ХАЙКУТА
дата: 04-03-2014 @ 16:21:14 EET
рубрика: по света и у гъз
Празна чаша бира.
Пустота.
И бирата беше ледено студена.
Празна чаша бира.
Пустота.
И бирата беше ледено студена.
Кажи ми, защо така?
Стеле се пак мъгла,
а таксито вече чака.
На белия лист- букви.
Висока ограда ме спира,
а луната осветява моя път.
Лампите изгасват.
Гади ми се.
А фасовете догаряха в пепелника.
А бяхме само трима.
Хлъзгав е тротоарът.
Синева.
Котка мяуче умислено.
Така помислих аз.
Все пак- не бях аз.
Тълпа безмозъчни идиоти.
По- зле е било.
А дъждът валеше твърде бавно.
Сбогом, чаши!
Глупакът бърза бавно.
Пресъхваме безкрайно.
Вее вятър.
Бирата ми свършва.
А лампите угаснаха тъй внезапно.
Зяпнах. Сега!
Някой е заспал
на мокрия паваж.
Липса на пари.
Страшно е!
Не съм на себе си.
Отново е сутрин.
Не ги виждам;
Слушам, но не разбирам.
Влакът пристига
отново и отново
сред напъпилите минзухари.
Трамваят закъснява.
Тъй питаш ти.
А бяхме близки, токова близки.
В небесата- птици.
Пари отново няма.
Я, пуснете Judas!
Братя, помагайте- мизерия!
Налей ми голямо!
Да бяхме по- добри, ега ти!
Пепелникът е пълен.
Музика в бара.
Няма кой „чао” да ти каже.
Литри гаден алкохол.
Грохота на водопада.
Всичко е както преди.
Ебе ми се!
Симфония на разрушението.
В кредитната карта нямаше нищо!
Шкембето мирише на лайна.
Смисъл няма- да!
Ше ‘зема да си ходя!
Секуритате Румъния Площад...
Риба пее фалшиво...
Много тъпа телвизия, егати!
Купичка мокри фъстъци.
Отвинтих една капачка.
Пуканки между циците и кино.
Глуха улица.
Сливи за смет.
А боята съхнеше бавно.
Пяна от лайна.
Стригани овце бродят.
Изпихме, каквото можахме.
Пак изпуснах влака.
Не сколасах.
Самосвал да бях сега!
Клиторът набъбна вкусно.
Дали да се обръсна?
И водопадът потече нагоре.
Сезон на студове.
Няма ст’инки, ‘баси!
Все пак обичам кисело зеле.
|
|