Черно-бяло, Част 1:
дата: 30-03-2009 @ 09:11:35 EEST
рубрика: литера-туря
Понякога е толкова трудно всичко отначало да започнеш,
толкова е трудно - да си добър когато света е лош,
понякога ти се иска назад във времето да скокнеш,
и да видиш дали дори тогава си бил лош.
Мина време, минаха години откакто Тони беше избягал от тях, сега беше на 23, а за последен път видя родителите си едва на 16.
Сега пътуваше отново там където преди години се заричаше да не се върне, хиляди притеснения изникваха в главата му
за това дали близките му щяха да бъдат там и най-вече дали тя щеше да е там, но за едно нещо беше спокоен - хората
които го търсеха никога не биха го намерили на това забравено от Бога място. Когато избяга беше просто едно бедно
мангалче от циганската махала, а сега се връщаше като доста препатил човек, но пък с кинти и цел.
- Защо избяга от вас ? - попита го неговия приятел Средния който караше колата.
- Просто исках да забравя за т'ва к'ъв съм.
- А защо се връщаш ?
- Щот' искам да се сетя какъв бях.
- А тя коя беше ? - докато го питаше, гледаше към татуировката представляваща името на жена.
- Момиче от миналото ми на което бях обещал бъдещето си.
Колата бясно цепеше мъглата която обхващаше местността, а фаровете осветяваха порутените къщи които Тони толкова
време се опитваше да забрави. Всички в гетото излязаха за да видат чисто новото БМВ което форсираше на улицата им
... Никой неможа да го познае дори и родителите му, само малката му сестричка Джени, която вече хич небеше малка
го позна.
- Бате Тони ?
- Естон ти ли си ?
- Аз съм майко.
- Естон !! Казваш се Естон. - засмя се Средния.
- Сине влезте вътре.
След като се навечеряха Средния излезе отвън и остави Тони насаме с техните, през това време той си говореше с
Джени.
- Защо ти викат Средния.
- Щот' стане ли някой въргал и аз винаги съм посредата.
- А ти как се запозна с брат ми.
- По същия начин.
- Как така той се реши да се върне.
- Незнам Тони винаги прави нещата без да обяснява много. Преди два дена ми каза идваш ли с мене, без да го питам
накъде, взех ключовете и потеглихме. А той защо избяга.
- Той и баща ми посоянно се караха, защото Тони се срамуваше от това какъв е. Но нещата се изостриха когато се
влюби в едно бяло момиче, всички им казваха, че не са един за друг, но те продължаваха да са заедно, тогава бащата
на момичето който беше връзкар изпрати полиция тук в махалата, а те подлудиха всички. Тогава Тони си тръгна и
каза, че няма да се върне докато не стане нещо повече от всички. Стана ли такъв?
- Не виждаш ли и сама. Аз и той постигнахме това което много хора като нас не успяха да постигнат.
- С какво се занимавате?
- С неща в които, сигурен съм, че брат ти не би искал да се забъркваш.
- Джени лягай да спиш, време ти е.
- Вече не съм малка Тони.
- Да, но нас със Средния ни чака дълъг ден утре.
- Айде лека нощ Джени.
- Лека Среден.
На сутринта Тони събуди Средния и седнаха да изпият по едно кафе.
- Тонка, къв' е плана днес.
- Трябва да се вида с едни стари познати.
- Накъде да карам ?
- По-добре тоя път аз да карам.
Гумите на бавареца се завъртяха, пепелта от порутения път започна да се издига нагоре под формата на пясъчни
облаци и след миг колата се губеше в безкрайността. Тони обикаляше целият град с колата без да спира, искаше да
огледа всичко навсякаде, след като го е нямало толкова много време, накрая стигнаха пред една огромна бяла къща и
седяха там и чакаха, Средния беше неспокоен защото неразбираше какво чакат, но все пак седеше търпеливо.
- Кажи защо сме тук ?
- Чакаме Среден.
- Какво?
- Трябва да проверя нещо, дали един човек живее още тук.
- Онова момиче? - От Тони не последва отговор, само усмивка. - Какво стана с теб и нея?
- Хората ни разделиха - това стана, но и обещах, че един ден ще дойда тук за нея и ще съм по-достоен от всеки
друг.
Докато говореха един джип спря пред къщата, от него слезе едър костюмиран господин предвождан и следван от двама
бодигарди.
- Тони изчезвай от тук.
-Защо ве Среден, кво ти става?
- Изчезвай ти казвам - разкрещя се Средния.
Колата подпали и изчезна.
- Среден к'во по дяволите ти стана ?
- Знаеш ли кой беше този ?
- Да това е баща и.
- Този ли е баща и, знаеш ли кой е той ?
- Не.
- Това е Генерала.
- Генерала ?!? Този от който шефовете се боят ? Този който убил 13 човека за да завземе властта ?
- Същият. Знам как можем да разберем нещо за твоето момиче.
- Добре, отиваме да пием кафе на едно място, там ще въртиш телефоните.
- Добре, пали.
Край на първа част.
|
|