Помниш ли ме?
дата: 26-10-2009 @ 00:00:00 EET
рубрика: литера-туря


Толкова болезнен спомен ми остави. Не искам да те помня така.

Изтрих писмата и снимките, опитах да изтрия илюзията за теб. Едва ли можех да намеря по-добър начин да се смачкам, осван да те съчиня в главата си и да ти позволя да съществуваш в това себично кретенче. Не исках да те похабявам така, та аз те обичах, ти ми вдъхна живот. Виж ме какво направих, накарах се да повярвам, че си истински, позволих на това шизофренично същество да застраши семейството ми. Застраших семейството си. Ти не би го допуснал, ти не би поискал от мен да отдам живота си за някой, който се храни с човешки души. Ти не изпитваш удоволствие от страданието на другите, не ги унижаваш за да се почувстваш значим. Не и ти.
Веднъж те попитах, помниш ли ме? Помниш ли ме гола, плачеща, пияна? Точно толкова реална, колкото си и ти в главата ми. Не ме помниш. У теб не останал и помен от мен, защото аз му се подарих тогава. Вмених си, че заслужава всяка частица от мене и като изключих всичките си сетива, забравих за себе си. Увиснах във въздуха сякаш нищо нямаше значение. Сега влача след себе си гузната си съвест и осакатения ми морал. Искам да мога да събера частиците от душата си, които оставих по пътя си до тук. Плащам цента за това, че посмях да те изтръгна от фантазиите си и да те припозная в някой, който чакаше на прага меджу реалния и нереалния ми свят. Да обичаш грешния човек се оказа толкова опустошително.....Остава ми само да си простя. Ако глупостта е простима. Ако срамът от самия теб е преудолим някакси. Ако предателството е простимо.....Любов превърната в омраза. От мен към мен. Безметежна омраза си тлее....
Ще те оставя да си починеш от мен, аз ще си почина от себе си. Ще се върна на земята и ще си върша ежедневните неща все едно теб те няма. Защото теб те няма. И те има. Само понякога вечер тайно ще ми напомняш за себе си, и може би ще се престраша да изпием по чаша вино. Някоя спокойна зимна вечер ще дойдеш и ще се настаниш в уютния ми дом сякаш имаш място в него. И така както ме изкуши на времето ще опиташ да го направиш отново. Само, че сега аз знам къде е мястото ти. Знам и моето също. Но защо кожата ми така ме стяга?






статията идва от E-bane - Even Better Than The Real Thing (Literaturen Front)
http://www.e-bane.net

URL-ът на статията е:
http://www.e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=2961