| За детето, което оглуша |
 princesa написа
Случило се в една прекрасна сутрин през един хубав слънчев летен ден, в градината на една прекрасна горска къщичка, до най-красивото езеро на света, сред прекрасни ароматни летни цветя....там, върху свежата зелена тревичка на двора си играел малкият Шошо...
--Шошооо, не яж треватаааа, ще те заболи корееем...-чул се от къщата гласът на леля му, прекрасната Шошолета. Тя била дошла на гости на майката на Шошо
--Даааа, добре лельо.
/Ех, зле ми започва деня, а аз само исках да видя защо това зелено килимче е толкова мекичко и може ли щом котката си похапва от него и спира да я боли коремчето да опитам и аз/
Шошолина и двете в момента приготвяли вкусна торта от крем-ванилия, ягоди и шоколадови бисквити. Шошолета и Шошолина не се разбирали много като деца, но би могло да се каже, че когато порастнали се вразумили и сега не само приготвяли вкусни торти от крем-ванилия, ягоди и шоколадови бисквити заедно, ами и се случвало да отидат на театър, кино или по магазините заедно, което било пряко доказателство за твърде близко приятелство.
--Шошо, слушай какво ти казва леля ти, аууу колко пъти да ти казвам, че тези растения са отровни, не трябва да дъвчеш листата им, непослушно момче такова, ама че си, кога ще ме чуеш най-после – чул се и гласът на Шошолина от отворения прозорец на кухнята, който гледал право към вътрешния двор на къщата точно където си играел като почти всеки ден малкият Шошо.
--Дааа, добре мамо.
/добре де, тревата не може, цветята не може...а за котката всичко може така ли? къде е логиката? И не само, баба Шошорада от тези листа прави супа, виждал съм я, много вкусна при това, а и баба твърди, че е полезна..на кого да вярвам сега?/
Наблизо изкрякала жаба и малкият Шошо, неудържимо привлечен от нейният див, зелен зов се заклатушкал в патешка походка по посока на зова. Жабката скокнала в бистрата вода на алпинеума в градинката. Пльок...пльок...и се настанила гордо върху малък камък с неправилна форма в единия край на изкуственото езерце точно под декоративната малка върба.
--Шошооо, ах ти дете непослушно, чуваш ли ме – Шошолина вече крещяла с цяло гърло – от къде ти хрумна да пипаш жаби, знаеш ли колко болести носят, кой знае от къде се е промъквала тази зелена гад, пусни я веднага.
--Да, мамо.
/айде пак ми се карат, никога не спират, жабката не е мръсна, та тя по-цял ден се къпе, ако дядо Шошорад се плацикаше по цял ден в езерцата наоколо нямаше да мирише толкова....трябва да им кажа това, тогава може би няма да го тормозят да ходи по лекари и да му купуват скъпи лекарства за да го прочистват/
И след тази поредна заележка малкият Шошо съвсем се зачудил вече на какво да си играе сам на двора...и се запътил към люлката, която миналата година баща му Шошолин бил вързал на кривата ябълка до оградата. Покатерил се и се залюлял, отритвайки се от грапавото стъбло на старата ябълка. Ех че прекрасноооо....топлият летен въздух сякаш минавал през него, карал листата на ябълката да шумолят, сякаш се опитват да запеят песен, а нагоре в клоните се виждали сочни зелено-жълти дребни ябълки. Шошо се засилил, залюлял се по-силничко, опитвайки се да достигне някоя от яълките и да си откъсне.
--Шошооооо, ах тииии, глух ли си....хиляди пъти съм ти казвала да не правиш така, ами ако паднеш, ще си ожулиш коленете непослушно дете такова.
--Да, лельо.
/добре де, а какво да правя, аз съм дете по..ангелите...дали не ми крещят възпитателно по цял ден, за да им е по-лесно на тях самите?....как да опозная света като не мога да правя, пробвам и пипам нищо?...чуваш ли, слушаш ли?....не, не чувам, нищо не чувам/...
...и Шошо реши да оглушее, от този ден нататък той не чуваше нито името си, нито забележките, нито наставленията. Само чакаше майка му, леля му, баша му да си обърнат гърбовете и....пипаше жаби, късаше трева и цветя и си късаше ябълки от дърветата когато и колкото си иска....
...не чуваше учителите си, които му казваха, че няма усет към форми и цветове, не чуваше приятелите си, които му казваха, че хората като него са пройдохи и бохеми, не слушаше жена си, която му казваше, че неговата професия къща не храни.....и стана велик художник.....
|
Публикувано на 15-05-2008 @ 00:00:00 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.84
Гласове: 26
|
|
|
|
