| Най-скъпото ебане |
 notis написа
Тран-те-ду-даий, ти-ри-ди-ди-дий.
Батката полива тревата, а аз до него разпъвам маркуча. Едно майско слънце заблещило между цветовете и листята на дърветата; едно такова весело, пролетно; птички чуркат ли, чуруликат ли, ама като не минават коли правят страшен шум. Гледам ги как фъркат на лево на десно, па си си помислих - са едно чифте да имам; и си представям как се прицелвам – пуууф и пада. Бре деба, в тая красота, в тая идилия каква мисъл разрушителна ми дойде; викам си – „мое ли си такова гадно копеле, летят си пилетата, а ти вместо да им се радваш за пушки мислиш...“
Водата от маркуча тече обилно, Батката зяпа вадичките, които се образуват и мълчиме, аз пак за пилетата се сетих, търся си оправдание, дето исках да ги стрелям - сигурно е ловен синдром, дремал от хиляди години в днк-то или в костния мозък, само така е, друго няма какво да е...
Отдолу бучи една кола по шосето, след малко наближава, като зе че се показа един почти до кръста от прозореца и пцува, пцуе, кълне и майки ебе....
- Майка ти деба нещастна, тебе да те поливат, майка ти деба...
Опааа, кво стана бе, гледам го Батката не дига поглед, гледа си у тревата и си полива. Едно любопитство ме прифана; аз тоя от колата и друг път го бях чувал, но сега за пръв път го видях; и преди се се канех да питам Батката къв е тоя, ама сега ми дойде сгода. Гледам го в лицето, а той си пръска с маркуча и една тънка усмивка му се плъзна...
- Абе, Батка, кво стаа, къв тоя?
- Абе, мани, дълга история, ше седнеме на ракийка некой ден и ще ти разкажа...
- Добре – ухилих се аз....
Мина се ден два от тая работа и седаме с Батката. Леко зе да мръква, един залез пролетен; миеме зеленчука на чешмата отвън, а лицата ни червени от тоя залез. Пипнах се даже по бузата, брех деба се едно до некъв огън седиме.
Домати – едри, краставица, чушка, червен лук, магданоз, една салата като се създаде има към кило и половина. Гледам я и си викам - е тва е, нема кво да се иска повече, ама Батката ги чува нещата, отстрани й нареди плочици сирене, после в околовръс – десетина маслини, айде и зехтинчето отгоре; то стана дет се вика – да ти проговори....
Батката ги изпипва нещата - карловска луканка, до нея пастърмичка, кана айран, накрая извади ракията. Их лелеее, едно шишенце- литър и половина, от минерална вода, от фризера. Дай са две чашки, нежни, лее се като олио, студен пушек се вие от чашките, надолу към салатата...
Дзън, наздраве.
Пинахме по две-три глътки, запалихме по цигара, а мене ме гложди, викам:
-Батка, абе тоя дет мина преди два дена, къв му случая?
-Тц,тц, тц, голем глупак, навремето бехме колеги, в един отдел работехме... Ама направи една простотия, натопи ме за една далаверка и аз му изпуах два шамара...
Батката е къде двата метра, сто и осемдесе литра бидон, с едни лапи, като на гризли. Та си представих тия два шамара ква енергия са му дали на оня...
-Е та тва ли е, баси? - питам донякъде разочаровано.
-Чакай де, не бързай, това беше отдавна, после десетина години не го бех чувал. Там дето работехме фирмата затвори, аз си почнах моя бизнес, тръгна ми, чак тогава пак тоя се появи...
Батката внася некви джвъръчки, некви консумативи, разни части за ебемти кви машини, ама на едро, голем бизнес, играе там с количества, знае от кое колко, кое се сменя често, база данни има за секви винтчета, лидер на пазара както се вика. Инче земен, не се надува с парата, скромна колица, блага приказка. Блага, блага, ама съм го виждал да избушва кочината, стотина глави работници чува, кат скръцне – сичко е шпиц....
-Тоя, Вътко се казва, нали ти казвам, че заедно работехме, та ги поназнайва нещата; като се огледа в мойта търговийка, решил и той да внася същите неща....
Ай сиктир – става интересно си мисля и боцкам едно по- дебело доматче. Батката не бърза да говори, спуска вертикално едно дълго парче пастърма, отпива и продължава;
-Копеленцето се чудило, чудило кво да внесе, щото в нашта работа – тва е пиниза, да знаеш кво се търси. Той знае горе-долу, ама не знае каталожни номера, позиции. Знае от къде, знае от кой, ама не знае точно кво. И фашта Вътето и бам - в другия ми магазин....
Тръгва разказа в детайли, ама аз като преразказвач спирам тук. Отварям една голяма скоба в която се случват неща, които Батката не знае. Накъмто момента, когато той ми ги разправя тез неща и аз незнаех другите, чак после така се случи да чуя версията на другия отбор. Ето я и нея:
След фалита на фирмата в която Батката е работил с Вътко, той заминава некъде по широкия свят, няма инфо кво е работил. Минава време, връща се в Бг, вре се тук там и се се свързва с некъв доста подплатен финансово човек, от дума на дума нещата се подреждат. Оня чичко-паричко имал интереси в областта на Батката, а Вътко - малко или много е в час с тая материя. Договорката между тях е проста – Вътко организира нещата и получава двайсе процента от печалбата, а чичака вади целата нужна пара и прибира остатъка. За тогавашно време некъде към сто и педесе хиляди долара е бил масрафа. Ама Вътко алчен – за да си дигне процента си ипотекира апартамента.
Вътко е симпатяга, усмихнат, винаги изгладен, перчемлия, жените го харесват. Това си оръжие
той вкарва веднага в действие. Прави се на агент известно време - следи Батката. След като е наясно с дневното му разписание, минава в атака. Отива в магазина, когато продавачката е сама, усмивки, комплименти, лека полека търси контакт. Продавачката не е неква красавица, с две малки деца, без много емоции в живота, с брак по сметка. Та не е чудно, че Вътко върви към пробив, носи кафета-мафета, кани насам-натам... Ето една вечер семейната госпожа, скъсала синджира, пуснала опашата лъжа и с Въте на кръчма.
В кръчмата - всеки е с мисия, ама Елена, така се казва тя, не подозира за мисията на Вътко.
Тя иска да разчеша филиите неангажиращо, при това същата вечер, щото рядко се случва да може да излезе. Вътко иска да подучи неща за бизнеса, ако може и без да я ебе.
В общи линии вечерта отива на провал и за двамата. Вътко по протокол поръчва – ракия със салатата, червено вино с вечерята, конячета с торта гараш – целта му е да я опие. Елена обаче играч, смуче наравно с него, умело зима завоите на разговора, на всяко кръстовище завива към леглото вместо към работата, както би искал Вътко.
Тя го гледа с блеснал поглед играе си с косата, опитва се да е предизвикателна, той е недоволен, хванало го е, не мисли трезво и го е яд.
Тръгват си. И двамата са на сухо, всеки от неговата си гледна точка.
Вътко разбира, че Елена е костелив орех, че ще трябва да се сближи прекалено докато научи нещо, с две думи – осъзнава, че без да я ебе нема да стане. Измисля неква версия, че нямало къде да я заведе, щото му е ясно, че тя пак само за кръчма няма да излезе. Следващата седмица тя пак се измъква, но пак е една стъпка пред Вътко – уредила е неква квартира. Без кръчми, без разговори, направо у квартирата, налундзва му една путка неколко пъти, поръчва такси, опъва чаршафите и изчезва сияеща. Вътко ходи сам по тротоара и вие срещу луната....
Работата се забатчва, Вътко е при Биг Бос на отчет, разказва му детайлно, иска вредни едва ли не... Оня е кратък – оправяй се, каза че можеш.... Вътко мисли и измисля да сваля картите – пак кръчма, пак разговор, по-малко пиене. В един момент той изплюва камъчето, прави й оферта – десет хиляди долара за да му направи първоначалната заявка. Тя е обидена, но не го показва, обидена, щото ебането не е било искрено. Естествено казва, че й трябва малко време да помисли. Извива му ръцете за повече пари, защото, ако се разчуело щели да я уволнят. Той и гарантира, че щя вземе при него на работа....
Разделят се с делово ръкостискане, той е обнадежден, сипва си водка пред телевизора и мисли - работата е в кърпа вързана, ше яде хуя оня глупак, дето на монополист ми се прави....
Тука затварям скобата, да не прекаляваме...
Ракията една пивка, кръцкаме си с Батката, отвън се стъмни съвсем, до нас само една малка лампа, та спрях да му виждам лицето, само салатата и чашите се виждат...
- Заеби ги тия – му викам аз - дай за тоя Вътко ми разкажи – че нещо се беше отклонил Батката.
- Аааа, докаде бех стигнал?
- Ми, че там искал да внася, ааа отишъл в твоя магазин...
- Да, да , отишъл там въртел се неколко дена, искал да подучи нещо. Една вечер се прибира жена ми и ми разказва. Първо ми го описва, после и името му каза. Аз се плеснах в челото, викам си деба гадина ниедна, къде се вре. Та той щот незнае, че ми е жена й предложил десет хиляди долара...
- Стига бе!
- Нема стига – Батката става сериозен - Аз от там си плюх на пръстета, викам си - са ти ебах мръсната семка...
- Би ли го?
- Ти па, що да го бием, като ми е кацнал на кура? Написах един поръчка със сички мурафети, каталожни номера, количества, за сто и триесе хиляди, дадох я на жена ми и й казах да му се обади надругия ден да носи десетте хиляди за нея.
- Стига бе Батка, ти си луд – аз нещо не стоплях – и той донесе ли ги?
Адаша си отпива дълга глътка – вика:
- Донесе ги, как нема да ги донесе. Тя му дала нещата, той й броил парите, сичко точно.
Аз не питам нищо да не се излагам, пуша и си мисля, ама пак нещо не ми се връзва.
Гледам го Батката в тъмницата, а и той ме зяпа със светнали очи и разпраа:
- Не ми сфана идеята?
- Тц.
- Ми много просто - поръчах му на тоя каун едни железа непродаваеми за една торба пари.Отвори той два магазина, нареди боклуците и до там. Нула продажби, та за тва сега ме кълне...
Аз си разлях чашата. Направо се задавих, викам му:
- Ти си нечовек бе, титан, ти си му ебал майката на тоя.
- Верно е – каза Батката и избухна във весел смях.....
Доядохме салатата и аз се прибрах, дълго мислих за тая случка, даже ми стана мъчно за Вътко, баси къв номер му беха изиграли. След няколко месеца чух другата история, стана ми мъчно за Батката, баси гадното.
После си мислех за двете истории едновременно, излезна, че Елена си е най-добре, дейби тоа живот крив......
|
Публикувано на 07-02-2008 @ 18:20:47 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.73
Гласове: 88
|
|
|
|
