:(
дата: 17-05-2010 @ 17:17:33 EEST
рубрика: литера-туря
- Ало!
Дори само тези три буквички изречени от теб по телефона ме върнаха години назад. Толкова далече във врмето сякаш те бях имал като сън, като малка искрица скрита в сърцето и пазена за онези съкровени моменти на тъга появяващи се със спомена за отдавна отминала любов
- Ало!
Гласът ти ме въвлече във бездна от неизмерима самота. Тягостно чувство на безпомощност и падение. Исках да плача. Просто да сложа глава на гърдите ти и да плача.
- Ало, какво се е случило, защо мълчиш?
Искаше ми се да изкрещя. Да случило се е, случи се много отдавна когато си тръгна и ме остави опустошен и отчаян на онези стълби.Само ако знеше, че с тебе си отиде и всичко което имах. Само ако знеше колко километри пътувах за да стоя нощем под прозореца ти докато спиш. Само ако знаеше колко те обичам все още, сякак беше вчера когато те срещнах. Как да ти обясня че, вече не съм момчето което познаваш. Как да ти кажа, че това момче което можеше да се оправи с всичко се превърна в един смотан и самотен мъж. Не ми остана нищо друго освен да пиша за миналото. За мен няма бъдеще без тебе. За мене ти си утрото и вечерта, началото и края.
- Моля те, кажи нещо, кажи ми, че си добре!
За тебе бях момчето което целуна за първи път и на когото се отдаде без свян. Колко дълго те целувах преди да се любим, и след това. За тебе бях любовта която си чакала толкова дълго, а сега съм само име появило се на дисплея на мобилния ти телефон.
Уинампа свиреше Шербургските чадъри. Бях малък и сам в голямата стая, плачех и слушах гласът ти. Май това е всичко което ми остана.
|
|