Германецът 2
дата: 19-07-2010 @ 15:25:48 EEST
рубрика: по света и у гъз
средата на лятото, 2004 г.
Бях си го набелязал този наблюдателен стълб за референтна станция, защото се намираше на един по-висок баир и се откриваше добра спътникова видимост. Инсталирах приемника и GPS-а, инструктирах работника, които щеше да остане да пази апаратурата, прибрах излишните кабеляци и кутии отзад в багажника на “Берлингото” и се настаних на предната седалка до шофьора.
- Аре Стефанаки, готови сме тука, давай надолу.
- А младежа няма ли да идва с нас?
- Не, той остава да пази тука.
Потеглихме обратно по черния път, към следващия набелязан стълб, където щях да инсталирам и втория GPS.
Намирахме се в една местност, близо до село Михалково, където трябваше да измеря и координирам новосъздадената опорна мрежа, за нуждите на почващото строителство на новата язовирна стена "Цанков камък". Стената щеше да бъде дъгова, с двойна кривина. До сега в България нямаше строена такава.
Освен мене, отделно бяха дошли главния ни инженер, началника на техническия отдел и началника на ремонтния отдел. От страна на инвеститора също присъстваха няколко шефа. Имаше представители на ръководството на техническия надзор, както и от ръководството на австрийската фирма, която щеше да осъществи изграждането на язовирната стена. Няколко преводача, други технически лица, както няколко досадни журналиста. Цялата група, наброяваща общо около двадесетина човека, че и малко повече, се движеше вкупом и обикаляха из околността.
GPS-а, който ползвах беше последен писък на техниката в тая област, и в стационарен режим подсигуряваше точност от няколко милиметра.
Инсталирах системата на третата поредна станция, когато се появи началническата група барабар с всички съпровождащи я. Спряха за малко покрай мене, нашите шефове не пропуснаха де се похвалят на австрийците и журналистите със свръх апаратурата, с която разполагаме, след което групата се отдалечи на десетина - петнайсе метра от нас и нещо заобсъждаха.
За достигане на гореспоменатата точност от няколко милиметра, беше необходимо GPS-а да престои около час на съответната станция. Приключил с настройките му, прибирах излишните кабеляци и кутии, когато чух познат глас:
- Ооо, Мите...
Обърнах се, надявайки се да съм объркал гласа.
Не бях.
Пред мен цъфтеше Пачо Германеца.
В цялото си великолепие, по раздърпан потник, шушлякови гащи и неизменните си еспадрили с извънземен цвят.
Прозвището "Германеца" идваше, не защото Пачо имаше каквото и да е общо с Германия, а защото беше от село Герман, основен културен център в Софийска област.
И до днес названието за хубава дървена тояга с човешки бой е „сопа”, което произлиза от „шоп” - тоягата, която някога местните използвали за основно оръдие на труда.
По времето, когато за първи път срещнах Пачо Германеца, изобщо си и нямах представа що значи явлението истински, натурален, 100%-ов шоп. До първата ми среща с този колорит, изобщо и не обръщах внимание на подобни обръщения - ей шопе, ооо шопе и т.н. Просто го приемах като етнографско понятие и толкова.
Та, при първата ми среща и пътуване с Германеца, затънахме в една огромна локва, случай описан в един друг разказ. Тогава разбрах, че идеята да даваш акъл на шоп не е добра, защото той обикновено прави точно обратното на това, което си му казал. И изобщо каквото и да правиш, специално пък тоя шоп беше безкраен генератор на простотии и глупости, коя от коя по-голяма.
- Ооо, Пачо – отвърнах – кво праиш тука бе?
Здрависахме се и Германеца продължи гръмогласно:
- Ами с Ифа-та съм дееба, докарах тука некакъв агрегат от базата, нещо им требвáл.... – и се хили – Митеее, пак ли мериме бе, ъъъ? Е най-обичам тъй, га геодезист мери, па аз да си почивам у колата, еле па га пèре и дъжд, хъ, хъ, хъ...
Тамън щях да го контрирам, че тоя път и аз докато меря ще си седна в колата, но Пачо продължи:
- Ае, Мите, щех да зáбравъ бе, мноо поздрави от Павката!
Гледам го учудено, щото нямам спомен да имаме общ познат на име Павката.
- Кой Павката? - И докато питах се усетих какъв ще е отговора, ама късно...
- Дет та иба зад лавката, хъ, хъ, хъ...
Подпря се на отворената предна лява врата на „Берлингото”, точно до Стефанаки, който си четеше някаква книга. Даде му един лек затвратник и му вика:
- Ко става бе, Стефчоооо?
Стефанаки затвори книгата, погледна го и му вика:
- Ооо, Пачо, ти друга работа немаш ли си бе, кво си се развикал с твойте простотий, глей ся колко начлници има тук – и хилейки се му сочи групата до нас...
Германеца хвърли един бегъл поглед през рамо към началническата група, така както си се беше подпрял на вратата на колата, направи неква кисела физиономия, след което ни в клин ни в ръкав рече:
- Я тихо, тихо...!
Не че някой друг, освен него, дигаше шум.
Погледнах въпросително към Пачо. Изглеждаше странно, беше придобил някак си одухотворено изражение......
- Що бе Пачо, кво става? – попитах учуден.
Миг по късно отговорът му последва под формата на мощна пръдня, която разцепи ефира като рев на прегладняла група от стотина бенгалски тигри. На „Берлингото” без малко да му изпадат страничните огледала, на Стефанаки му се нацепиха стъклата на очилата, а GPS-а изписука отчаяно и даде input data error!
Всички от стоящата наблизо група бяха обърнали глави към нас и ни гледаха с къде озадачени, къде възмутени изражения.
Идеше ми да се самодезинтегрирам, да се превърна в птичка, да стана облак.... Ебаси излагацията!
Стефанаки, цял изчервен, навел глава, опитвайки се като щраус да се скрие под волана, процеди през зъби:
- Ааабе, дееба майка ти шашава, мое ли си толкоз прост бе, изруд неземен!!!
А Германеца сви рамена, разпери невинно ръце и с доволна усмивка се изцепи:
- Ееее, я пъ ти, на обед толкоз го храних, мое ли ся да му не чуем гласеца бе???
|
|