| КЛУБ НА ПЕРМАНЕНТНО ДЕПРЕСИРАНИТЕ |
 badmin написа
Проект на фондация “Заедно в отчаянието”
Тема на сбирката: ЗАЩО НЕ ОБИЧАМ ПРАЗНИЦИТЕ?
или КОЯ Е НАЙ-ХУБАВАТА МИ НОВА ГОДИНА?
Начало: 19,00 часа
Вход свободен
Добър ден и добре дошли, скъпи гости! Заповядайте при нас! Елате да се насладим заедно на една лека разтоварваща разходка из дебрите на умопомрачението! Отпуснете се, идват празници, няма смисъл да се стягате, няма смисъл да се тревожите за неща, които не можете да промените, поемете си дъх и ми позволете да ви представя нашия новоучреден Клуб на перманентно депресираните. Ще се убедите сами, че хората, членуващи в него, не са обикновени човешки създания като мен и вас. Това са изключителни личности, които са попаднали в депресиращата ни съвременност по някаква нелепа случайност и единствено когато са заедно, те намират някакво разбиране и утеха! Ние от Фондацията създадохме специално за тях този клуб, понеже тези сродни душици имат нужда от общуване също като мен и вас. Надяваме се в предпразничната еуфория няма да навредим на неистовия ви сърбеж за купуване и харчене, отделете ни само минутка, надникнете в душите им, а после се отдайте бясно на потребителски разврат!
Иван, 35 г. : Казвам се Иван и съм депресиран. Мразя празниците, защото ме връщат в детството ми. Тогава имаше сняг. Сега няма. При дядо на село гътвахме двестакилограмово прасе, снегът почервеняваше от кръвта, аз помагах на тате да го приколим. После пиехме вино и ядяхме мръвки край кюмбето. После малко преди дванайсет гледахме президента по телевизията и се радвахме, че имаме мръвки и вино, а президентът говори толкова приятно. И ни ставаше толкова хубаво и мило. А дечицата по телевизора пееха “Шаро е още малко кутре”. Нямаше никакви джингъл бел и подобни лиготии. Затова никога вече няма да се радвам на празника, защото никога няма да се повтори това съчетание – прасето, кюмбето, дядо, татко и аз, виното, президентът и снегът. Кажете ми вие – как да празнувам без тях? Затова на Нова година ще си пусна фешън тиви и ще гледам мацките, дето се разкарват по прашки, и хич няма да празнувам.
Петър, 28 г. : Казвам се Петър и съм депресиран. Обвиняват ме в песимизъм и черногледство. Присмиват ми се, че постоянно съм в депресия. Но не, аз не съм песимист. Оптимист съм – като онзи от вица. Песимистът му казал, че по-лошо не може да бъде. Може, може – отговорил усмихнат оптимистът. Така си е. Но не съм и някакъв маниак, не си го и помисляйте. Празниците ме потискат, а от всички най-много Коледа и Нова година. Защото тогава всички роднини и приятели искат да бъдем заедно, а аз в такива мигове копнея да съм сам. Искам сам да си празнувам, защото най-добре се разбирам със себе си. Другите са ми ненужни. Тяхното непрестанно хилене, танците им, наливането им с алкохол само задълбочават депресията ми и ми причиняват болка. На какво отгоре се радват всички те, питам се тогава. Защо са толкова щастливи, след като така или иначе ще умрат? А ако не умрат, поне ще се оженят или омъжат. И ще им се родят някакви сополиви деца, на които трябва да купуват подаръци и така нататък... И край. Дотук бяхме. Хайде сега празнувайте! Имам нужда от тишина. Тишината е истинският празник за мен. А, може да си пусна някой филм на Дейвид Линч на Нова година.
Катя, 22 г. : Казвам се Катя и съм малко депресирана. Ами щото всички ми казват кво да правя и очакват от мене нещо, а на мен нищо не ми се прави. Тоест празнува ми се, ама по друг начин, нещо различно искам. А все не мога да си го направя различно, щото навсякъде всеки ти казва това прави, онова прави и все се каня да си празнувам както намеря за добре с много алкохол, цигари и секс, и винаги плановете ми пропадат. Ами щото все се съобразявам с другите. И затва ми е тъпо. И даже и в списанията, и по телевизията постоянно ми казват това яж, това не яж, така си лекувай махмурлука, това облечи, онова си купи. И на мене ми писва. Направо ми бъркат в здравето. Ама някой ден ще сложа край на тази депресия и ще си празнувам, както си искам и за никой няма да ми пука. Ай сиктир оттук, те ще ми казват да не препивам! Не било полезно – лъжат, та се късат! А най-хубавата ми Нова година беше когато бях на 15 и се събрахме у Верчето, ама няма да ви кажа кво правихме, щото още ни издирват. Мечтата ми е да се оженя за някой супербогаташ. Или да стана модел. Някой ден ще им разкажа играта на всички!
Мария, 33 г. : Казвам се Мария. Депресирана съм. Най-хубавите ми Нови години останаха в миналото, разбира се, защото нищо добро не ме чака. Но от тогава, от миналото е и онази тъпа болка, заради която днес ненавиждам празниците. Никога няма да простя на Дядо Мраз. Заради това, че ме изостави. А толкова го обичах. Той беше истинският. Имаше си всичко. И торба. И шейна. И елени. И джуджета. А този днешният Дядо Коледа е боклук. Като в онази пиеса. Гледала съм я. Лъжец. Всички лъжат. А той е един от най-големите лъжци. Щото само за пари мисли. Но аз не се предавам и успешно лекувам депресията си. С Прозак времето винаги е слънчево и меко. Аз съм усмихната добра съпруга, пуйката е винаги изрядно опечена и подходящо сервирана в точния час, виното е охладено, елхата е украсена, дрехите на децата и съпруга са прецизно изгладени и подредени в новия гардероб, дори часовникът у дома тиктака в ритъма на доволното ми сърце. Не търсете ирония, химията е способна на всичко. Аз съм открила центъра на равновесието и изобщо вече не забелязвам дреболиите, които ми напомнят за жалкото ми съществуване и за онази пропиляна възможност да се омъжа за най-голямата си любов. Сега, от висотата на излекуваната ми депресия, наблюдавам света и му се радвам. И единствено когато се сетя за Дядо Мраз ми се доплаква. Каква хубава брада имаше и как само се смееше... Този мръсник! Беше много палав... Тръпки ме побиваха всеки път, когато дочувах стъпките му... Не ми се говори!
Георги 39 г. : Името ми е Георги. И съм депресиран, но за съжаление недостатъчно. Имам много пари и мога да притежавам всичко, което се купува с тях. Притежавам яхта и самолет. Но това вече не ме радва. Всичко ми омръзна. Имал съм много Нови години по целия свят. Дори на Северния полюс. Купувал съм всичко с парите си – приятели, любов, здраве. И вече не искам нищо да купувам. Ненавиждам купуването. На миналата Нова година се преоблякох като клошар и цяла нощ се разхождах по улиците с другите клошари. Гледахме витрините, разказвахме си истории. Сутринта пихме кафе на Централна гара с едни цигани. Накрая двама от тях ме набиха, защото казах, че парите не са целта на живота ми. Беше хубаво, главата ме болеше от ударите и се чувствах жив. Новият ми Майбах е просто един тъп железен сандък. Сега удоволствие ми доставя да се разхождам из Витоша и да карам колело. Първата си щастлива Нова година изкарах, когато бях на 14. Тогава тайно взех пушката на татко и с един изстрел видях сметката на телевизора малко преди да седнем на новогодишната трапеза. Мислех си, че телевизорът е виновен да не ми обръщат внимание на празника и се оказах прав. Телевизорът приключи земния си път в разцвета на силите си, трупът му се въргаляше по пода, а аз най-накрая получих цялото внимание на мама и тате. От тогава никой у нас не споменава думата телевизор, а въпросът защо нямаме телевизор е забранен. Аз не искам да лекувам депресията си. Усещам се удобно в нея и само тя все още ме пази да не се гръмна. За мен всеки ден е празник, защото е неповторим. За тази Нова година смятам да си подаря сватба, защото самотата ми омръзна. Искам да имам жена, която да ми роди деца и с която сутрин да се събуждаме прегърнати. И после тя да ми прави палачинки.
И ако вие като съмишленици поискате съвет от мен за предстоящия празник – просто изключете телевизорите си, ако искате да се насладите на една истинска и смислена депресия. Изтръгнете кабелите му! Според мен телевизорът е най-големият враг на доброто празнуване. Той има за цел единствено да ни разсейва и да ни пречи на спокойното вглъбяване. Качествената депресия не понася никакви външни дразнители. А ако някой от вас се колебае, мога да му помогна лично с мръсната работа по застрелването на гадняра.
И така, скъпи гости, разделяме се с надеждата, че нищо от гореспоменатото не засяга вас и вашето безпроблемно изкарване на тези празни... тоест празнични дни! А ако все пак поискате, вие също може да се присъедините към Клуба. Време е да си пожелаем хубави празници и да ви уверим, че тук ви представихме едни от най-леките случаи и ви спестихме доста по-жестоки истини! Като например на онази жена, която получава алергични обриви само при споменаването на думата празник – от трийсет и пет години тя прекарва празниците си по свое собствено желание в най-скучното място на света – кухнята – защо ли! Така че бъдете здрави и си избирайте внимателно мястото!
Автор: Анонимен
|
Публикувано на 02-01-2008 @ 00:00:00 EET от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.10
Гласове: 28
|
|
|
|
