| АМАРО-част I |
 pink_devil написа
Около добрите дела винаги дяволи се въртят.
Японска народна мъдрост
На Амаро вече сериозно почваше да му писва.От 1200 години насам не беше излизал отпуска и това го изнервяше-е,не че кой знае колко го интересуваше какво става на земята,обаче положението в Ада вече беше непоносимо.Демоните по цял ден пушеха крек,играеха свара,наливаха се с грог(което беше повече от излишно,понеже така или иначе в пъкъла си беше топличко,ама нейсе),абе никой грам не ебаваше за осъдените на вечни мъки.Което си беше напълно основателна причина те да се разхайтят.Най-наглите даже си позволяваха да крадат лед от генераторите.Безобразие!Още повече,че с това ощетяваха уискито на Амаро и той от бая време се канеше да предприеме крути мерки.Но вече 84 година си оставаше с каненето...Единствената по-сериозна дейност на подчинените му беше да се обзалагат кога Хю Хефнър и 50-те най-изявени девици,които работеха за него,ще се споминат,за да настане истинският Рай в Ада.Голям труд,няма що.Амаро се почеса замислено с опашка зад ухото.Не биваше така,наистина нещо трябваше да се направи...На Луцифер,баш шефа,въобще не му дремеше за какафонията долу и беше оставил генералният си супервайзър да се оправя самосиндикално.Луцо твърдеше,че трябва да се разправя с “ония малоумници непокварени”,или иначе казано със силите на светлото,доброто и бла бла бла...Не че не беше вярно-открай време Доброто и Злото си погаждаха мръсни номерца с цел събиране на повече клиенти за фирмите си.Обаче това неговото вече си беше чисто клинчене-че каква полза от много калабалък,като няма кой да ги озаптява?Затова и Амаро реши да се отърве и да си вземе отпуска.Така де,да се оправя който има зор.Той знаеше,че издействането на такава няма да е лесна работа-Месир като се заинатеше,равен нямаше.А щеше да се заинати!Но главният демон реши все пак да пробва-след 2-годишно колебание,един хубав(доколкото хубави са изобщо дните в 12-я кръг)огнен ден Амаро се помъкна към кабинета на Луцифер.Когато стигна до вратата чак му се изправи козината на гърба.Масивният огнеупорен обков искреше в различни нюанси на черното и червеното-от алено до гарваново черно,от виненочервено до графитено сиво.Буквата омега красеше четирите ъгъла,а дръжката на вратата-във формата на скелет-затворник със сериен номер 666-предполагаше изключителна недружелюбност от страна на собственика му.Амаро похлопа,но не дочака отговор и предпазливо се умъкна вътре.Там,сипейки цветисти псувни на странни езици и ръсейки мълнии,нервно крачеше Лукавия.
-Месир...-плахо започна Амаро.
-Кретени!Хрумнало им да се изповядват!Вандали с вандали!На ония пък им хрумнало да ги опрощават!!!Мърльовци!279 352 човека,Амаро,точно толкова днеска се изповядаха в скапания Рим!За нас-пак големия!50 серийни килъра,12 педофила и 39000 прелюбодейци!Мерси!!!!Те и без тва ни бяха в кърпа вързани... Ние Ад ли сме,или кво?!Къде останаха славните времена...Къде,по ангелите,ни отиде репутацията?!-тук Месир вече откровено хленчеше.
-Шефе,адски ви съчувствам.Ама искам отпуска-изплю камъчето главния демон.
-Отпуска?!Отпуска?!?!Отпуска?!?!Ти се сдуха тотално,Амаро.Oптимизма ти ме изумява.Ами ония проклетии измрелите кой ще ги пази,бе,оу? Аз да не съм им пъдар бе,дарлинг?За ко ти плащам,а?!
-Всъщност,шефе,ти не ми плащаш...
-Икономиката е в застой.Плащам-не плащам,за ко са ти пари?Вместо да се радваш,че изобщо имаш работа,тръгнал да ми се жалва,че не съм плащал...Ех,алчност,алчност..Неблагодарнико черен,чуй ме хубавичко....
В този момент звън на гонг прекъсна сатанинското словоизлияние.Търсеха го на втора линия:
-Слушам.Естествено,че разбрах,че сте олигофрените райски,никой друг не почва с “Добър Ден”.По презумпция дните тук не са добри...Какво?Пощръкляхте ли вие,бе?Къв месия?!Неее,няма начин.И аз да пратя?О-о-о,ще пратя и още как!Борба на неутрален терен?Чудно!Без номера,разбира се...И без дяволии,даа,аз съм почтен...Сами си го натиквате!-просия Луцифер и тресна слушалката.
-Амаро,виж сега,размислих за молбата ти.Ще те пратя на земята.
-?!?!?
-Е, не е точно отпуска...Да го наречем командировка.От Рая пращат долу-тяхно долу-месия.Пратеник,който да насърчава хората към добрини.Ти пък ще ги подкокоросваш да правят злини.Утре те пращам горе-наше горе-и ще видят те!Ще седиш една година.И,Коледата и Великдена трябва тотално да ги освиниш,има ли изобщо нужда да ти казвам?
-Ами,добре..-въздъхна Амаро и затътри лапи към вратата.Не беше каквото искаше,но пак по-добре от нищо.Тъкмо отваряше и зад гърба му прокънтя глас:
-И си избий от главата това за мотането из египетските пирамиди.Знам,че са страхотни местенца,ама те пращам работа да вършиш.И хич не се обръщай да ме поглеждаш въпросително.Не напразно ника ми е “Лукав”.Знам те кви ги кроиш.
-Добре, Месир.Няма, Месир.Избих си го, Месир…заподмазва се Амаро и се пръждоса…по дяволите, естествено.
Денят на демона започна многообещаващо.Като никога осъдените от сектор G-84 не пееха псалми.Това открай време си беше най-проклетия сектор,дори и според разбиранията за проклетия в Ада.Грешниците в него,по необясними причини,вечно се надвикваха да пеят ония светотатствени песнички,от които всяка дяволска козина настръхваше.Мъченията и изтезанията ни най-малко не ги стряскаха,а,напротив-още повече ги озверяваха да вият.Действително,нищо не можеше да депресира повече адските чеда от “Аве Мария” или “Многая Лета”.Обаче тая сутрин проклетниците от въпросното отделение подозрително се бяха умълчали и кротичко си се гонеха в казаните.Пак по някакво странно стечение на обстоятелствата,леда в генераторите беше достатъчен и уискито дори не вреше.Явно Месир от малко-малко се беше заинтересувал от владенията си.Амаро се заприготвя.От този ден нататък(беше вторник) в продължение на една година щеше да се шляе в света на хората,така де,на живите такива,и да ги покварява.Ех,че кеф! Той блажено се потърга с нокът зад сфинктера(дяволската анатомия е малко по-сложна от човешката,но и за това ще стане дума),почисти ушната си кал и я изяде.Кеф,кеф,кеф!Стегна набързо бохчата си-два мухлясали парцала,ноктя от саблезъб тигър(все пак бе и доста суетен),черните слипове,помада срещу ангели,две развалени кучешки опашки,вакумирани конски очи(за да похапва пътьом)-и хукна НАТАМ.
Е,да не вземе сега някой да си помисли,че демона се появи на земята с гръм и трясък в облак дим,ей така,просто от нищото.Едно беше да преливаш от пусто в празно и обратно в пъклото,съвсем друго си беше на земята.Така че Амаро бая се поозори докато стигне до белия свят.Единственото,което го спаси от удавяне в Стикс беше безсмъртието му,а пък копаенето с рога на разните му там земни пластове беше наистина гадост и половина.Най-сетне,с козина,влъхнала от потта и с малко нащърбен ляв рог,той усети човешко присъствие.И макар появяването с гръм и трясък от нищото да беше проблем,то транспортирането на разстояние от 2-3 километра не го плашеше.Така че той се стегна,промърмори някакви заклинания(не че вършеха работа;просто традицията го повеляваше)и след има-няма секунда,стремглаво се строполи в някакво приятно местенце.Беше съвсем по вкуса му-сумрачно,зловонно,гъмжащо от плъхове,хлебарки и прочее издънки на фауната.Обаче,все още не беше човешкия свят,поне не обитаемия.При проверката,която Амаро направи с харизания му от Месир пътеводител,демонът установи,че се намира в една от градските канализационни шахти на градчето Ла Гонзая,което пък се намираше точно...Абе,на топло.Той фиксира една стълбичка и с неподозирана сила и злост се метна връз нея.Леко отмести капака над главата си,и аха да се покаже гагата навън...когато разбра колко брутално го беше измамил Негово Адско Височество Луцифер.Светлината,която го обля,беше непоносима...светлина,миризмата на живи хора го влудяваше отвсякъде,а за капак,таман се подаде главата,когато нещо голямо,шумно,странно на вид,и при това движещо се само,за малко да му нащърби и десния рог.Демонът мъдро прецени,че това ще да е резултат от прогреса,и по-специално-от прогреса,който Месир диктуваше.Това умозаключение донякъде го успокои-дори и на уж неутрална територия,той пак бе предимно в свои води.Окрилен-е,метафорично казано де-той вече твърдо реши да се покаже горе,когато друга,много по-стряскаща мисъл го закова в първия миг,а във втория го накара шеметно да се юрне обратно в канализацията.
Не че демонът не беше виждал хора.Беше.Само че преди около 1200 години.В Преизподнята те пристигаха само по аура,обаче той много се съмняваше,че и по улиците си ходят така.А дори и по аура,Амаро ни най-малко не приличаше на човек.Беше висок около 1.40,с опушено сива,тук-таме с ръждиви оттенъци козина,опашка-два пъти по-дълга от него,ни повече,ни по-малко,а точно 2,84.см,с длъгнеста зъбата муцуна и наситено червени злобни очички.Два рога красяха главицата му,само дето откакто си нащърби левия,те по-скоро му придаваха комичен вид.Имаше нещо зловещо в Амаро,да-а именно лапите му.По последната фешън тенденция в Ада той ги бе оглозгал и си беше пуснал маникюр с впечатляваща дължина 16 см. на скромните три пръста.Говорейки за анатомията,трябва и да спомена за сфинктера-при демоните той беше разположен между рогата,което пък правеше процеса отделяне изключително живописен.Така че,подозрението му,че няма да се впише в градския пейзаж,беше повече от основателно.Пък освен всичко той имаше мисия-да сее зло и разврат-нещо,което едва ли би му се удало в тоя вид.Най-много да изплашеше хората и да го отбягваха,все едно е дявол.Пък и като се сетеше за ония истории с тамяна,кръстовете,чесъна,среброто и прочее глупости,които невежите земляни тържествуващо щяха да размахват под носа му,само се изнервяше.Те,разбира се,нямаха никакъв ефект-тамяна и кръста бяха измислици на Църквата,за да си мислят хората,че има отървия от злото,или поне,че на земята има.За чесъна и среброто да не говорим-те бяха предназначени за вампирите,които по същество не бяха лоши,само дето откакто Месир им спря командировъчните и те вече не се вясваха по земята,а лентяйстваха в пъклото.Така че всичките тези дивотии не пречеха на Амаро,ама много го дразнеха.След тези размисли и съответните изводи,до които стигна,демонът прати прошение до шефчето с няколко молби: да му прати списък с топ 100 мъже на планетата;списък,с подходящите за него коли(разбра,че онова бръмчащото горе,дето щеше да го отнесе било кола именно);да му достави от заклинанията за полова мощ и за уроки;и,разбира се,да му прати източник на пари.Поне за тях знаеше.Е,едва ли още сечаха монети от по 30 сребърника,но парите си оставаха пари-как го казваха,нали те били корена на всяко зло...Освен корен на злото те имаха функция и “ключ към хорските сърца”,несъмнено.Така че Амаро изпрати прошението си по телепатичен път до Лукавия,сгуши се до един плъх в кьошето,засмука едно конско око и зачака пратката.
Не му се наложи да чака дълго.Общото между Сатаната и Дядо Коледа беше,че и двамата правеха подаръци веднъж годишно.Само дето Дядо Коледа даваше на тия,които са слушкали,а Сатаната-на тия,които не са.За Амаро явно бе настъпила Коледата,макар и да има нещо нелепо в това демон да получава подаръци за Рождество.Съвсем в стила на Луцифер,както си смучеше закуската,дяволът забеляза по една от вадите,стичащи се в канала,да се носи голям черен кашон.Трескаво се спусна към него и изгриза опаковъчната хартия.Определено остана очарован от съдържанието-измежду списъците с коли и мъже проблясваше и кредитната карта-на пръв поглед повече от обикновена.Интересното беше,че се захранваше нон-стоп в неограничени количества.И ако печатниците за фалшиви пари,които бяха разбили НСБОП,бяха добри,то тази,от която пристигаха парите на Амаро беше дяволски добра.Наред с тези джунджурии в колета се мъдреше и послание от Месир,което гласеше:
“Злонравно мое чедо,
смятам,че трябва да си наясно с обстановката горе,и затова ще ти изясня как стоят нещата.В света имаше две голеееми Световни войни,сещаш ли се за оня проект,за който ти бях говорил-е то това е де.Муха-ха-ха(демонично).Създадоха атомната бомба,много симпатично изобретение мен ако питаш,не знам кво не й харесват.Навъдили са се бая терористи,виж свържи се с тея пичове.СПИН-ът и той не лъже,виж там направи нещо да зарибяваш хората.Измежду чудесата,които се появиха откак не си се вясвал горе са “Титаник”(ама как само го потопих,а,му-ха-ха),компютрите(и не ме питай кви съм му ги говорил на Бил Гейтс),Ози Озбърн...Бе ще ги научиш,нема да се плашиш.Навъртай се където има много хора.Сменяй образа си.И не забравяй за Коледата и Великден.Тръгвай,де!
Вечно твой: Шефа”
Демонът премигна няколко пъти на парцали и загледа тъпо.Както всяко адско чедо нарцисизмът му нямаше граници и той въобще не смяташе,че външния му вид е кофти.Е,в името на каузата щеше да стане-та нали влизаше в човешки образ.Хвана списъка с “топ 100”мъже на годината и тъпо го зяпна.Най-сетне погледът му се задържа по-сериозно на един индивид,носещ странното заглавие Вин Дизел.Имаше нещо много достолепно и зловещо в него и това се понрави на Амаро.Все пак реши да не се преобразява 1 към 1 и затова добави малко рижа косица на иначе плешивото теме.Такааа,сега беше хубавец от класа. Дано само не се беше престарал.Оставаше му само да излезе на улицата и да почне със зулумите.Горчивият опит обаче го научи,че капакът на канала не е най-доброто решение.Затова той реши да заложи на транспортирането.И понеже нямаше съмишленици и нямаше кой да натисне копчето download,Амаро си скръцна със зъби,промърмори дежурните глупости,и...
Ударът не беше от най-приятните.Наред с човешкия облик бе добил-макар и незначителна-част и от човешките усещания.Добре,че поне,наблизо нямаше никой,защото много би се шашнал да види как от нищото някъде горе,в храстите с гутаперча се строполясва червенокосия Вин Дизел.Същият стана,изтупа се и с лека котешка походка се понесе по алеята.Сега идваше и следващия проблем: да търси място с много хора.Къде,къде...Ами да!Естествено-в детската градина.Че каква по-подходяща цел за покваряване от децата?Е,щеше да му се наложи да преодолее естествената си погнуса от тези малко твари,но изкуството искаше жертви.Изкуството да бъдеш гад.Точно така,ще иде в детска градина...Но в тоя вид?Вин Дизел в забавачница?Лелката,която след 5 минути продължаваше да крачи по алеята имаше приятно самодоволен вид-находчивостта на Амаро нямаше граници.Без учудване установи,че знае едно такова място и смело закрачи натам.Влезе в преддверието,изкачи стълбите и попадна в едно коридорче.Навсякъде имаше детски шкафчета с картинки-котета,мишлета,зайчета...Г-р-р-р,непоносимо.Добродушната на вид лелка яростно съскаше.Добре,че се озапти навреме-тъкмо когато истинската лелка тромаво пристъпваше към него.
-Добър ден,госпожо!Какво обичате?-сладкодумно изчурулика тя.
-Виж сега,първо денят не е добър,не и за теб.Второ,надявам се,ама искрено се надявам,че скоро не си се изповядвала.Пък и че като цяло си била зла жена,иначе ще си имам грижи с Месир...Трето...-Амаро ловко скочи към възпитателката и яростно я ритна по пищяла.Тя,от своя страна изохка и го загледа възмутено.И не след дълго направи фаталната крачка-всъщност,последната си крачка като пристъпи към демона.Със светкавично движение той й би една подсечка и лелката тежко падна.При което пък полилеят на долния етаж също падна.Само дето полилея не си удари главата в ръба на шкафче с картинка коте.За да е сигурен,че я е довършил,Амаро я нахапа там,където трябваше да се пада артерията.Сега само оставаше да я скрие някъде,като не пропусна да си отбележи наум,че джоланчето й ще му свърши чудесна работа за вечеря.Набързо отърча до кухнята и грабна един сатър.Накълца я надве-натри,просто колкото да се побере в някое детско шкафче и небрежно метна сатъра през джама.Отвън се чу жален вой,който постепенно заглъхна,ама Амаро нямаше време да се радва.Наблъска лелката набързо в едно шкафче,рита вратата докато се затвори,излочи остатъците от лелка по пода и си пое дъх.Дотук добре.Влезе в стаята за дечицата,седна в едно камионче и зачака малките жертви и техните майки(със смътна идея и за тях,разбира се)да се довлекат.
To be continued…
|
Публикувано на 02-04-2005 @ 12:00:00 EEST от solley |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.8
Гласове: 25
|
|
|
|
