История за Каина и Авела
дата: 01-09-2010 @ 16:11:14 EEST
рубрика: дневникът на
Срещнах Авела в един забит бар, в един забит град, някъде в прахоляка на юг. Беше барманка, но не отказваше и някоя друга услуга срещу заплащане, стига клиента да не беше много гнусен.
Вършеше тези услуги но само в определени дни. В дните когато беше Тя.
Авела беше шизофреничка и имаше раздвоение на личността. В дните, когато не беше Тя, мълчеше и беше рязка и груба. През цялото време четеше библията зад бара и си мърмореше нещо под носа.
Живеех под наем в една стая на две пресечки от бара, тъкмо бях напуснал работата си в столицата и с малкото спестени пари, обикалях насам-натам в опит да събера парчетата на нещо, което се беше счупило. Какво, кога и как се беше счупило вече не можех да си спомня.
Обикновено отивах в бара към 7 часа вечерта и пиех по 3-4 водки и някоя друга бира, бъбрех с разни непознати, а ако някой донесеше китара откарвахме до сутринта.
Една лятна вечер седях в бара, а на вън валеше проливен дъжд. Беше празно – доста хора бяха заминали нанякъде за лятото, а на други не им се излизаше в този дъжд и вероятно пиеха в къщи. Авела пушеше отегчено и зяпаше в телевизора. Носеше къса червена пола, тясна блуза с голямо деколте и обувки с най-високият ток, който съм виждал.
Вече бях на трета водка и се престраших:
- Аз… ами…колко пари ще искаш ъъъ за такова…
- 50 – отговори тя без да отвърне поглед от телевизора
- Ами добре, става
- Днес ще затворя по-рано и без това няма никой. Ще се качим в стаята горе.
Стаята беше малка с едно легло до прозореца, облепен с пожълтяла хартия, стол, малка маса и кошче за боклук, в което имаше използвани презервативи. От тавана висеше крушка, която хвърляше някак особена светлина, от която сянката на Авела изгледаше двойна.
Направихме го. Платих и. Реших да си ходя.
- Ако искаш да слезем в бара и да пийнем. Заведението черпи. Няма да отварям – само аз и ти.
- ОК – казах и си обух обувките.
Слязохме, тя сипа и на двамата, пиехме и мълчахме.
- Понякога, май доста често чувам гласове – каза тя – преди време ме водиха на лекар, изкараха ме луда, ама аз не вярвам. Някога имах сестра,която изчезна и никой не разбра къде е.
Оттогава чувам този глас. Мисля, че е нейният. Все не е доволна, все ме поучава, иска, настоява за разни неща….Незнам… трудно е.
Щях да кажа някакво клише от рода на ’’Всеки има своята лудост’’ но се въздържах.
Разказах и аз себе си. Е – каза тя – май си по зле от мен – и се засмя – Наздраве!
На другия ден, когато отидох в бара, Авела я нямаше – беше Другата. С бяла закопчана до горе блуза и дълга черна пола. Седеше зад бара, четеше библията и гледаше с отвращение клиентите. Дори се развика на някакъв, че пали цигара от цигара, а димът и пречел и се чувствала като в ада.
Продължих да ходя през цялата седмица, но в бара не беше Авела, а тази другата, с библията.
Реших да замина отново, бях се застоял доста в града.
След няколко месеца скитане, минах отново през града и бара на Авела. Но той беше затворен. Останах да спя в един евтин хотел. На другият ден отново отидох до бара, но той пак беше затворен. Поразпитах насам-натам и разбрах, че през последните месеци Авела не се появила въобще – през цялото време в бара била Другата, докато накрая не решила да затвори заведението защото било дяволско.
Една седмица преди да се върна в града,открили Авела обесена в стаичката над бара – облечена с късата пола и блузата с деколте.
На пода под нея се търкаляла обувка, с най-високият ток, който някой в града бил виждал.
|
|