кари беше отчетлив, мелодичен, изразителен. Изкарваше си хляба с негова помощ и явно се беше постарала да го моделира по най-добрия начин. Темата за виното изведнъж остана на заден план, когато малката Кари , съдейки по едва доловимите реплики, започна бавно и методично да се освобождава от дрехите си откривайки по този начин това, заради което уважавания управник на града беше готов да рискува кариерата и семейството си.
Влезе в приятно осветената зала на кметството, малко преди обявения час и зае място в страни до прозореца на последния ред от поставените столове. Разгърна брой на “Financial time” и си даде вид че е обзет изцяло от случващото се в света на бизнеса. Знаеше, че когато отворят офертите най-приемливата щеше да бъде неговата. Не изпитваше кой знае каква тръпка. Беше подсигурил най-благоприятните условия за клиента си и му оставаше единствено да потвърди успеха си. Приятна млада секретарка се появи пред него и му предложи да си избере нещо от бюфета. Нямаше желание да опитва каквото и да било, но му се прииска да си пообщува с девойчето и поиска да му донесе една минерална вода. С периферното си зрение забеляза на входа на залата влизащата Кари Риърдън, заобиколена от подобаваща група удървени придружители, без да му убегне от вниманиео , че палавата хубавица държеше в ръката си белите пликове с офертите, които след минути щяха да се отворят.
Младата дама изглеждаше повече от бляскаво. Държеше се невъзмутимо и приемаше комплиментите, които се стичаха неограничено. Въпреки официалния си вид сексуалността й беше първото нещо , което проинизваше всеки, който я видеше. С усмивка си спомни за забележителното й представяне преди седмица. Беше докарала шефа си до делириум само за някакви си жалки минути. Сто процентов диамант в леглото. Помисли си , че с тези си качества можеше да направи забелижителна кариреа ако попаднеше на някой като него, който да я ориентира в нужната посока. Струваше си да опита.
Служителката в кметството в този момент му донесе водата и го откъсна от заниманието му. Усмихна му се и му пожела приятен ден и успех на търга, като задържа тялото си наведено над масата малко повече от необходимото, за да забележи липсата на сутиен и прозиращите под ризата и сочни цици. Задачата тук му беше отнела около месец, време през което се беше отдал изцяло на професионалните си задължения и беше загърбил личните си потребности. Ако не беше така едва ли щеше да му се прииска да прави нещо с тази жена. Но желанието му се събуди от отпечатаните зърна на ризата на девойката и той с непренуден тон придружен от обещаваща усмивка и предложи да сподели с нея обяда си, след приключването на търга. Малко се разочарова, когато чу, че на обяд е заето, но искреното задоволство с което прие да излезе с него на вечеря, беше достатъчно за да върне отново усмивката му.
Камбанен звън изпълни просторната зала и всички вътре заеха местата си. Говорителката на кмета откри тръжната процудура и приветство всички в залата. Представителите на всяка една от участващите групи горда се изпъчваха при споменаването на фирмата си. “Eastern union investment”, “Golden coast”, “Saraians”, с нескрито възхищение Кари произнасяше всяка от тях. След като изреди всичките 25 участници подали документи, отиграно се извъртя леко в страни, поглеждайки към мулти медийния екран , за да извърши една що годе добра презентация на това, което беше събрало всички присъстващи.
- И победител е .......... – един кичур коса, който се беше отделил от останалите в грижливо направената модна фризура, беше внимателно върнат обратно с едно бавно движение .
Напрежението в залата се усещаше. Беше изписано по лицата на всички присъстващи. Всички бяха наясно, че успеха в този търг гарантираше значителни приходи за шефовете им и немалък процент за тях самите. Провалът несъмнено означаваше неофициална смъртна присъда. Винсънт не се съмняваше, че всеки беше пробвал да уреди нещо под масата. Всеки държеше по един жокер в ръкава си и се надяваше останалите карти да се наредят така, че с негова помащ да бият останалите.
- „ФКЛ груп” – сочните устни на Кари в крайна сметка произнесоха вълшебната думичка и в същия момент направиха със 100 000 хиляди по-богат седящия най-отзад Винсънт Далара.
След първоначалния шок, който настъпи в главите на всички се появи неизбежния въпрос. Кои са тези мамка му?. Отговорът на въпроса не закъсня. От втория ред , бавно без да бърза усмихнат до уши, адвокатът на победителя Саймън Крит внимателно се изправи, за да го видят всички и се упъти към подиума ,където бяха застанали кметските наместници. Прие поздравленията им и спокойно изрече заучените фрази за такъв случай.
В същото време в изпълнение на изискванията всички оферти се отвориха и на екрана бяха представени на присъстващите. Всички седяха и зяпаха екрана с надеждата , че е станала грешка. Предлаганите от тях суми несъмнено бяха колосални. Опитът им също. Разчетите им показваха, че това е максимумът и всеки долар отгоре представлява малкото камъче , което ще обърне каруцата.
Малкото камъче всъщност се оказаха едни 1000 долара. Точно с толкова победителят беше предложил в повече от следващите трима, които бяха заковали офертите си на кръглата сума от 15 000 000 долара.
Винсънт откъсна лист хартия и надраска телефона си . С едри букви под него беше написано CALL ME!
=============================================================
|
|