| Нямам нищо общо с историята освен,че я измислих(продължение) |
 dj_barman написа
Една две секунди по-късно получих силен удар изотзад и паднах.Примирих се,че ще бъдем пребити и ограбени.Бях си прикрил главата и ритника уцели само ръката ми.Очаквах да дойде следващият удар и се сгънах на топка,но това което дойде не беше следващ удар,а две лаещи кучета и един клошар с голямо желязо в ръката.Двама циганина се строполиха до мен,а останалите избягаха.
-Видях как ви скочиха-каза клошарят малко по-късно,когато Иво и аз се съвзехме и почнахне да му благодарим-Виждал съм ги и друг път тези.
Това бе същият човек,на който Иво даде пари преди малко.
Трима от гърбачите лежаха в безсъзнание.Клошарят,който се казваше Митко, ги огледа,а после си тръгнахме като преди това ги претърсихме.Намерихме у тях два телефона и около 15 лева.Взехме дори стотинките.Рошавия предложи да им вземем и обувките,и после да ги метнем някъде.Той беше в доста отмъстително настроение-днеска за трети път му разбиват носа.Аз имах след този бой само с две три синини повече и малко кръв от долната устна.
Тримата-Митко,Иво и аз-отидохме в Морската,намерихме си едни хубави пейки,решени да отпразнуваме все пак този откачен ден.На циганите не им взехме обувките.
Ядохме,пихме и пяхме цяла нощ.Към обяд на следващия ден се разделихме с Митко като му оставихме 100 лева.Той каза,че не иска телефона,който му се полагаше.”Няма кой да ме търси,нито аз имам на кой да се обадя”-каза той.
Към обяд се прибрахме вкъщи и спахме до сутринта на следващия ден.Аз се събудих пръв,сложих вода на печката за кафе и чай.Майка ми и баща ми щяха да се върнат чак на по следващия ден.Беше ми замаяно и настроението ми си беше откровено депресивно.Искаше ми се да сложа в кафето си малко коняк,но ако почнех да пия от сутринта нямаше да е никак добре.
Иво също се оплака,че му е зле.Аз му напомних(ако имах сили щях да му се разбуча),че не трябваше да гълта толкова много хапчета.От кафето само ни стана още по-нервно.Телефона вкъщи звънна,но нямах желание да говоря с когото и да е.Наистина ни беше много кофти.Аз имах опит с такива депресивни състояния и се справях по-лесно.Иво изглеждаше отчаян.”Нормално е да сме зле след всичко,което поехме.Утре ще сме много по-добре.”-опитвах се да звуча оптимистично аз.”УТРЕ!?!-извика Иво покъртен-Знаеш ли колко часа има до утре,а Джони?!”Знаех.Предложих да дръпнем и да гледаме някой филм.
Джойнта си каза тежката дума.Ако досега ни беше нервно,то сега стана тягостно(а беше още десет и нещо).Човек трябва да е разположен и в добро състояние на духа,когато пуши,но аз все си мисля,че сега ще бъде по-различно.Иво зацикли или поне така изглеждаше на пръв поглед.Най-вероятно да е навлязъл някъде там в дебрите на мислите си и да се чувства адски объркан.Но аз бях убеден,че всеки би бил адски объркан ако има мислите на Рошавия.
Аз стоях до прозореца и гледах навън.Беше слънчево както всеки ден през последните два месеца.Скоро щеше да стане горещо.Често се чудя защо човек се притеснява,когато не трябва и няма от какво да се притеснява,а въобще не пука когато би било добре и дори полезно за човека да е разтревожен.Ето в момента и аз,и Иво се чувствахме зле психически,направо депресия,а всичко е наред.Имахме по 250 лева на човек плюс по един мобилен телефон без при това да сме прецакали никого,няма никаква реална заплаха срещу нас,не сме се изложили нещо,а се чувствахме зле.Някой път трябва да напиша есе на тема „Химическите процеси и властта на тялото”.Звучи добре.Тогава както си гледах през прозореца си дадох сметка,че всъщност има реална причина да ни е кофти.Бях чел някъде,че когато черният дроб е нещо поразтроен,човек се чувства нервен и неразположен.
Може би половин час никой от нас не каза нищо.Не,че имахме нещо за казване.Винаги съм знаел,че когато нямаш какво да кажеш по-добре е да мълчиш.(Но много хора смятат мълчанието за тягостно и аз твърде често не спазвам това златно правило).
Та както казах,чуваше се единствено филмът докато Иво не скочи така ,че направо ме стресна.Рошавия се изправи рязко и извика с високо вдигнат пръст:”Избраните се раждат в най-лошите условия,Джони,така че колкото и да ти е зле не трябва да се предаваш.Всеки може да действа,когато се чувства силен,но истински силният е силен дори,когато се чувства адски слаб и болен(аз чух тогава „долен” ).Ако успееш да свършиш работата,която знаеш,че трябва да свършиш в момент,когато най-много те мързи,ТОВА Е ВОЛЯ”.И Иво започна да прави упорито упражнения-клякания,лицеви опори.Винаги съм се възхищавал на младежкия му ентусиазъм,още повече,че беше очевидно колко усилия му коства това.
След около 40-ина минути той се потеше обилно,Бузите му се бяха зачервили приятно,а блясъкът бе започнал да се връща в очите му.Докато се двоумях в безверието си дали да не последвам светлият му пример,Рошавия ми скочи на бой.Според него на шега,обаче след като получих четвърти удар в ребрата и пети удар в корема,започнах съвсем сериозно да се съмнявам в неговите добри намерения и в неговата нормалност.Всъщност чудех се дали не е откачил,а после се сетих,че той Е откачил и то от около 20 години.
След тупаник в ухото вече всички съмнения се съсредоточиха в средата на брадичката му.Иво залитна.Почнахме да се налагаме без особена ожесточеност.Рошавия повече се бранеше и обикаляше около мен(доколкото сравнително голямата стая му позволяваше).Явно бе решил да ме скапе от умора.Беше направо невероятно как съсипания,депресиран,мрачен Рошав,какъвто беше преди час и нещо,сега подскача около мен като третокласник.По-интересното беше,че аз също започвах да се чувствам все по-добре.”Ае на плаж!”-извиках аз.Навън печеше страшно,но така ти се струва само в началото.След 10-15 мин. излязохме и се запътихме бавно към спирката на автобуса.Иво не можеше да вземе колата на баща си,защото според неговата схема трябваше да минат поне 2-3 дни докато се сдобри със семейството си.Разполагахме с доста пари и това ме караше да чувствам едно особено приятно усещане за увереността на походката си.
Стояхме на спирката вече 10 мин.Рошавия беше запалил цигара и пушеше сладко-сладко.Беше си купил скъпи цигари и не можеше да не ми направи впечатление начинът,по който се отнесе към пакета-отвори го както умно и жизнерадостно дете разопакова подарък за рожден ден.Чак на мен ми се допуши,а аз нямам този тъп навик.
Нямаше нужда да правим схема за това как да минем гратис.Често измисляме методи за гратис пътуване,защото как да дадеш 60 ст. за автобус,когато имаш един-два лева.Горе-долу с толкова пари сме разполагали на ден освен в някои редки случаи,когато например миналия месец се светнах,че разни боклуци на балкона всъщност струват пари.Върнах ги за старо желязо и хем разчистих,хем взех към 25 лева.Бях богат тогава,цар за един ден.
Автобусът продължаваше да не идва.Нормално.Небето беше толкова светло,без никакви облаци,че изглеждаше почти бяло.
Някаква котка ловко пресече улицата.Козината й беше с цвят на купчина боклуци.Забелязвам,че все повече котки в града имат такъв камуфлажен цвят и наистина така се различават много по-трудно.
-Ако небето беше прозрачно-започна Иво,но не довърши.
-Е,какво?
-Какво „какво”?-пита той.
Аз се изнервям:”Какво ако небето беше прозрачно?” Той:”Защо мислиш,че то не е прозрачно,Джони?” Аз се обърквам.Ето как Рошавия за секунди може да ме изкара извън кожата ми.Никога не съм мислил по въпроса за небето и не ми пука въобще.Казах му това,макар че просто исках да го ударя.
-Добре де,хубаво,стига се пали-каза Иво с бащински тон.
Тъкмо щях да го тупна по главата,но видях,че автобуса идва.Не знам защо,но е факт,че идването на автобуса,който си чакал 10-30 минути, винаги ми действа успокояващо.
Автобусът дойде една минута след като го видях,но не спря.
Хората,които стояха на спирката за същия номер поотделно и си обръщаха внимание до толкова,доколкото всеки от тях се питаше какво мислят другите за него,осъществиха известно общуване,изразявайки плахото си недоволство от една ужасна съдба,която всеки от тях мислеше,че има и която съдба ги стъпква за пореден път чрез неспрелия автобус.
-Запомних му номера-каза Рошавия злобно,а след това добави на висок глас,така че да го чуят всички чакащи-Автобусът за днес мина.
Въобще не бяхме се сетили до този момент,че може да си хванем такси.Просто не използваме таксита освен ако не е някакъв изключителен случай.Решихме да използваме тази скъпа услуга,но преди това да отидем до магазина да си вземем храна,сладко и вода(вместо бира,което беше трудно решение).
Получи се хубав плаж.Имаше доста големи вълни и възползвайки се от дюшека на едни хлапета се редувахме да се пускаме по вълната,която ако я хванеш както трябва те носи 20-30 метра чак до брега.Ако не я хванеш както трябва те хваща тя и ти забива самодоволната мутра в дъното.
|
Публикувано на 18-07-2008 @ 00:00:00 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.58
Гласове: 46
|
|
|
|
