Германецът
дата: 29-10-2009 @ 12:35:52 EET
рубрика: по света и у гъз
средата на лятото, 1996 г.
Първият път, за който си спомням, че някой се е обръщал към мен с „ей, шоп-е”, беше през далечната осемдесе и пета година. Тогава бях на първата си ученическа бригада в едно Айтоско село на име Лясково. Основното училище в Младост-II таман се беше превърнало в гимназия „Алберт Айнщайн”, от където в началото на девети клас ни изпратиха на бригада за грозде в споменатото село.
Когато три години по късно се озовах в елховската кашимерия, обръщението "шоп-е" си беше нещо традиционно. След още две години вече бях студент във ВИАС, и „ей, шоп-е” чат пат продължаваше да се чува...Не че ми правеше някакво впечатление де.... може би защото просто не знаех що е това шоп....
След като се дипломирах през май, деведесе и четвърта, лятото изкарах на Приморско при едни приятели като помощник, първоначално правейки палачинки и в последствие разливайки питиета на импровизирания бар в една каравана. Безименното ни заведение, намиращо се точно срещу тогавашното лятно кино, и в съседство с кметството на Приморско, разбира се беше известно като караваната на „шопите”, които правеха най-яките палачинки, и беше единственото място в радиус двайсе километра, където звучеше хард и хеви. Средата на септември се прибрах в София, защото трябваше да започна работа, при това по специалността, която съм завършил.... Рядък шанс по онова време...
И така, вече работех като геодезист в едно предприятие, което се занимаваше със следене на деформации в язовирните стени. Работата ми беше свързана с доста командировки из страната.
И тогава...
....съдбата ме срещна с истинският ШОП.
Казваше се Пачо.
И не просто Пачо, а Германеца.
А според Германеца - немците са изгустирана работа - не може да се наричат германци.
Защото истинският германец е от село Герман!!!
Та-а-а, истинският Германец изглеждаше по следния начин: як мъжага, бивш гребец, около един и осемдесе, мустаци, почти прерастващи в бакенбарди, захапка тип френски булдог, няколко липсващи предни зъба, и там ухания на бира, чесън, пот, чорапи – в най-различни комбинации. Еспадрили с непознаваем за науката цвят, шушлякови къси гащи и раздърпан потник... Тони Дачева и оркестър „Кристал” бяха неговите идоли, а Драгана Миркович беше направо извънземна....
За него тайни нямаше в нито една област на живота.... Еле пък в ебането, пиенето и шофюрлука.....Това геодезията, геологията, геометрията – те тва са пълни простотии.... Както веднъж ми каза, седейки си в колата, докато аз наблизо, под лекия дъждец газех в една кал около триногата:
- Е-е-е-й, Мите, Митееее...., да беше учил още три месеца, едно шофьорче кат мен да беше станал, ся нямаше да гнявиш в калта тука....
И така, една от поредните ми командировки беше към ТЕЦ „Марица-изток 2”, където с колегата Владо трябваше да измерим опорната мрежа на един сгуроотвал. Разбира се шофьор ни се падна Германеца.
Аз тогава въобще и не подозирах с що за кретен ме среща съдбата.... Довтаса с една бяла Лада Нива. Натоварихме апаратурата и багажа и се отправихме посока Димитровград.
Вече пристигнали в района, където наблизо имахме среща с останалите от екипа, се отклонихме от шосето и продължихме по добре утъпкан черен път сред едно поле. В далечината вече се виждаше въпросния сгуроотвал, когато пред нас, на сред пътя се появи една огромна локва, клоняща към миниатюрно блато.
Гледайки Германеца как е набримчил Нивата право към гьола, Владо му вика, че ще е по-добре да минем отстрани, че да не затънем. А това, да даваш акъл на шоп кво да прави, се оказа груба грешка. Защо ли? Защото, както нагледно ни бе демонстрирано, шопо ще направи точно обратното на това, което си му казал.
- Де бре де, я пъ ти! – вика Германеца - ся че я прегазим тая локва като бесна крава тèле.
И...люмбууррр... С пълна газ се заби точно по средата на гьола....Последва плясък, заля ни мощна вълна рядка кал. И....естествено затънахме, баш кат свини в блато.
Обаче.
Един Германец никога не губи самообладание!
- Ей ся че включим и преднио мост да видиш ка че издърпа – вика Германецо въодушевен. Сръга скоростните лостове и даде газ!!!
Е...., не издърпá.....
Окопахме се още по зловещо в калта.
И така, седиме на полето омазани до под колене в кал, гледаме колата, чиито бял цвят остана само спомен от преди десетина минути, а Германеца чеше рошавата си кратуна и гледа някак си съсредоточено в страни от пътя. Проследих му погледа и видях обекта, привлякъл вниманието му - някаква купчина камъни.
Както казах, един Германец не губи самообладание в никакви ситуации.
- Ей ся че ви покажем как че се измъкнем...
Аз му викам:
- Абе дай да се обадим по радиостанцията на наще да дойдат с некоя УАЗ-ка да ни издърпат бе, че глей на кво се напраихме... дрън, дрън, глас в пустиня....
На бърза ръка направи 3 тигела и домъкна цяла камара камъни...
- Абе Пачооо... – почвам аз, ама се едно на камъните говоря...
- Чекай бе – вика Пачо – стига лаял, трай малко дееба, ся че ти покажем как че стане работáта....нема за кво да се обаждаш...
Нагази в калта, отвори багажника, измъкна един чук, лост и някакъв платнен чувал ( ...хм??? ). Връчи ни ги, че да му ги подаваме като кажел.
Картинка!
Двамата с Владо, коскуджамите инженерини, седим там като плашила, аз държа чука, Владо лоста и чувала, и се чудим ся в кво ли още се забъркваме....
Не се чудихме дълго.
Герман-ският терминатор хлопна капака на багажника с такъв замах, че за малко да издуха предното стъкло, и с един скок се озова в калта. Придърпа камънаците и ги занарежда под гумите. Две ръце щръкнаха изпод колата и се чу:
- Чукоооо – подадох му чука. Нещо заблъска там.
- Лостооо – и Владо му подаде лоста...
Последва яко блъскане, стържене, путки майни, стринкини, лелини и кви ли не още.
Най-накрая изпод колата изпълзя "мумията", позабърса се с платнения чувал ( ха, ето за какво му трябвал ), и без да му мигне окото се настани на шофьорската седалката. Свали стъклото, погледна ни гяволски, така както може да погледне само един истински гяволит Германец, даде една беззъба усмивка и рече:
- Момчета, глейте ся кво става....
Тия думи като ги чуя, инстинктивно се приготвям за някаква неприятност. А като се има предвид и кой ги изричаше...мале, мале... Като по сигнал с Владо панически се изнесохме на прилично разстояние. А герман-ският тарикат включи на скорост и срита газта.
И братче...., като се разлетя една кал, и като затракаха тия ми ти камънаци от долу по колата, не е за разправяне... Екшън, майно льо юнашка... Резултата беше плачевен. Освен че колата си остана все така затънала, ами потроши и нещо по генерацията отдолу, щото Нива-та почна да реве бетер Саранска мечка.
Германеца слезе от колата псувайки бясно, навря се отново в калта и пак се почна:
- Чукоооо....
- Лостоооо...
- Еиййй.... дайба мааму, упре у мостоо....
Е в тоя момент вече нервите на Владо не издържаха, развика се на Германския гении да престане с простотиите си и се обади по радиостанцията на колегите да дойдат да ни измъкнат от свинщината.....
Та това беше първата ми среща с Пачо, истинският Германец, 100% натюрлих оригиналише шоп. За зло или за добро, не беше единствената. В последвалите ми пътувания с него, не веднъж ме е вкарвал в идиотски ситуации и подобаващи излагации .... Е, за сметка на това пък, сега има какво да разказвам.... Ае наздраве!!
|
|