| Партизанско движение на съвестните шофьори |
 slavi написа
Напоследък всички говорят за „войната по пътищата”. Много актуална тема в тези снеговити времена, когато почти всеки ден водещата новина в повечето медии е за поредната катастрофа и броя загинали и ранени в нея.
Над 1000 загинали имало само през 2006 година. Пияни шофьори, включително на автобуси с по над 40 пътника. Стари, технически неизправни автомобили. Нагли нарушения в центъра на София пред очите на "Органите” – ежедневно, непрекъснато. Подемат се кампании, изработват се стикери, известни личности ни призовават да сме внимателни на пътя. В сутрешния блок на любимото ми БГ Радио водещите Симо и Богдана всяка сутрин питат своя гост: „Защо всички говорят, че трябва да се шофира внимателно, но никой не го прави”.
Но не си мислете, че „Органите” бездействат в тази на пръв поглед безнадеждна ситуация. Напротив - те денонощно са на своя пост, неуморно и със строга безпристрастност констатират нарушения, документират ги в актове и издават наказателни постановления, които в края на годината се превръщат в горда статистика на МВР.
В подкрепа на тези твърдения ще ви разкажа как справедливо наказаха една нарушителка в центъра на София пет дни преди Коледа. Всичко започнало с това, че тя... спряла, за да даде път на пешеходец на пешеходна пътека тип „Зебра”. Действието й било толкова неочаквано за водача, движещ се зад нея, че той спрял с гръм и трясък в задния й капак. За щастие „Органите” се отзовали незабавно на повикването на тел.166. Нашата нарушителка търпеливо е изчакала съставянето на „Протокол за ПТП” и акт на виновния водач с намерението да получи копие от протокола, с което да поеме по тежкото трасе на застрахователната процедура. И всичкото това - под моите вещи напътствия по телефона (аз, нейният съпруг, имам къде-къде по-богат опит с ПТП, КАТ, ДЗИ и други не до там приятни съкращения).
Идва и нейният ред пред полуотворения прозорец на патрулната кола. Вместо копие от протокола обаче, тя получава… АКТ! Актът е с номер 592926/19.12.2007г. и в него е записано, че не е представила застраховка „Гражданска отговорност”. Като основание в акта е записан чл.100, ал.1, т.3, която гласи, че водачът е длъжен да носи „документ за сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке;”. Очевидно актът е съставен за това, че оригиналната полица „Гражданска отговорност” не е била налична в автомобила, а зеленият стикер на стъклото и зеленият контролен талон, в който е изписан номера на полицата и номера на автомобила, не са успели да убедят „органите”, че автомобилът има валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Зеленият талон не е ли документ? Той, заедно със стикера, по-слабо защитени ли са от фалшификация в сравнение с жълтата хартийка, наречена „полица”?
Нарушителката е шокирана, учудена, не знае как да реагира. Тя е некомпетентна, не знае какво е „превишена скорост”, „шофиране след употреба на алкохол”, „преминаване на червен светофар”, „неправилно изпреварване”, „отнемане на предимство”. Тя не владее техники като „Ама ча’ай се’а, наистина ли ше пишеш акт? Дай да го напраим по-просто…” или „Коледа идва бе човек, дай да се почерпим и да си одим по живо по здраво”. Тя няма служебна карта, която да задължава всички държавни органи, организации и лица да оказват съдействие при изпълнението на служебните задължения. Тя е един внимателен шофьор и прост данъкоплатец. Ами какво искате при това положение – направо си е заслужила наказанието.
Истински късмет в този момент е изразът на снизходителност от страна на безпощадно справедливия „орган”, който казва на нарушителката: „Добре, щом имате застраховка, напишете следните възражения: 1. Имам гражданска отговорност; 2. Ще я представя в тридневен срок.”. Това, разбира се, е много по-лесно отколкото да каже „Я се обади бързо да ти я донесат като я имаш” (ако изобщо се налага да бъде показвана оригиналната полица). Още повече че събитията се развиват на по-малко от километър от дома на нарушителката.
Мога да се обзаложа, че само за няколкото минути, в които се е провеждал този разговор между нарушителката и „органа”, поне 10 автомобила са преминали през пешеходната пътека без да дадат предимство на пешеходците, само на метри от патрулния автомобил на полицията. Но това не е толкова тежко нарушение, нали?
След като указанията на „органа” са изпълнени, тръгваме по утъпканата пътека на закона:
Ден 1 (четвъртък, 20.12.2007г.): Нарушителката отива в предпразничния КАТ-Дървеница, за да представи полицата „гражданска отговорност”. Там изключително любезно й съобщават, че има ред за изчакване, който се поддържа с раздаване на номерца. В момента обаче са раздадени 610 номерца и ако тя вземе поредното номерче, едва ли ще бъде обслужена в рамките на деня. В това време залата е пълна с „чакащи”. За тяхно удобство са подредени в редици столове като в кинозала, а на голям екран се прожектират сцени от тежки катастрофи. Поучително е, безспорно, макар и да не се показват чат такива тежки нарушения като това на нашата нарушителка.
Ден 2 (04.01.2008г., след коледните ваканции и семейни пътувания): Отново в КАТ – Дървеница, този път в 7:30 сутринта, когато номерцата още са малки. Нарушителката успява да разбере, че наказателното й постановление още не е излязло – има време, актът е със срок до 19.01.2008г.
Ден 3 (днес, 15.01.2008г., отново 7:30 сутринта): Отново любезно отношение от страна на администрацията, срокът на действие на акта е увеличен, тъй като полицията, претоварена с изключително важна работа, няма да успее да обработи този акт, въпреки неговата особена сериозност.
До тук имаме изгубени три пъти по три часа, което прави повече от един работен ден на една жена, която работи и ежемесечно плаща стотици левове данъци (освен пътния данък и задължителните застраховки). Не е трудно да калкулирам какво струва това, освен глобата, която ще трябва да се плати. Мога да калкулирам и изгубеното от мен работно време за написването на тези редове. Но не мога да калкулирам негативните емоции и изживяното унижение от всичко това.
Далеч съм от мисълта, че такива работи не се случват и в „развитите демокрации”. Абсурдите на бюрокрацията съвсем не са български патент, а и не съм от вечно неудовлетворените хора, които употребяват изрази от рода на „българска работа”, „няма да се оправи тая страна” и т.н… не това е предмет на писанията ми.
Въпросът е как да направим така, че да не се премълчават подобни неща, как да спрем да живеем с абсурдите и да се примиряваме с дребната несправедливост. Мисля че имам няколко предписания, поне за автомобилистите:
1.Ако катастрофирате леко, опитайте се бързо и на око да оцените щетите. Ако те не надвишават 200-300 лева и ако не сте виновен, благодарете на другия водач че не ви е нанесъл по-големи щети и бягайте бързо, защото сблъсъкът със „закона” може да ви донесе повече материални щети плюс нематериални такива.
2. Ако все пак се стигне до полиция, опитайте се да се „разберете” с нея на място, прибягвайки до някоя от гореописаните техники. В никакъв случай не изпадайте до прилагане на закона.
3. За нищо на света не спирайте на пешеходна пътека и не давайте предимство на друг автомобил, освен ако това не е крайно наложително. Ако все пак някой пешеходец си позволи да се изпречи пред вас на някоя пешеходна пътека, използвайте звукови и светлинни сигнали. При случай на особена упоритост от негова страна, свалете страничното стъкло на предната лява врата на автомобила и използвайте изрази от рода на „Абе ……… такъв, мо’а ли да ти …… ……., …….., ……., ……., …….., …….., ………, ………., ………. аз на тебе” и други подобни.
Ако някой може да ми даде по-добър съвет, нека го направи на svetlozar.tonev@gmail.com
заб: Пратете по едно писмо да чиляка да го подкрепим а ?
|
Публикувано на 30-01-2008 @ 00:00:00 EET от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.22
Гласове: 18
|
|
|
|
