Реклама за белия прах…
дата: 09-01-2009 @ 00:00:00 EET
рубрика: на всеки в устата
Гледам напоследък рекламите и се чудя, кой ги измисля тези… Има реклами, които харесвам, весели са и всеки пут ме карат да се усмихвам. Има обаче и такива, на който се усмихвам за друго… Само ако се замислиш какво рекламират и може да паднеш.
Гледам напоследък рекламите и се чудя, кой ги измисля тези… Има реклами, които харесвам, весели са и всеки пут ме карат да се усмихвам. Има обаче и такива, на който се усмихвам за друго… Само ако се замислиш какво рекламират и може да паднеш.
Ето, да вземем леля Мария и нейния прах за пране, която след толкова реклами се превърна в нещо като основоположник на рекламните сериали, същото като латинките, само че рекламни. А самата леля Мария е един вид супер герой, силата и тайното оружие и е праха… само дето след толкова години в мен остава впечатлението, че леля Мария е малко странна и “специална”, но и доста яка (а то се вижда в рекламата) след като навсякъде мъкне тая 5-7 килограмова торба с прах и я дига с една ръка, се едно е перце. Но не това е важното в случая. Важното е, самият прах (кога ли белия прах не е бил важен), който както всички знаем може всичко. От това, да те накара да и се нахвърлиш палаво, ако и отидеш на гости, да накара жена ти да припада докато простира, преминем през решенията на глобалните проблеми на човечеството, и приключим със смъртта и решението, кой да прибере наследството. Напоследък, леля Мария даже започна и да гледа на прах, и както се вижда от рекламата - не вижда нищо хубаво, вещае разруха… В момента очаквам следваща серия епизоди, в които праха и решада проблема с косопада на съседа от 7-ми етаж, бълхите на преддблоковия мелез Цуца, както и да излекува яловата Кина от 3-ти блок. Нещо обаче напоследък не виждам онзи сладък неин мъж с витите мустачки… какво ли е направила с него - оставям на въображението само.
Както всеки супер герой, така и тя няма ак да се размине с армията от верни последователи. Тук влизат една тъмба мами и каки, които също имат своя прах. Е не толкова мощен и всеприложим, но поне пере и избелва. И кара птичките да говорят, децата да придобиват измамна самоувереност и да се бият, или пък каките да си навирят носа, че роклята им е отново искрящо бяла, след като не са се всушали в онази пък реклама, в която “тези дни са вече по-леки”, танцувала е с кофти превръзки (дет нямат вградена аларма или флипер) на “Champs-Élysées” и съответно е окакала пейзажа… и е изненадала лошо случайно заговорилия я младеж. Добре че обаче вече има хапчета антистресалин и антиглавоболин, а и един специален препарат за да си изпере пухкавия черен пулоер от всички последствия - няма какво толкова да го мислим него. Все пак е парижанин и надали няма как да си намери друга мадама. Но този път се надявам да внимава повече… Както и да е, много се отплеснах нещо, да се върнем на праховете. Като бяхме заговорили за това какво предизвиква праха в един човек, винаги ми е било чудно, какво ли би станало, ако на татамито се засекат двама младежи, на които мамките са им изпрали бихните доспехи с еднакъф прах? “Ха-ха-ха, сега ще те видим като не си заек, моята мама също може да пере…”. Или още по лошо. Сега жените ще искат да са навсякъде със своя любим прах, а какво е той без една нечовешка интелигентна пералня, която има свръх-човешки умения и сило развито шесто чуство. От там ще дойде повишеното търсене на стомана, алумин и други материали, за да се разширят колите, самолетите и сякаквите транспортни средства. представете си сега, как би изглеждал един самолет, било то и частен, 100 местен, натоеарен със 100 жени, отиваши на феминистки семинар за седмица… Джъмбо 747 пасти да яде със своите размери, мисля, че и ще трябва да развият серийното производство на АН-225… Няма да подхавщам проблема с морските и презокеанските лайнери. Те са за по 1000+ човека, направо не ми се мисли. А колко ли харчи едно такова чудовище? Както знаем, колкото е по-тежко нещо, толкова повече енергия отива за да се задвижи. Това е повече бензин за по-големите коли, повече манджа за самолетите и корабите… Петролът ще свърши преждевремено, ще настане студ глад и мизерия…
Е разбира се, всяко нещо си има логично решение и край. Освен както знаете за кренвирша, който е с 2 края, но… там ще викна Пепи ще обясни за кренвиршите като я мерна наоколо. Та решението е свързано косвено с храната и личната хигиена. Знам, вече намяткахме няколко думи за хигиената, но то не е една дупка дет да е изхидна, когато си се натъпкал с кренвирши от близката бакалия (да бе същата, дето и Пепи пазарува от нея), ефтина бира и чипс, от тоя дет го носат от ръка на ръка и кара старците да полудяват, боричкат кат пубери, и бабите да налитат на млади и стройни градинари… Решението е едно - Цапайте колкото може по-малко. Как се постига ли? Ами вече веднъж вметнахме защо не трябва да се позват обикновенни превръзки, а такива, с вградени високо технологични екстри. Друга добра идея е, да ползвате подходяща тоалетна хартия. Най важното е тя да е здрава, да попива хубаво и да е мека! Защото нали всички знаете вица “Ежко, ти пуфкаф ли си бе?”. И айде зайчето през прозореца, пак. Но не трябва така. Трябва да се мисли за околната среда и да не се хвърлят боклуци по нея. Трябва да се рециклира. В краен случай, ако сте нямали подходяща тоалетна хартия под ръка, а сте използвали малкия сладък и пуфкаф Зайо за целта - не го хвърляйте. Защото всяко дете може да ви каже, че когато Зайо стане на игилчки, мама го пуска в пералнята (по възможност не с други дрехи моля), сипва някой неин магически прах (или в крана сметка лелиния) и го прави отново да е пухкав… и можеби годен за кушкане даже. Много важно е след всяка интервенция по хигиена да се мият ръцете, приборитеи каквото друго сте ползвали. Как какви прибори? Ами ще ви питам аз пак какви прибори ще ползвате, когато следващия път не подействат хапчетата за стомашно налягане или свещичките (не теси за помен и осветляване на живота). Както навсякъде във всеки приказен свят, така и тук има джинове, феи, дори и един фей (който отпушва канали), като корените на някой се таят дълбоко в древноста и са преки роднини сигурно на духа от лампата на Аладин, но с обновен хардуер за извикване - вече не се използва търкане, а барабанене по всичко наоколо, като се използват свуковите вълни… Но това е тема за друг разговор и раздел, няой път може да се опитам да ви го обясня. Тази купчинка от приказни същества вършат най-чудната работа на света. Бебетата вече не плачат, спира косопада, както и пърхута, понеже вече косата ви е достатъчно гъста, за да може и тох да изпада, могат да правят балончета, да карат майсторите да издават тайните си рецепти… Бе всичко каквото може да се сетите да поискате от тях. Дори и да прат. С прах от леля ви Мария. И ето пак се завъртя колелото…
Какъв е извода ли? Всичко се върти около белия прах и рекламата. Те карат хотара да са щастливи, чисти и спретнати, и здрави най-малкото. Как така ли? Ами замислете се, какво щеше да бъде, ако нямаше реклама, кога щяхте да отскочите до тоалетната по време на филм? А и в точно този момент оставяте очите си да починат от телевизора, подобрявате кръвобръщението при деижението и напъните, имате и време да похапнете нещо, против анорексия и вируси разни… А ако все пак нещо непредвидено се случи, леля Мария е винаги насреща. Кой знае, в следващия епизод може и да си ти? А колко ли още може да се изпише по темата? Но нека не ставам досаден. Ще следва продължение.
P.S.: Незнам за вас, но аз вече сериозно почвам да се замислям и да вярвам в историята за 25-я кадър… Дребния е на около годинка, но няма нищо друго на света което да му грабне вниманието, както един прекрасен рекламен блок… А ако се опиташ да го откъснеш се сърди, тръшка, мърмори… Като наркоман. Просто няма как да не слагат нещо…
|
|