| Нямам нищо общо с историята освен,че я измислих |
 xipona написа
Когато започнах тази работа бях пред побъркване и бях решил,че трябва да си стъпя малко на краката.Всъщност не бях пред побъркване,а след побъркване.
Откъде да започна?
Беше лято.Слънцето печеше тихо,а Иво и аз се бяхме размазали върху горещия пясък.Морето до нас бе хладко като ръка върху нежно заоблена женска гърда с татуировка.
-И каква е татуировката?-попитах аз,защото това сравнение бе на Иво.
-Не знам,Джони,под блузата не се вижда почти нищо.Помисли малко и ще се сетиш.
Така ми викат-Джони.Джони Джама.Джони ми харесваше,но не и Джама.Отначало се дразнех после свикнах-все пак човек не си избира сам прякора,а и можеше да е много по-зле.Иво ми е приятел отдавна.Неговият прякор беше Рошавия.Един от малкото прякори,които са логически свързани-Иво просто бе рошав по рождение,с косми твърди и всеки със собствено мнение, и то доста особено мнение според мен.Той е с година и половина по-малък от мен.Сега(тогава) аз съм на 22,а той на 20.Често се възползвам от този факт да го юркам.
Той си мисли,че не е в ред.”Аз съм съвсем луд,Джони”-обичаше да казва той.Проблема не беше в това,че се смяташе за луд,нито че му харесваше това.Проблема бе,че той бе по-откачил отколкото си мислеше,а Рошавия се мислеше за много откачил.Както и да е,обичам това братле,където и да е в момента.
Та както вече казах слънцето се движеше незабележимо,а морето бе чисто и прозрачно като изворна вода в кристална чаша.Иво кашляше до мен и изрази мнение,че морето е прозрачно и чисто като кучешка сълза.Нямам представа какво искаше да каже,обаче сме живели достатъчно дълго във Варна,за да имаме представа къде са хубавите плажове.А те не са във Варна.
Аз също си дръпнах.Джойнта почти беше свършил,когато видях да се задават към нас двама мъже.Бързо зарових остатъка в пясъка,въпреки че изглеждаха неподозрителни чужденци.Работил съм по хотели и бях убеден,че са германци,но човек никога не знае,особено ако преди две минути се е напушил качествено,а преди два месеца е „ оказал съпротива при арест” и е окачествен като там някакъв си.
Те дойдоха при нас и аз си говорих с тях около пет минути,като през цялото време Рошавия ми задаваше тъпи въпроси,на които не отговарях.Иво знаеше само две думи на немски и те бяха нецензурни.После немците си тръгнаха като преди това си стиснахме ръцете.
-Ставай,Рошав,май ударихме джакпота.
-Познаваше ли ги тези?К’во толк’ва си говорехте,бе Джам?
-Ставай,отиваме във Варна.Тия искат джойнт.
Рошавия понякога може да бъде доста схватлив: „Колко?”
Обясних му,че са ни видели как пушим и дошли да ни питат дали можем да намерим.Аз като честно момче им казах,че можем.Те искаха три джойнта,но аз им казах,че моят човек,от който вземам дава само по десет.Те ме питаха колко ще струва и аз им казах 80 кинта.Ако всичко минеше както трябва щяхме да имаме 70 лева чиста печалба.Иво знаеше това много добре.70 кинта щяха да влязат много добре.Облякохме се и тръгнахме към колата.Беше два часа;срещата ни с немците беше в шест.Иво беше взел колата на баща си.Тоя Рошав кара много добре,но още няма книжка.Аз пък имам книжка,но ако не искам да не се блъсна трябва да карам с по-малко от 30.
Вечерта бяхме с пари.Немците се оказаха точни.Разменихме си телефони-нещо,което не знам дали трябваше да правим,защото на следващия ден се обадиха пак.Тия двамата се оказваше,че са някакви баш купонджии,които познават Дружба и Златните като майките си,а Албена им е втори дом.Искаха 80 джойнта.Аз бях шокиран,а Рошавия се паранояса. „Тва е някакъв шибан кур капан,Джам.” „Слушай,бе-опитвам се да мисля аз-слушай,Рошав,ти ако даваш по 100 евро на ден само за хотел няма ли да дадеш 640 лева за 80 яки джойнта,а тоя джойнт е много добър.” Всъщност аз убеждавах повече себе си отколкото него.И двамата знаехме,че ако всичко излезе добре ще имаме по 300 лева(една заплата) чиста печалба,а ние не сме имали толкова на куп от доста време.А и лято е… Беше ни страх,но знаехме,че ще го направим.
-Слушай,Джам,сетих се най-добрия вариант.Вземаме парите и им даваме 80 парчета джоджен.Ако са ченгета или някви други-тва е просто джоджен,господа.
-Умно парче си,Рошав,но не достатъчно.Не се прави така бизнес,Ивоо.Първо;и второ тия нацистки издънки могат да ти създадат повече неприятности от куките.Нали знаеш старото правило.
-Кое от всичките,Джони?Паф паф гив?
-Никога не прецаквай някой,който не познаваш.
-Обаче имаше и правило:никога не прецаквай познат,нали?
-Точно така,Рошав,научил си все пак някои неща.
-Тогава кой остава за прецакване,ве Джам?Май никой.
-Не,Рошав,грешиш остава един човек.Можеш да прецакаш себе си,става бързо и почти безболезнено.Както се казва винаги имаш невероятната възможност да се самопрецакаш.
Казах на Рошавия да намери отнякъде машинка и да почне да свива от нашия,докато аз се върна с грамажа.Мразех да ходя за грамаж,но на вълка врата му е дебел,щот си върши работата сам.Беше към обяд;срещата ни с немците беше в 8:30.Планът беше такъв:срещаме се с германците на оживено място(Севастопол),разхождаме ги малко като в себе си естествено няма да имаме нищо.Завеждаме ги до мястото,където са скрити,хоп-троп и първото такси.
Обещахме си да не пушим докато не свършим работата.До 6 часа вече бяхме свили 83 джойнта.80 отидоха в специалната торбичка.А останалите 3…Е,изпушихме ги.
И всичко се провали.Знаехме го още два часа и половина преди срещата. „Не мога, бе Джам!Как така:”просто ще отидеш и ще се върнеш”САМ?!” Аз:”Човек,ако ме спипат или стане проблем няма да ме вкарат в затвора,Рошав,а в лудница!” „Фаак,Джони,защо трябваше да пушим!Губим пари,човек!”
Телефона звънна и Иво подскочи.Докато той мънкаше по телефона аз се мъчех да мълча и да мисля.Бяхме в Иво.Имахме работа за вършене,а единственото,което ни пречеше беше някаква тъпа параноя.Нещо напълно нереално.Обаче е лесно да се каже,щото шубето е голям страх.Бил съм в клетката за 20 часа,а в от две до пет години има много часове.
Имахме нужда от тези пари и аз реших да направя нещо,което не бях правил отдавна-умишлена,рязка и напълно неестествена промяна в химическия състав на тялото:диазепам.Нещо съвсем законно придобито по незаконен начин.”Ей,Рошав,дай ми този телефон!” „Какво си намислил,бе Джони?” „Диазепам,десятки” „Фак,Джам,нали не вземаш вече тия лайна!?” „Не,но за 600 камъка и месо ще ям”.Той се замисли и знаеше,че съм сериозен-никой не ме е виждал да ям месо или диазепам от години.Защото не съм ял месо или дизи от години.
В 7 часа вече се бяхме нахапчили.На него му беше за шести път само.За себе си знаех колко да глътна-4 хапа.На него дадох две-повече ме беше страх от него отколкото от някакви там с униформи,пистолети и палки.В едно блистерче диазепам има 20 хапа следователно на шкафчето трябваше да има 14 хапа,но след като се върнах от тоалетната имаше само 4. „Какво си направил,бе тъп Рошав?!”Иво само си седеше,гледаше невинно и се смееше като идиот.Глътнах бързо останалите 4 хапа.Рошавия е единствения човек,когото познавам,който може да гледа невинно и да се смее като идиот едновременно.Да,и то след като е направил толкова ужасно нещо със себе си.Хаповете почваха да хващат и вече въобще не ми пукаше,но аз обичам да буча на Иво,когато се е провинил.Това е едно от малкото ми забавления.Звучи извратено,но вие не познавате тоя Рошав.Докато му крещях му забих два леки шамара,а на третия той ми вкара такъв тупаник,че паднах и си изцапах хубавата бяла блузка с кръв.Сбихме се.Стана ебаси мелето-две дрогирани момчета се бият в тясна,претъпкана стая.Сигурно сме изглеждали ужасно,защото майка му,която влезе в стаята да види какво става,припадна.А малкото му братче гледаше втренчено с широко отворени очи и ядеше гризки. „Ко гледаш,бе свиньо!-изкрещя той на хлапето-Тва да не ти е кеча!”
Иво изразяваше любовта си към братчето си на пръв поглед доста грубо.На втори поглед пак изглеждаше доста грубо.Но аз познавам Иво и знам,че той е убеден,че прави добро на братчето си като го бие.Иво забранява на брат си да гледа някои предавания по телевизията.Рошавия смята тези предавания за откровено вредни и го бие всеки път,когато разбере,че ги е гледал.А то се разбираше лесно-това хлапе сънуваше ужасни неща.Това хлапе гледаше ужасни неща.
Както и да е,както вече казах Рошавия понякога можеше да бъде много схватлив и сега знаеше,че трябва да се омете незабавно.Обаче не се сети да вземе и мен,и цигарите.Те бяха от голямо значение за срещата и затова аз почнах да тършувам из стаята му,защото не помних къде ги беше оставил ,а и стаята сега изглеждаше по друг начин.Ако майката на Иво се събудеше и видеше какво става сигурно щеше да припадне кротко пак.Добре,че не се събуди.Намерих най-после найлона,но в него нямаше никакви цигари.Просто не знаех какво да правя, а тъпия Рошав го няма въобще.Оказа се,че са в друг найлон,грабнах го и се втурнах към вратата.Тя се отваряше по начин,който само Иво и майка му знаеха как става.Май дръжката се дърпаше напред и после нагоре,обаче сигурно е било обратното,защото не се отвори.Вратата беше дървена.Излязох направо с нея.Малкото братче на Иво трябва да се е забавлявало чудесно.
Видях Рошавия да залита в далечината.Лесно щях да го догоня.Лицето ми беше като след скорошен побой,ама съвсем скорошен.Белите ми дрехи бяха изцапани с кръв.Аз бягах и крещях бясно към залитащо пребито момче и държах в ръката си едра найлонка с ръчно свити цигари.Мерките за сигурност отиваха да гледат кино и то явно интересно кино.
Когато го настигнах Иво ми обърна внимание върху това: „Ти за къв се мислиш,ве Джам тъп!За шибания Бойко Борисов ли?!Ти си криминално проявен,държиш 80 джойнта в ръката си,целия си окървавен и то с моя кръв също и сме на средата на улицата,и всеки момент може да бъдем прегазени от патрулка.”А аз добавих наум: „И съм излязъл с взлом от апартамент с жена в безсъзнание вътре”.Да,явно мерките за сигурност бяха отишли да гледат кино и то интересно кино.Обаче имахме късмет-не ни прегази патрулка,а такси.Всъщност не беше такси,но беше жълто и ние за такси го използвахме;тъй че…
Бяхме достатъчно тъпи да си бучим на средата на улицата и то точно след завой.Човека,който ни блъсна,ни видя чак след като ни блъсна.Качи Иво на предния капак,а мен само леко ме бутна и аз паднах.Горкия човек беше най-пострадал,защото момчетата,които е блъснал сега лежат целите в кръв.Та тоя човек се панира(мислил си е,че той е причинил трагичното ни състояние).
Рошавия може да бъде много шибано и умно копеле понякога.Той ми каза само „не ставай,прави се на жертва”.И ние си бяхме жертви наистина.Бяхме две нещастни жертви на диазепам с алкохол,джойнт и параноя.И тъпотия.Най-вече тъпотия.Както и да е,докато ние лежахме и охкахме тоя човек се суетеше около нас и бръщолевеше глупости.А Иво,който се престараваше с охкането,се забавляваше чудесно.Този,който ни блъсна се казваше Ангел.Човек на средна възраст,който всеки момент щеше да се разплаче.Когато започна да говори за болници и полиция ние като по чудо станахме,качихме се отзад и го помолихме най-учтиво да ни закара до вкъщи,и всичко ще бъде наред.Ангел не можеше да си представи,че ще се измъкне толкова лесно.Сигурно сме изглеждали ужасно.
Та Ангел ни закара до вкъщи тоест там,където живея аз,защото бе ясно,че не можем да отидем на срещата в тоя вид,а и при Иво нямаше да бъде никак уютно.След като ни пита за стотен път дали ще се оправим Ангел извади от някъде бутилка първокласно уиски в красива картонена кутия.Ангел не трябваше да ни дава тази бутилка ако ни мислеше доброто.Обаче ние не мислихме тогава за такива маловажни неща,взехме тази красота,чао-чао и хоп вкъщи.
Беше осем без 25.Плана беше да се оправим,преоблечем и да следваме стария план.Обаче кой го ебеше тогава за планове.Живея на около 20 минути път пеша от мястото на срещата и решихме да отидем пеша.Не помня много добре защо взехме това малоумно решение,но когато излязохме от блока аз изливах в корема си първокачествено уиски,а Иво беше захапал джойнт,който се виждаше от километър,и аз бях достатъчно тъп да продължавам да му давам да пие.Рошавия размахваше джойнта сякаш е някаква шибана бухалка и крещеше,че всички са луди в този свят-лудница,а той е главният лекар.А както всички знаят главният лекар е най-болното същество в лудницата.
„Няма ли да го запалиш най-после,ве Рошав?!”Беше почнало вече да се здрачава.
„Чакай бе Джони,трябва да се съсредоточа.” Гепах го за врата,защото винаги,когато каже: „трябва да се съсредоточа”, прави глупости. Той се опита да ме удари.Бутилката,която държах падна на земята,той я грабна и скочи на покрива на една кола-може би ,за да се вижда по-надалеч.Но и за да се чува по-надалеч започна да скача на шибания покрив.Не знам в кого бе торбичката с джойнтовете.Малко работи помня.Рошавия запали бухалката,която досега само размахваше и за секунди облака около него стана като някаква изкуствена мъгла,в която се виждаше само една рошава прическа.
Чух зад себе си плътен мъжки глас.Глас на човек загрижен за тази кола: „Кво правиш,бе!!!Копеленце гадно.”Сбиха се или поне се опитаха.Иво се опитваше да нанесе съкрушаващ удар с бутилката,а оня явно никога не се е бил с човек,който е на тавана на кола и танцува отгоре като кафява мечка.Май не успяха да се ударят нито веднъж.Аз гледах отстрани и се хилех.След малко все пак се усетих,че привличаме внимание,качих се горе на тавана при Рошавия и почнах да го убеждавам да се омитаме.Собственикът на колата направо побесня.Гепа една тухла,но Рошавия беше по-бърз.Тоя тъп Рошав не се сети да хвърли бутилката,хвърли джойнта както си гореше в лявата му ръка.Човекът се прикри,щото си мислеше,че го целят с нещо опасно.Ние използвахме това време да избягаме.Вече се беше здрачило.
Не беше горещо.Въздухът беше свеж и прозрачен.Горещи бяхме ние,щото бягахме вече няколко минути крещейки и с разперени ръце.
“Стой!Стой на място!От кого бягате,бе!”Беше полицай.Докато излизаше от патрулката зададе около 10 въпроса.Докато дойде до нас още толкова.Ние мълчахме,а Иво гледаше нагло.Рошавия изтърси като на шега,че бързаме за среща с дядо му.
„Моля?”-каза полицаят. „Бързаме за среща с дядо ми-отговори Рошавия-той е ветеран от войната,полковник.Нали знаете колко мразят закъснението такива хора?Направо откачат.Ако с моя приятел закъснеем дори две минути,аз ти казвам,направо ще ни резне зелките.”
„От коя война е ветеран дядо ти”-намесих се аз.Ченгетата те гледат винаги по-различно ако имаш офицер за роднина.
„Откъде да знам-Иво вдигна рамене-той е доста стар.Може да е познавал дори Ханибал.” Ченгето не разбра,но пък звучеше достоверно.А и ние въобще не приличахме на дилари.
„Аре омитайте се и по-тихо да не ви чувам повече.Ясно ли е!И скатайте тая бутилка някъде!”
„Имате ли огънче?”-попитах аз ченгето.Той не ми отговори.
Ние тръгнахме надолу,имаше само 10 минути до срещата.Тъкмо казах на Иво,че сме се разминали на косъм,когато чух гласа на ченгето: „Ей,я елате малко тука!!!Тая бутилка струва 40 лева,а вие си я пиете ей така.Откъде я откраднахте,а!!!”
Знаех си че няма да се измъкнем толкова лесно.Тогава открих,че найлонката с джойнтовете си стърчи в предния ми джоб.Ако ченгето кажеше „изпразвайте си джобовете” какво можех да направя;да му заявя: „искам да говоря първо с адвоката си”?Смеешка!Правото е на по-силния.Тъкмо си отворих устата да кажа,че в бутилката е обикновено уиски за 4 лева,когато чух Иво:”Ние обичаме да пием хубаво уиски.А бутилката е съвсем честно придобита.Дълга история за разправяне,но бутилката си е честно придобита.”
Нямам представа как го прави,но хората винаги му вярват,когато говори истината.Ченгето изръмжа и ни направи знак да се омитаме.
Направихме го с удоволствие.Отидохме с малко закъснение на срещата.Немците, естествено,вече бяха там.Въздухът бе чист като нов,луната след малко щеше да изгрее от морето кървавочервена.На Севастопол бе пълно с хора-превъзбудени,с широко отворени очи,говорейки високо.Сякаш имаше нещо във въздуха,а жените бяха повече от всякога.
Аз се здрависах с немците.И тогава Иво направи нещо ужасно; „зих хайл” -изкрещя той в лицето им,изпънат в известния нацистки поздрав.Те онемяха,замръзнаха и почервеняха.Ако имаха сили сигурно щяха да си тръгнат без да кажат и дума или което е по-вероятно сигурно щяха да удушат тоя тъп Рошав пред очите на всички,и аз щях да им помогна.Направо побеснях.Вкарах му един тупаник и той падна на земята отново като днеска с кръв от носа(всъщност не си правим нищо особено,но е зрелищно заради кръвта-много малко количество цапа зверски).И пак щяхме да се сбием,но за щастие немците имаха добра реакция-избутаха ни бързо нагоре към Партийния дом.По пътя си разменихме каквото трябваше и те си заминаха като ракета веднага след това.Иво безуспешно се опитваше да ме удари.Той залиташе.Залитах и аз,което правеше вероятността да ме уцели още по-малка.
„Стига,бе Рошав,нали ти се извиних.”
Махнах на едно свободно такси,но то не спря.Показах парите на Иво и желанието му да се бие силно отслабна.”Имаш ли кърпичка”-каза той.Отидохме на една чешма и аз му помогнах да се измие.Водата и мен ме поосвежи и разведри.Седнахме на една пейка да анализираме ситуацията.Сетих се,че в мен има още три джойнта и ги метнах до пейката.Разсъдливостта бе започнала да се връща и аз просто не можех да не извикам: „Ей,Рошав,ний сме най-тъпите късметлии,които познавам!Това трябва да се отпразнува.”
Станахме и тръгнахме бавно.Луната ни гледаше с учудения си поглед.Имах чувството,че плувам във въздуха,сякаш се беше втечнил;някаква хлъзгава мека материя.
„Дай 5 кинта”-каза Иво.Дадох му и той отиде до контейнера за боклук,в който в момента ровеше един клошар.Иво му даде банкнотата и човека не можа да повярва на очите си.Сигурно не беше виждал толкова пари накуп в ръцете си от месеци.Когато видях как се зарадва човека на тая банкнота се приближих и му дадох още два лева.Предложих му да пуши с нас.Той отказа.
Продължихме да вървим по любимите ми тесни улички.
„Прекрасна нощ-въздъхна Иво-А какъв ден,а Джони!?!Имам чувството,че сутринта беше преди 10 дена!”
„Да”-казах аз.
Чудех се какво да правим сега-бяхме свършили работата без произшествия,като изключим случилите се дотук,а те лесно можеха да бъдат изключени:драскотините ни щяха да зараснат след няколко дена,Иво ще отсъства от тях ден-два,после ще се върне широко усмихнат с хубави подаръци за всички и вината му щеше да спадне поне наполовина.Въпреки неприятностите немците също бяха доволни-прецакани нямаше,така че наистина можехме да бъдем доволно спокойни.И в тази прекрасна нощ спрях да се чудя какво да правим сега,защото не бе нужно да правим нищо повече от това,което правехме в момента.И се почувствах чудесно.
Изведнъж,както безгрижно си се движихме по тясната тиха уличка,Иво извика:”Имаме проблем,Джони!!!”Наистина имахме проблем и то голям.Нима сега всичко,целият ни труд,късмета ,който използвахме,ще отиде на вятъра?Така си помислих тогава аз.
Бяха ни обградили.В малката тясна уличка от преде ни стърчаха двама едри циганина,а зад нас имаше още четирима и всички бяха едрички.Явно някой ме е видял ,когато показах парите на Иво,за да спре да прави глупости,обадил се е веднага за помощ,проследил ни е и сега гледа злобно,опитвайки се да ни сплаши.
Говореха много бързо ,вкарвайки всякакви интервенции само за секунди.В първия миг бяхме гипс-картон.После Иво се усети първи-той се е бил повече от мене и се бие по-добре,въпреки че аз съм малко по-едър от него.
Беше преди две години и нещо.Тогава двама бабаита ми скочиха на бой.Беше пролет.Едно говедо дойде при мен,както си седях на една пейка в Морската и направо ми съобщи,че вече не ходя с момичето ,с което ходех тогава.Преди да тръгне с мен тя е била гадже на въпросното говедо и той сега ми съобщаваше,че вече не ходя с нея.Когато му казах да си гледа работата,той облиза устни от удоволствие и ми вкара един юмрук директно в лицето.Докато се усетя вече бях на земята и получавах щедро ритници.Иво бил наблизо,видял какво става и им скочил да ме спасява.Всеки би казал,че Рошавия няма никакъв шанс-двамата бабаита тежаха общо около три пъти и половина повече от него,а аз кротко кървях на земята.Единия успя да го хване в желязна хватка,а другото животно се засили да почва да го токати.Иво нямаше как да си освободи ръцете,но главата му си беше свободна.Груба грешка отстрана на говедото.Когато другия се засили да му вкара втори тупаник,Рошавия просто се извърнал малко и аз видях в полусъзнание как Иво отхапва огромно парче месо от рамото на бабаита ,който го държеше.Болката трябва да е била ужасна.Само след секунда говедото се оказа стъпил в собствената си кръв и единственото,което го интересуваше в момента вече беше как да я спре,защото кръвта се изливаше от него като от леген.Гледката беше толкова шокираща,че аз се съвзех веднага и се опитах да стана,а другото говедо се шокира.Рошавия използва това време.Той спокойно изплю в ръката си къса месо,който бе отхапал и внимателно отдели парчето дреха от хапката.Той не приличаше на себе си:бих казал,че приличаше на някакъв бесен,подивял звяр,но досега не съм виждал толкова ненормален звяр.Очите му като две радиоактивни слънца,търсещи да привлекат планети в орбитите си,само за да имат какво да облъчват,бяха свръхестествено съсредоточени.Беше ужасно.Противникът му само гледаше неразбиращо как Рошавия вкарва обратно парчето месо в устата си,сдъвква го няколко пъти и го глътва.
Двамата бабаити бяха и жестоки,и брутални,но това , вкоето се беше превърнал Иво не бе нито жестоко,нито брутално.То беше нечовешко-нещо,което нещастниците обичащи да изглеждат страшни никога нямаше да постигнат нито да разберат.
Всичко се разви за секунди.След като глътна парчето Иво отвори широко уста пред бабаита сякаш последният е някакъв шибан зъболекар и каза: „А-а-а”.След това му скочи и го наби.Докато Иво стъпваше върху лицето на противника си,аз се обадих на линейка,защото ме беше страх,че първото говедо може да умре.После успях да накарам Иво да ме чуе,че трябва да избягаме,защото беше ясно,че с линейката,ще дойде и полиция.
Дълго време след тази случка Иво обичаше да пита познатите си дали са яли човешко месо.”Моля?!”- човекът най-често си мислеше,че не е разбрал нещо.Иво повтаряше бавно сякаш говореше на малоумен: „Ял ли си човешко,човешко месо?”.Следеше физиономията на другия,а после с някакво небрежно бейско самодоволство съобщаваше:”А пък аз съм ял.”
Както и да е,сега имахме проблем и то голям.Шест бройки срещу нас,а си личеше ,че тия цигани не го правят за първи път.Иво пръв се усети и скочи на онзи,който държеше ножа-ритна го с отскок във въздуха и оня падна.Стана мелето.Аз бях хванал вече един камък и успях да нокаутирам първия,който ми скочи.Лакти,ритници,тупаници и двамата с Рошавия бяхме някъде там между тях.Нямахме почти никакъв шанс-щяха да ни сгънат,но какво можех да направя.Ако имах в себе си 6 лева щях да им ги дам без да се замисля,но парите бяха 100 пъти повече.
Продължението не съм го набрал още
|
Публикувано на 08-02-2008 @ 00:00:00 EET от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.80
Гласове: 41
|
|
|
|
