| ГЪЛЪБЪТ НА ВОЙНАТА |
 cataphractus написа
Войната е баща на всичко и цар на всичко;
тя е определила едни да бъдат богове, а
други – хора ; едни е направила роби, а
други – свободни.
Хераклит
Вдишайте дълбоко.
Издишайте бавно.
Очистете съзнанието си от всички глупости, освен тази, която четете в момента. Ако имате свещ подръка, запалете я и погледайте пламъка известно време. Попълнете чек за 250 долара на името на Анатолий Кашпировски.
Вдишайте.
Издишайте.
Подпишете.
Горното, разбира се, са дивотии. Те имат за цел да ви подготвят за това, че ще трябва да проумеете някои неща и да си представите други.
Представете си жълта сграда с мраморни первази, накълвани от киселинните дъждове, и четири бутафорни Атласа, държащи ъглите на покрива. Слезте в мрака на мазетата й, където легиони от мравки настъпват едни срещу други, а плъховете се движат като сенки на самите сенки под безизразния поглед на котка, спокойна като Смъртта. Вижте наведените над клавиатурите си преводачи в офиса на първия етаж, пропуснете семейния скандал на втория и потъналата в спомени старица на третия. Направете пауза на стълбището към петия етаж, колкото да чуете детски плач от левия апартамент и да вдъхнете миризмата на цигари и парфюм отдясно. А сега излезте на покрива. Студено е, нали ? Вятърът направо жили.
Аз докарах този студ.
Огледайте се наоколо. Какво видяхте ? Отрязъци небе между сградите, антени, купчини боклук и няколко гълъба. Съсредоточете поглед върху един от гълъбите. Подсказвам : не сивият с черните петънца по крилата. Не и мъжкарят с металнозелената шия. Не. Не. И този не.
Птицата, която трябва да видите, седи отделно от всички, изглежда странно, а очите й са толкова червени, сякаш току-що са избодени. На цвят е бяла, но в перата й може да се види както блясъкът на броня, така и сивотата на полуизтлял саван. Клюнът й е дори по - червен от очите, а краката – по-червени от клюна.
Това съм аз, гълъбът на Белона.
Ако онзи дървар Пикасо изобщо можеше да рисува, би ме изобразил със стрела в човката. Аз съм гълъбът на Войната – не военен гълъб, каквито дори в двадесет и първи век се използват за пренасяне на секретни съобщения, и не домашен любимец на богинята. Божество съм точно колкото е и тя.
Гълъбът от Ноевия ковчег сигурно ми се пада далечен правнук. Гълъбът, символ на Светия дух, вероятно е моят доктор Джекил. Съществувам толкова отдавна, че може би съм се изцвъкал на рамото на Бог в деня, когато е решил да създаде света. Знам всичко. Виждам и чувам всичко – това ми е работата. Но избягвам да помня.
Ако сте видели колкото мен, и вие не бихте искали да имате кой знае какви спомени, повярвайте ми.
Създаден съм от вечното противоборство на нещата, което се нарича Война и което само кове и погубва боговете според волята си. Винаги съм бил наоколо и винаги ще бъда – също като Войната.
Мислите, че съм просто едно полудяло пернато ? Погледнете ме в очите и пак ще си говорим.
Отщя ви се да ме гледате, нали ? Отщя ви се и да говорите с мен. Естествено. Но се налага да слушате, и то внимателно ( няма да повтарям). Тук съм по работа.
Никой не знае по-добре от мен, че всичко в света съществува благодарение на войната, всяко нещо е едновременно ловец и плячка, и всяко живо трябва да умре, за да продължи животът. Войната съдържа в себе си своята противоположност, затова са ме избрали за знак на мира – защото се явявам както в началото на всяка война, така и в края й, за да възвестя почивката на Белона. Войната е майка на всичко и царица на всичко; тя е определила едни да бъдат богове, а други – хора ; едни е направила роби, а други- свободни.
Войната е мир.
Свободата е робство.
Клонката е стрела.
Вие, хората, стигнахте в малоумието и арогантността си дотам, че обявихте война на света. И светът скоро ще започне да ви отвръща, с пълно право, според законите и обичаите на войната. Това съм дошъл да кажа – а аз знам всичко, виждам и чувам всичко. Чувам жалните подсвирквания на китовата песен, оплакваща онова, което остава след японските траулери. Чувам капане в Антарктида и скимтенето на ледовете в Арктика. Чувам пушечни гърмежи в саваната и девичия плач на сърните, изгарящи в горски пожар в Йелоустоун. Вие направихте това. Всички вие.
Какво виждам ли ? Достатъчно нагли сте да питате какво виждам, сякаш нямате очи – а може и наистина да нямате, след като сте стигнали дотук. Виждам рехавите клинове на мигриращи диви гъски, които някога затъмняваха небето, а сега са по-малко от самолетите. Виждам оголената земя, напусната дори от червеите, която е била дъждовна гора само преди десетилетие. Виждам нефтени разливи на мили в морето. Виждам как хаосът се прокрадва навсякъде в прокълнатата ви цивилизация, и как разхищавате повече, отколкото имате. Това няма да продължи дълго.
Войната е обявена отдавна, но светът милостиво не нанасяше удар – досега. Сеехте и сеехте ветрове. Идва жътвата на бурите. Мислехте, че някак ще се размине, че сте по-могъщи от онова, което ви заобикаля, че – каква дързост! – господствате над света... Имам новина за вас. Прадедите ви, които мислеха така, станаха грахчета в солена супа. Добре ги помня – трудно е да забравиш такива прекрасни, горди, високомерни и тъпи същества. Дори на Бог се оказаха необходими четиридесет дни, за да се справи с тях, толкова силни бяха. Сравнени с тях, вие ... впрочем глупаво е, няма база за сравнение.
Аз съм само един от знаците, най-безобидният. Разбира се, ако още имаше ауспиции, веднага биха ме познали. Но няма. Вече сте отвикнали да четете писмената на облаците и да слушате онова, което ви казва Създателят. Анализирате, цифровизирате, теоретизирате и си вярвате. Всъщност нищо на този свят не е логично, освен вашата гибел, нищо не е познаваемо, освен чернилката в душите ви, и нищо не е по-сигурно от това, че Белона язди своя кон отново. Не чувате тропота му, защото сами сте заети да произвеждате шум, като дете, което бие барабан. Клаксони, спирачки, крясъци, дрънчене, боботене и глъчка. Във вашия свят “тишина” е мръсна дума. Скоро обаче няма да има нищо друго освен тишина.
Погледнете небето . То е червено-златно, слънцето сякаш кърви. Забравихте ли какво значи това ?? Ето белият облак, който носи небесен гняв, въпреки че изглежда като памук. Ето аленият облак след него, прободен от златисти лъчи – по дяволите, не ви ли прави впечатление ?? Ето черният облак, пълзящ от север, но и той не е най-страшното. Подире му иде Белона, яхнала бледия си кон, и в момента свети Йоан сигурно изпитва мъничък богословски оргазъм. Аз не изпитвам нищо. Откакто сте се появили на тази прекрасна планета, не сте направили повече от това да изобретите триона и да заскрибуцате върху клона, на който седите. Аз мога да летя, вие – не. Ха сега да видим кой е гъзар, както се казваше в един древен халдейски виц.
Искате да знаете как точно ще стане ? Не ми е позволено да кажа, но ще е кратко и болезнено. Бе ми намекнато, че животните няма да пострадат, и се надявам да е така, защото вече твърде много страдаха заради вас.
Време е да вдигам гълъбите, хихи. Което ме подсеща, че след дългата и пречистваща зима непременно ще си доставя удоволствието да облетя зелената Земя. На нея няма да има никакви свидетелства за вашето присъствие, освен може би няколко статуи и килнати мостове, обвити в бръшлян. Струва ви се невероятно, но какво сте намерили досега от Атлантида ? Да не говорим пък за другите, още по-древни култури, които наистина бяха култури – и въпреки това не оцеляха. Струва ви се жестоко, но се спрете за миг и се запитайте не е ли жестоко това, което правите с единствения си дом всеки ден ??
На мен ми се струва честно.
И да, не мислете, че ще ви запомня. Оказа се, че сте единствената грешка на Бога. Грешка, направена от любов, но отвръщаща единствено и само с омраза. Неудача, толкова голяма, че за заличаването й е необходимо да се променя светът, който е съвършен ...
Трионът скърца. В далечината тътнат копита. Иде жътвата на бурите.
|
Публикувано на 18-03-2008 @ 00:00:00 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.38
Гласове: 34
|
|
|
|
