Парфюмерия
дата: 12-03-2009 @ 00:00:00 EET
рубрика: литера-туря
Жорко беше горд собственик и водач на камион.Не какъв да е,а санитарен.Преди няколко години,когато затваряха държавното предприятие,в което работеше,Жорко си даде сметка,че от тук нататък бъдещето му е в частния бизнес.Взе обезщетението от фирмата,парите от борсата накуп-наложи му се да защитава бизнес проект,продаде три овце на стария и си докара от Европа камион.Цистерна,осем тона.След месец ремонт от халето излезе "Парфюмерията".Лъскав ,червен камион,с много хромирани части и украси,регистрационен номер JORO на предния джам,два мощни прожектора върху кабината,лепенка със среден пръст,отзад,на цистерната и огромен маркуч,увит,като анаконда.Жорко прекрасно знаеше,че в малкия градец пет от седем къщи са с отходни ями,а и в околните села беше много трудно да се уреди човек в нужното време с общинската лайнарка. Точно затова "Парфюмерията" се оказа щастливият му изстрел.
Когато пристигнеше на адрес "Парфюмерията" известяваше клиента със звучната си тромба,свита от друг камион на едно европейско гробище за коли,изсвистяваха спирачки и сред прахоляка се понасяше специфична смрад.От кабината пъргаво изскачаше стопанинът-не много висок,леко тумбест,Жорко първо завързваше белите си маратонки,вечно осрани,повдигаше под пъпа черния анцуг,подръпваше червената фланелка,която не успяваше да скрие за света широчката цепка на продължението на гърба и загадъчните следи от русоляви косми по корема.Жоро обръщаше с козирката назад червената шапка Ферари и се залавяше за работа.От другата врата на кабината изскачаше Васко.Едно цигане на неопределена възраст,малко чалдисано,едното му око със собствен мироглед,вечно ухилено.На един адрес,анакондата се изскубна от шахтата,замята се по земята,разплисквайки съдържанието си върху всеки и всичко изпречило се насреща и.От накъде дотърча Васко и след кратка схватка укроти побеснелия маркуч.След това поизбърса ръцете и лицето си в единствения останал чист край на блузата си и лакомо награби баницата и бозата,които му дадоха за награда.От тогава Васко беше пръв помощник на Жоро.Спеше на неговия таван и получаваше всяка сутрин по две баници и една боза,а в края на месеца по два лева заплата за адрес.Това му беше пре-доволно.Работа имаше достатъчно.Хората може и да не си сменяха дограмата с нова PVC,но ядяха ,като за последно,изплашени от нахлулата от запад финансова криза.Не беше лош и бизнесът в селата.Особено в 4-5,където Жоро беше решил донякъде проблема със 100-те лв.,които даваше в пречиствателната станция,да източва цистерната.В тези 4-5 села живееха повече старци,на които колко да им вземеш 50-60 лв, но имаше хора,дето работеха в града и се прибираха само за почивните дни.Техните шахти се пълнеха два пъти по-бързо от съседните,естествено с помощта на "Парфюмерията",в някоя тъмна нощ.Стопаните им се чудеха,пушеха и псуваха в едно с Жорко калпавия майсторлък в копането на някого и даваха 100лв.,с отстъпката.Жоро живееше в двустайно апартаментче с кухня и тераса на запад.Вечер,след работа,изритваше маратонките от краката си,отиваше в кухнята и вадеше големия буркан с кафе.Вътре,в найлонов плик и вързани с ластиче стояха спестяванията му.Това го беше прочел в един роман за Филип Марлоу.Героят криеше банкнота от 1000 или 5000 долара,колко точно,Жоро не си спомняше,в буркан с кафе. След това нашият герой хвърляше някъде мръсната тениска,измиваше си лицето и ръцете със сапун Fa и захапал кренвирш,пица или пилешка кълка от бурканите на старата,задължително с Туборг бира в ръка сядаше в креслото и пускаше ITV партнера.Много често,сутрин,бирата се беше разляла върху крачолите на анцуга,а кетчупът от пицата весело изсъхваше по корема му и безмилостно поскубваше русолявата растителност. Бясно драпайки се по топките,с мощни псувни,Жорко отмиваше и отпърдяваше последните остатъци на нощта и облечен с нов кат черен анцуг и червена фланелка,започваше трудовия ден.Събота и неделя бяха дни за село.Трябваше да се помага на старите.Във вторник и петък вечер изкъпан,ухаещ на Denim,с дънки и чисти маратонки Жоро ходеше на маникюристка.На главната,в малък салон,наречен артистично"Студио красота и цвят" ,работеше Златка.Човече- метър и половина,с вдигнати ръце и 40 кила с мокър потник,Златка имаше зелени очи,коса с цвят и форма според настроението на Вики Бекъм,два юмрука разстояние между тъничките си крака,които обуваше в розов чорапогащник и прикриваше с късичка,цикламена,кожена пола.Цикламеното беше любимият и цвят и напомняше за себе си от ноктите,устните и миглите и.Не биваше да се забравя и една идея по-светлия потник,от който хадничаше дантела на розов сутиен,хванал по ръбчето коричка от потта на неизбръснатата мишница.Това беше златното момиче за Жорко.В началото Златка се държеше студено и на положение,като каменната патка върху градската чешма.Бясно търкаше с четка и стържеше мазолите и остатъците от нокти по ръцете на Жоро.На шегите му отвръщаше с едно "Хм" и го поглеждаше свирепо изпод топченцата засъхнала спирала за извити мигли.Все по-често Жорко поставяше първо червена роза ,на масичката пред нея,а после лапите си.Все по-често в шепичката и се търкулваше лъскава дрънкулка,шоколадче,парфюм...Все по-често лицето и грейваше в усмивка,разкривайки уста,като дупка,а от гърленцето се носеха гукащо-писукащи звуци,в този случай- смях.Жорко не знаеше,но красотата и цветът позагубиха рейтихг на пазара и Златка прецени,че е нужна алтернатива.Парите не миришат!Затова,когато един ден,златно пръстенче с цикламено камъче (кой да му помни името?),се озова в ръчичката и ,а Жоро каза:
-Злате,да са земим,ма ?,тя отговори с "Да!"
Светът и животът придобиха нов смисъл за Жоро.Все по-често бурканът с кафето влизаше в употреба,но шахтите започнаха да се пълнят по-бързо и връзката не изтъняваше кой знае колко.Апартаментчето грейна с млечно-цикламените си завеси,плюшена цикламена кувертюра за холовата гарнитура,нова автоматична пералня.Купиха си спалня в бяло,с широко легло,гардероб с огледални врати и скрин.Жорко много обичаше да стои ,гол до кръста,пред големите огледала и да вади фъндъци мъх от пипа си,а в това време Златето,надвесена над леглото да фръцка под носа му,розовите прашки,които се подаваха над панталона и.Гикащо-писукащите звуци от гърленцето и баха балсам за Жорковите уши,денем и нощем.Особено нощем!Красотата и цветът окончателно загубиха рейтинг и Златето остана без работа,но това не я изплаши.Много усърдно и методично,с помощта на свекървата,започна да обработва мъжа си.Беше си наумила да и купи малка жълта кола и да кара такси.
-Ама,Жоре,аз имам толкова клиенти от студиото,пък и в централа ще вляза,що да изпускам нишата в пазара?
Той,пък си беше наумил,че е време малки Жорета и Златенца да щъкат из апартамента и вечер методично и усърдно се трудеше по въпроса.Но всеки месец псуваше,когато по Нокията ,Златето го пращаше да купува превръзки с крилца.Не помагаха и хормоните за зачеване,които тя пиеше под зоркия му поглед,с чаша чаай от лайка.Кой да му каже,че това са хапчета анти-бебе,с подобно име? Жорко изчисти четири шахти и три вили на шефове в ДАИ,без пари.Плати курсове и документи,подари половината суджук от старите и две туби вино на една секретарка и Златето се сдоби с документи за таксиметров шофьор.Един съботен следобед,пред блока спря малка жълта кола,все едно излязла от шоколадово яйце,същински бонбон!Гикащо-писукащите звуци от гърленцето на Златка се носеха през отворения прозорец цяла нощ и в неделя до след обед.
Работата с таксито потръгна.Цял ден,жълтият бонбон обикаляше улиците с курсове пълно-пълно,а вечер ,Златето вадеше своя си буркан с кафе и с Жоро си мереха връзките
Мързелив летен ден,Жоро се луташе из уличките,зад блоковете до болницата и търсеше един адрес.Докато се оглеждаше,под липите на една уличка съзря жълтия бонбон,паркиран зад лъскав "Шевролет" ,от същата централа.В това време Васко се развика,че адреса е ей там,накрая и Жорко се насочи натам.Когато анакондата беше засмукала вече,той се върна пеш,но двете коли ги нямаше.Вечерта ,Златка му обясни:
-Много си ограничен,бе!Една сляпа баба,с бастун,трябваше да откарам от болницата до тях,на петия етаж,че Ради ми помогна.
-Хубо ,ма,аз само питах!
Висок и строен,трийсе и нещо годишен,Ради имаше дълги,като на волейболист крака,леко пружинираща,плавна походка,на пантера.Бронзов загар,а златисто-кафявият му поглед изпод дългите,черни мигли,подсилваше усещането за хищник.Викаха му Пуйо.Пуйо беше първият шофьор на такси в града и това му даваше предимство да кара най-хубавата кола в централата-красив " Шевролет",платен кеш,преди година.Веднъж,прибирайки се отнякъде,Жоро мина край малкия площад,където се събираха такситата.Там,на тротоара имаше барака в която се продаваха цигари,вафли,вестници и каквото ти дойде на ум.Имаше и три масички със столчета,на които шофьорите пиеха кафе,в очакване на поръчки.От висотстс на кабината си Жоро видя,че Златка седи на столче,пуши и се смее на нещо,което и говори ,седналият срщу нея Пуйо,а ръката му е върху обутото в розов чорапогащник колянце.Жорко много внимателно спря "Парфюмерията" със свития показалец срещу блестящият от чистота преден прозорец на " Шеви"-то и скочи от кабината.Когато се насочи към онемелите Златка и Ради уж случайно чукна копчето на анакондата.Тя ,само това чакала,се размърда и изгъргори.Жоро пак чукна копчето и анакондата легна лениво,но струйка мазна,миризлива течност пльокна върху прозореца и предния капак на таксито и се застича към лятата джанта на колелото.
-Стига бе,лайнар!-извика Пуйо и с един скок се озова пред козирката на Ферари
-Ко стана,бе Пуяк?Не видя ли,че друсна в дупка и анакондата повърна? съвсем спокойно отговори Жоро и ухилен тръгна към жена си.Пуйо изля бутилка минерална вода върху колата си и с мрисна газ тръгна да търси автомивка.Вечерта,у дома ,Златето пак обясняваше:
-Много си ограничен,бе!Той ,Ради залитна на стола,че се подпря на коляното ми,а аз му се присмях!
Малки искрички на напрежение се усещаха в къщата.Жоро много се ядосваше вечер,когато Златка го караше да се съблича чисто гол още зад входната врата,но когато му каза да се преоблича в килерчето между етажите,побесня.Хвърли лайняните дрехи върху цикламената покривка на спалнята и хукна към кръчмата.През нощта,ключът на Златка беше оставен в бравата,звънецът изключен,а на юмруците и ритниците по вратата никой не орговори.В 3 призори ,Жорко заспа в килерчето между етажите и сънува как анаконда поглъща цял "Шевролет".На другата вечер,чист,с роза и голям " Милка" в ръка,Жоро позвъни на собствената си врата,а Златето го посрещна като президент.Всичко си тръгна пак добре.Бизнесът му бизнес,парите му пари...При всяка среща с Пуйо,гледаше да му скрои някой лайнян нимер,но до сблъсъци не се стигна.Звучаха само цветисти псувни и грозни думи.
Жорко беше взел поръчка за една вила,в съседно село и пътуваше натам.Слънцето яростно сгорещяваше кабината,но прозорец не можеше да отвори,защото "Парфюмерията" беше заредена вече на 6 тона и вонеше ужасно,а и беше съпроводена от ято безмилостни зелени мухи.Цигането го нямаше от 3 дни,беше се разболяло от дизинтерия и сега осираше общинската болница.Целият ден беше тръгнал с гъза нагоре.На около километър от селото Жоро заби спирачки,предизвиквайки цунами,отзад,в цистерната,заплашващо да помете всичко по пътя си.В това,което му блестеше насреща в очите му,разпозна лъскавия "Шевролет" и жълтия бонбон.Те бяха паркирали до до кокетна едноетажна вила,която,Жоро знаеше, беше на Ради.С изключен двигател,използвайки лекия наклон и цялата си тежест,камионът много тихо спря до къщата.Нисичка бяла ограда и 3 метрова ивица трева,стил американски филм,отделаха плъзгащата се врата,леко отворена,от тротоара.Това бяха най-мъчителните 3 метра в живота на Жоро.В техния край,той видя,това,което и очакваше.Хвърлена върху дървената маса,Златето поемаше тласъците на Пуйо,а климатикът не успяваше да заглуши гукащо-писукащите звуци от гърленцето и,обогатени с нови трели.Много тихо Жоро се върна до камиона и се залови за работа.Освободи анакондата,понесе я нейно през тревата и внимателно я вмъкна почти метър в стаята.Климатикът беше негов съучастник.Вече не му пукаше.С лека стъпка преодоля най-лесните 3 метра в живота си и пусна помпата на източване.....
|
|