Неделна партия шах
дата: 30-07-2013 @ 15:55:19 EEST
рубрика: литера-туря
Необичайно топъл декември, нещо на тоя сняг не му се идва, не само в
мръсните градчете, но и по планинките. Та доста хора имаше на гарата в
Стара Зара, да чакат влака за Софията. Той си я беше прегърнал за 'чао'
и сега я гледаше увиснал на прозореца, мисълта че го изпращат го топлеше,
'щото отдавна не се бе случвало,...
а и предишните момичета предпочитаха да ги
изпращат.. - ..но не и тя, тя е специална.., к'во ста'а бе мамка му деба.." - течеше мисълта му в тоя момент, последната част породена от изненадващото и насилствено натискане в гръб.
Някой с по-голяма раница (копеле, моята
раница е по-голяма от твоята - махай се от пътя ми) си ползваше правото на разминаване в тесния коридор.
Няква смахната лелка.. не се разсейвай -
подай ръка на Момичето, гледай я като зашеметена кокорджъ и излъчвай любовни
позитрони и може би другата седмица пак ще те вземе с нея на хижа :) само не казвай глупости като "обичам те", тва са признаци на зараждащата се мания.
Последно изсвирване на шапкарите по гарата, съмнителни нинжа сигнали с фенерчетата и трена потегляяя.. туф-тутуф - ускорен (ултра) бърз влак - 4 часа тутуф-тутуф нооо, той имаше план - да си спомня хубавия уйкенд и любимия човек и да си
крой планчета за бъдещето...
- Сооофке ма! ама Маргото ма, на баба момичето - в Ниш - златен медал и купа на шах ма Софке ма, 1-во място, източно-европейско, на баба момичето! - проехтя зад него еуфоричен и съвсем не-притеснителен глас.
Бърз укорителен
поглед разкри лелката която предизвика пернишкия му комплекс с по-голямата си
раница.
Оффф - тая пък кво се развикала... айде нека си се радва явно има повод - сега ще затвори - то скъпо.... му мина през ума... обаче лелката явно имаше 500 безплатни с натрупване който беше решила да пази за сватбата на брачедката Донка
ама сега Маргото, на баба детето умното, беше спечелило златен медал и купа - ударничка! и сега цялата рода трябваше да бъде уведомена на висок глас, както и 2-та съседни вагона и всички гари покрай който минаваше УБВ за столицата.
Лелката по невиннo бабешки се извиняваше в 3-то лице - "...аз малко тука викам да ма чуате, и се извинявам на пътнициете ама съм толкоз зарадвана ма Снежано ма, какво дете - на 8 годинки шампион ма!..." - та не вървеше човек да и направи забележка... музика нямаше как да си пусне - телефона си го купи за 20 лв - нокия, имаше фенерче.. хубав телефон, ама нямаше музичка.. и в главата му се настаниха съвсем различни от плануваните мисли, как ще стане и ще
обясни на бабката мъките адови и как черния господар за нея е отредил занимателни неща за следващата вечност, как и тя и цалата и рода ще бъдат фигури на шахматна дъска и маргото - на баба надеждата, ще ги командва в безнадеждни партии срещу най-отвратителните изчадия на католическата мисъл.
Ммхм прекалено 'Лимбоник Арт' - трябва да послуша нещо друго, реши да отвори процореца. Дъртата чанта беше добре подплатена и явно навикнала.
Пробва метълско държание, поуригна се 2-3 пъти - бабето разказваше невъзмутимо историята на
поредния братовчед. 2 часа минаха във крясаци за успехите на малкото генийче на бабка и ядни
мисли за отмъщение.
Накрая не издържа, нещо в него прещрака - вече не се контролираше.. все едно някой от демоните в пустеняшката народна литература го беше обзел. Изправи се рязко, видя ръката си да се просяга и сграбчва олепения с изолирбанд сиеменс це-40, чу се да вика на изплашената и свита женица и се видя как хвърля телефона през отворения прозорец.
Тука правим леко превъртане с картина: кондуктори, разправии и 20 лв. поолекнал за обещетение и 2 часа по късно си беше в Сф (никога не и се бе радвал толкова). Обади се на милото, че се е прибрал, прибра се в квартирката, легна и забрави.
Нещата се развиваха добре с Нея, усещаше го. Във сряда си говориха как уйкенда ще отидат в Кермен кадето семейството и имаше стара фамилна къща. Ще идат заедно! Ооойеа, бейби!
Петъка се домъкна бавен и славен, дори и шефа се беше заразил с добро настроение и го пусна 1 час по-рано да "ходят младите да се веселят, аз като бях като тебе...."
Тя го чакаше усмихната и нереална, махна
му докато автобуса паркираше. Със слизането си я целуна и прегърна - усмихнати като шибани херовимчета.
- Айде в колата, че родата чака. Братовчедчето ми е спечелила първо място на финалите по шах за слепи...
|
|