Тя, любовта
дата: 19-02-2009 @ 00:00:00 EET
рубрика: анализи
Здрасти. Много се чудех, дали да пиша пак или да не пиша.
Ето най накрая реших че прописах. То си се вижда.
Това писмо няма да е като предното. Няма да е тъжно, няма да е дълбоко.
Това писмо няма да е като предното. Няма да е тъжно, няма да е дълбоко.
Е да, обичам те, но какво мога да направя повече - нищо. Не всяка любов е споделена. Няма да съм първия и последния. Мисля че досега няма човек да е умрял от това. И аз няма.
Хората ми викат че съм стойностен и ще си намеря друга, която ще ме цени и разбира. Е да ама аз изках тази. Искам ама на. Не ми било писано. Е щом е така трябва според мен вече да почна да обръщам внимание на тези които ме искат.
Оглеждам се през рамо - изненада - няма никой. Сигурно съм объркал рамото - ха през другото - отново нито една жена. Брех че работа, толкова ценнен пък опашка няма.
Така е. Трябва да го проумея. Не съм мистър вселена и качествата които имам или не са актуални или просто ще трябва много време докато бъдат открити от правилната жена.
А как да я позная правилната след като тази за която си мислих ми казва "Не не съм аз."
Какво?
"Нее, нее съм АЗЗ"
Какво какво каза?
Тогава тя изкрещя - НЕЕЕ СЪМ ААААЗЗЗ.
А, добре ама моля те недей вика. Щом е край, край и толкова.
Определено ще има да се скитам доста. Не мисля че съм човек късметлия. Просто живота ми го показва че при мен няма лесно - щрак и готово. Ще се лутам, тук, ще бъда излъган там, и отново и отново ...
Не съм късметлия но съм оптимист. Не бях но станах. Наложи ми се при толкова малко късмет. Иначе щях да изчезна, а не исках ...
Ще намеря жената ... или пък тя ще ме намери. Незнам. Трудно се виждат моите качества за да ме намери тя, така че май по добре да се заема с тази задача, че то оптимизъм оптимизъм ама ако не му помогнеш малко пък не става
Онази русичката? Как ти се струва?
- Незнам. Има празен поглед.
- Ами и аз незнам. Ще се опитам да я напълня. Ще почна от долните дупки.
- Ами ок ... както решиш ама ...
- Прав си. Нищо не излезе. Тя издиша от някъде.
- Е да де, нали ти казах. Тя само за това става.
- Другата как я преценяваш?
- Коя онази дето е като цапната с парцал или онази с первезните очилца?
- Парцала, парцала. Мани ги тез секси перверзници. Нещо им има на тях ..
- Ами ок ... както решиш ама ...
- Прав си. Нищо не излезе. Тя остави че за нищо не става, ами се и изложих че се разкарвах с такава. Смяхте ли ми се много.
- Ами ей толкоз само. (показва)
- Добре добре. Повече няма да правя такава грешка. К'о прави онази с очилцата?
- Ами тя се въртя въртя и си намери един. Готин тип така ...
- Пфу че не се пробвах с нея. Няма да правя така вече. То май трябва да действам едновременно на 2 фронта. Да не си пропускам късмета.
- Ами ок ... както решиш ама ...
- Много се оклепах. Добре бяха момите ама да ме пита някой що така и двете ... Хванаха ме.Наругаха ме. И сега съм никъде. Гадно е така да се постъпва. Тя бившата ми така правеше. Мен ме държеше за официални поводи - коледа, именни дни и тетър, а имаше и по една резерва.
- Незнам. Ко му е лошото, че си бил с две? Те да му мислят.
- Тогава не беше кофти. Сега ми е кофти.
- Не му мисли. Има други. Чакат те.
- Ами оки. То малко понатрупах години вече де ...
- Стаж, стаж е това. Хващай онази. Виж я само как се оглежда сама на бара.
- Ох пак ли. То пак едни пари ще отидат. И на края може дори чукане да няма.
- Добре мислиш вече. Важното е да има нещо да се ръгне. Другото ... то го няма.
- Има го. Аз съм го изпитвал. Обичах я много.
- Тя теб?
- Ами да. В някакъв момент да.
- И к'о стана?
- Нали ти казах - имаше разни резерви, там излизаха понякога, изиграваха едно полувреме и се махаха. Тъпо беше.
- Е нали са се махали?
- Е да но други идваха.
- Ти си знаеш. Аи бягай при тази на бара че взеха да я обикалят вече.
- Незнам. Днес не съм в настроение ... Ще си ходя при малката. Утре има изпит. Ще кандидатсва за Езиковата. Иска като майка си да учи. Тя толкова прилича на нея ... Много я обичам.
- Коя майката или малката?
................................................
|
|