Австралия, казваш...
дата: 19-01-2009 @ 00:00:00 EET
рубрика: по света и у гъз
- Австралия казваш...
- Гоше, там е по-човешко. ПиснА ми тука вече. Не излезе точно както го мислехме.
- Ти си кадърно момче, и на Марс да отидеш ше се оправиш, не се притеснявам за тебе.
- Хехе
- Само дето ме оставяте сам на кучетата тука.
- Еми, няма как, ше се оправиш. Ти си знаеш - изкуството иска жертви.
- А не ве, хаха
- ...
- Еби го...
* * *
Прибирам се от снежната приказка навън. Минус 22 градуса е. Някак не се усеща. Може би свиквам с това време вече. Беше дълъг, уморен, проклет ден. Едва прибрал се напълвам половин чаша с лед и доливам щедро с джин и тоник. Още преди да е почнал да се топи ледът изпивам на екс половината. Изчаквам търпеливо минута и половина. Добре. Започва да ме отпуска. Happy fucking new year…
Мда...
Пускам winamp на random. Тръгва Limp Bizkit “Creamer”. Супер. Whatever…
Джинът продължава да ме носи в онази прекрасна страна на изпълнените желания. Поне до сутринта. И ми иде да тегля една майна и на изкуството и на живота и на всичките лайна. Още един приятел си отива. Последният останал. Йеби му пичката матерна недоклатена...
* * *
Спокойно и аргументирано мога да плюя насам и натам, обвинявайки комунизма, после капитализма и така наречената “демокрация” дето ни разгони фамилиите като черната чума. Спокойно мога да обвиня комунистическия интернационал и откровенно елитистичните му принципи, които съвършенно иронично (или може би не съвсем) съвпадаха на %100 с идеалите на мазните дебели копеленца от Wall Street. В такива моменти идва логичния въпрос как успяха шепа новоизлюпени комунисти “съвсем сами” да превземат най-голямата страна на света и да установят новите “идеали” на тази система върху половината свят. Но това не е клас по (почти) съвременна руска история. На тях също им ебаха майката. Животът е игра на оцеляване. И не винаги най-силните оцеляват. Често най-силните ги извеждат в задния двор за да им пуснат куршум в тила. Една нация се унищожава като се унищожи елитът й. И не си мислете за тези със собственост, а за тези които могат да мислят.
Някой би казал “К’во ме ебе мене за некви болшевики превзели Русия и некви мазняци на Wall Street”. И ще е прав. За себе си. Животът ни отдавна не е в нашите ръце. Илюзорната ни “самостоятелност” и “независимост” е най-големия фарс който са ни продавали през последните 20 години. Може би по-дълго... Какво значение има всъщност...
Какъв е големият замисъл, the grand scheme of things, както обичат да казват? И защо си мислим че това, което ние възприемаме като абсолютна реалност е краят на пътя. Какво ако пътят започва чак след него? Твърде сложно... и не сте пили толкова. Споко. Гледайте да не ви уволнят и спестявайте за “черни дни”. Не знам дали сте забелязали но “бели” няма. Всъщност може и да има... За вас.
Животът е най-голямата илюзия която се продава. Рекламира се, набива ни се в първичните мозъци, обяснява ни се съвсем популярно как “копеле, парите са всичко”. Тъжната реалност – много малко разбират какво са парите, от къде идват, кой ги произвежда и защо въобще съществуват. Това не е средновековна Европа и меркантилната същност на тогавашната икономика. “Ресурсите са ограничени” първият закон на общата икономическа теория. What if… What if FUCKIN IF! ресурсите не са ограничени? Но никой не задава този въпрос. Смятате ли че British Petrolium с чиста печалба от 10 милирада долара за предната година смятат, че ресурсите са ограничени? Ограничени са за теб и за мен. Защото оскъдицата е ресурс. Върни се назад и прочети пак “Оскъдицата Е ресурс”. Ресурс с който ни държат заковани на това смърдящо бюро 40 (и повече) часа на седмица. И накрая ти плащат точно толкова колкото да не умреш от глад. Не е ли малко странно, че така чаканата заплата стига точно колкото да не умреш от глад? Guess fucking what! Не е случайно.
Всъщност какво значение има. Хората не се вълнуват от реалността в която живеят. Само си мислят че се вълнуват. Иначе щяха да я оспорват. “Защо” е големият въпрос който никой не задава. ЗАЩО трябва да работя? Никой не пита, просто отива на работа. What IF, just fucking WHAT IF ресурсите са повече от достатъчно да съществуваме всички нормално (не да караме Lamborghini Diablo), просто да имаме подслон, топлина и храна в неизчерпаеми количества? Мда... трудно е да се повярва че може. Защото така е по-изгодно на онази съвсем малка част от обществото която държи всички ресурси на производството. Също иди попитай жена си дали няма да се изшиба с някой мазняк за $250 000. Попита ли я? Какво каза? Не отговаряй. Няма нужда.
* * *
Часовата разлика. Проклетата часова разлика. 4 и половина сутринта е в Украина. Всички спят. Никой не отговаря. Под алкохолното опиянение звъня в Полша. Не съобразявайки че часа не е много по-различен. Мамка му...
Санкт Петербург – същата работа. Звъня на Ана в Чикаго. Не вдига. По-американка от американките. Българска работа...
Отдавна не звъня в България. Няма и кой да вдигне. А и да има, едва ли ще имат желание да говорят с мен. За да бъдем честни – аз със тях също.
Доливам щедро от бутилката джин.
* * *
Точно като съзнанието ми започва да угасва winamp-а прескача на KoRn. Долавям припева преди да припадна:
“All the shit I seem to take
All alone I seem to break
I have lived the best I can
Does that make me not a man?”
Баси номера. Fucking ironic, isn’t it…
|
|