| Богат, беден |
 notis написа
Подкара Ладичката към Сухата река, първа, втора, газ..... Работния ден ден беше приключил. Завъртя копчето на стария Блаупункт и след няколко припуквания радио Веселина му даде уют....
Включи на трета, като си мислеше за Голфа.... Ееее, ква кола? Купи го преди година, от Горубляне, Голф тройка, за абитуриентската на Викторчо, но седеше в гаража.... Виктор е малък за такава скъпа кола, пък и не е за наште пътища, а той само си мечтаеше, че я кара. Вечер преди да заспи, си представяше отново пътя за морето, как набираше само, а като спираха по капанчетата - завистливите погледи....Спомена за тия погледи му правеше съня приятен..... По някой път се ядосваше, искаше му се всеки ден да е така.....,но съдба мамамустара...Е, още малко... Едно апартаментче на Викторчо да вземе, па после ше се пенсионира, ше се маха, стига толкова, те годинките се навъртеха. Двайсе и трета година са ше стане, откак постъпи в службата...Веднъж това апартаментче да вземе и край, ше се обади на некой да играят карти. Не беше играл карти от десетина години, ама като се махне ше се обади...Тая пуста работа ей....
Отби към Младост. Да напазарува. Не пазаруваше в квартала, да не коментират, щото те така тръгват приказките..... тоя кво ял, оня кво пил. И в Метро не ходеше, там се некой колега ше срещне или шеф, а те гледат, се в количката му гледат.... Ама те като са прости..... ,той не е като тях, той си пазаше службата. Има време..., да земе първо апартамента, после има време са сичко...,тогава и Голфа ше кара и карти ше играе.....
Спря пред едно магазинче. Огледа се и влезе. Хляб, Викторчо купуваше, питки, а той другите работи. Пържолки взе, първо десетина, после още малко, две кила да станат, пастърмичка, луканчица и малко филенце, жена му хубаво ги редеше, като в оная кръчма в Поморие... И зарзаватче - доматки, краставички да има за ракийката. Пиеше хубава ракия, никога не му се свидеше, е то кво са са петнайсетина лева за хубава ракийка, като седнат тримата дет се вика по две чашки.... То само работа не може.Две шишенца взе и за утре вечер да имат,че той е нощна....
Излезе от магазина превит от товара на пълните торби. Отвори багажника и подреди всичко в кашона. Тоя кашон ползваше всеки ден за покупките.Да не гледат съседите.Затваряше му капаците и подмишница...Сутрин с кашона излизаше, оп в багажника, чиста работа.
На отрупаната трапеза разказваше за деня, за дежурствата.След третата чашка гледаше Викторчо с умиление и настъпваше кулминацията на вечерта. Бъркаше доволно в джоба си и вадеше пачката. Брояха и тримата, заедно. Първо педесе на Викторчо, после двайсе на майка му, а на него дребните. На останалите пари слагаше ластик, отиваха за апартамента.
След като завърши миналата година, Викторчо седеше на Кафето. Сутрин от десет, вечер до осем. В осем се прибираше за вечерята. Нямаше приятели. На Кафето сядаше на бара. Говореше измислени разговори по мобилния, като усетеше някой поглед върху себе си. Пушеше и правеше кръгчета.От време на време вадеше парите от джоба си и ловко ги преброяваше, след това издаваше заповед да се купува няква стока.....Някой път се събираха и бившите му съученици, първо слушаше, после разказваше за някви пътувания с Голфа, побойща в дискотеки и как духали манекенките.....Всички му вярваха, а наближеше ли осем, поредния разговор по телефона -” Кажи батенце? Къде? Проблем ли? Е са пала колата и идвам....ше ги изкъртиме...
Не палеше нищо.Само си спомняше един път в осем и две как баща му му запали врата.
Караше към службата. За нощна. Караше и си приглаждаше сиво-черния мустак, пусна мустаците преди десетина години. Приглаждаше ги доволно.От колко познати го бяха спасили, от съученици, съседи. Никой не можеше да го познае с тия големи мустаци. И по гласа не го познаваха. Гласа му беше станал строг, уверен, стоманен. Бързо беше разбрал, че коравия глас, прави корави пари...Зад големия мустак се скри от всичко и от всички. Нямаше вече досадни реплики „еее помниш ли оня от втори взвод”, или „ да бе на предния чин седях, не помниш ли?” Нямяше минало, нямаше приятели. И телефона вкъщи не дигаше. И Викторчо нямаше баща в училище. Баща му беше в Либия от много години.От там бяха и дъвките и шоколадите и GSMа и Голфа.
А на морето, ех тва море. Винаги си пускаше отпуската два дена преди морето.Първия ден отиваха на Илиянци. Харчеше смело, само най-скъпото купуваше. Джапанки, потници, къси гащи, дънки, хавлий, накрая купувше касети за из път.... Събираше касети. Дълго слушаше умислен пред сергията и цъкаше недоволно. Караше продавача да усилва високите, после да превърта напред-назад. Слушаше сръбски хитове, към двеста касети беше събрал.Отделно правеше и друга колекция - избрано от Марая Кери, златните хитове на АББА, най-добрите балади на Елтън Джон.....Втория ден стягаше Голфа, проверяваше гумите, чистачките, миеше го, после полиране....
Вечерта преди морето беше необичайна. Вадеха от една кутия ланци, пръстени, гривни...По пътя спираха често, със или без причина. Шегуваше се с продавачите, друг път само намаляваше и оглеждаше през отворения прозорец, после тръгваше с газ сред прахоляка. Смееше се, имаше настроение, това го развеселяваше....В Поморие клатеше неестествено ръката си с голямата гривна...В кръчмите връщаше чинийте заплашително. Той щял да им покаже това как се пече, онова как се пържи....Поръчваше бутилка и се оглеждаше надменно, като посягаше да сипе. Накрая оставяше голям бакшиш с репликата ,че ше се научат те....
Но имаше време..., сега пътуваше към службата. Нощната си беше урожай. Кръстев зимаше по един стотак, да го пише нощна в събота.
„Старшина Колев, Пътна полиция, документите и слезте, ако обичате” , това беше печелившата реплика.... Във всеки бизнес си има печеливша реплика..... Сервитьорите казват” Добър ден, заповядайте”, просяците – „ Берекет да имаш ,бате”, курвите – „Ела ‘а та работим....”
Старшина Колев боравеше умело с термините..... ,нищо не беше просто колан или талон - обезопасителен колан, контролен талон, наказателно постановление, светлинен сигнал, светофарна уредба......Умееше всяко нарушение с помоща на терминологията да превърне в престъпление.
Зоркия му поглед, отсяваше колите още отдалече, имаше нюх. Сам неможеше да си обясни, защо този или онзи да спре, но от двеста метра усещаше поредната вноска за апартаментчето...
В зависимост от марката и модела на колата и вида на шофоьра си беше изградил няколко сценария за поведение. Среден клас кола с обикновен шофьор – строгия вариант, дълги уводи, бавно подреждане на индигото, проверка в закона за размера на глобите....Натягяше ситуацията докато на човечеца му се изпотят ръцете и почне да пелтечи, тогава отпускаше хватката. В тия случаи гонеше около 50% от глобата...
Към бричките и шофьорките подхождаше по освободено „ Глей са хубав човек си, а треа се наказваме” в тая случаи почерпката идваше бързо и лесно, а размера около една трета от глобата...
С водачите на скъпите коли се отнясаше уважително, проверяваше набързо документите, ако подадяха някоя банкнота пожелаваше приятен път, ако не, ги гледаше с влажен поглед, разпитваше приятелски къде отиват и колко дига машината и пак получаваше нещо за кафе...
От време на време пишеше, но рядко, даваше на ортака да пише, имаше някъв страх...Да не стане няква разправия, да го викат, да дава обяснения, да ходи насам-натам...С ортака деляха, уж по равно. Но от три години беше с един келеш, дето цела нощ пишеше смси в колата, та едно към десет му даваше....тоа малкия келеш два-три пъти го води при курвите да им духат без пари....Но после се отказа, че то без пари, ама през това време пара се губи...
Безпогрешния му нюх го караше да застава винаги на хубаво асфалтирани пътища без много движение. Хем се лъжат със скоростта, хем няма кой да гледа...В някои по-слаби дни отиваше близо до големите кръстовища, с големи задръствания.Там винаги на някои не му издържаха нервите и кацаше...Веднъж един го разсмя, вика му „що не застанеш по средата да регулираш” . Вечерта с Викторчо много се смяха. Преди нощна зареждаше дрегера внимателно и заемаше позиция около оборотните заведения. Тоя дрегер ква златна работа е ей, то събота вечер много работа. Ама треа се работи, че то Викторчо расте, мъж за женене стана....
Миналия месец го наградиха. За юбилея. Образцов служител, без провинения, без закъснения, без оплаквания. Грамота му дадоха и премия, петстотин лева. Като излезе на събранието за грамотата шефа го прегърна и го даде за пример на младите колеги. От своя страна той каза,че такъв шеф няма никъде по света. И да търсят няма да намерят. Последните му думи бяха , че работата е над всичко. Докато слизаше от подиума всички ръкопляскаха...
Беше към пет сутринта, спря бялата баничарка на вестникарите. Шофьора си знаеше урока, подаде през прозореца няколко още топли вестника..... Разгърна първия. И тогава дойде страшната новина. Тогава видя края. Видя как се срути непостроения апартамент, как всичко се обърна с главата нагоре, как целия му свят се преобърна...
Някъв Гаврилов, дето го стягаха за новия министър на Вътрешните работи, разправяше, че щял да отмени всички нарушения, точки-мочки щял да отмени, КАТ да закрие, неква теория за саморегулиране на движението развиваше.... и пренасочване на кадрите към селското стопанство, там били нуждите на държавата. Как така бе, тоя идиот ли е???
|
Публикувано на 15-04-2006 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.77
Гласове: 241
|
|
|
|
